Решение № 1278 от 06.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000500484 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство А. Д. В. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 22.10.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 29.10.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 6645/29.10.2024 г. Решение № 303/17.10.2024 г. по гр.д. № 350/2024 г. по описа на Окръжен съд-Перник, поправено с Определение (по своята правна същност Решение) № 12/09.01.2025 г. относно законната лихва за забава върху присъдената сума от 2 500 лв., в неговите отхвърлителни части, както следва: в частта, с която искът му за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 32 500 лв., разликата над присъдената му сума от 2 500 лв. до претендираната от 35 000 лв., в частта, с която искът му за имуществени вреди е отхвърлен за сумата от 2000 лв., разликата над присъдената му сума от 4 000 лв. до претендираната от 6000 лв., ведно със законовите лихви върху двете главници.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, чрез процесуален представител адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба, към която е приложен и вносен документ от 28.10.2024 г., 1 удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.

С оглед на горното въззивният съд намира, че е сезиран от ищеца в първоинстанционното производство с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Поддържа се, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че първостепенният съд не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства. Твърди се, че в противоречие с константната съдебна практика, съдът е присъдил по-ниско обезщетение, защото ищецът бил вече осъждан. Твърди се обаче, че ищецът е реабилитиран и това са осъждания отпреди 30 и повече години. Поддържа се неоснователност на твърдението на ОС-Перник, че в приложените материали липсват договорите за процесуална защита и съдействие за посочените посещения. Във връзка с така релевираните възражения, се развиват подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него постанови друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния им предявен размер. Претендират се сторените и пред двете съдебни инстанции разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът Прокуратурата на Република България.

Ответникът в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 29.10.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 05.11.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 6812/05.11.2024 г. Решение № 303/17.10.2024 г. по гр.д. № 350/2024 г. по описа на Окръжен съд-Перник, поправено с Определение (по своята правна същност Решение) № 12/09.01.2025 г. относно законната лихва за забава върху присъдената сума от 2500 лв., в неговите осъдителни части както следва: в частта, с която искът на А. Д. В. за неимуществени вреди е уважен за сумата от 2 500 лв., в частта, с която искът му за имуществени вреди е уважен за сумата от 4 000 лв., ведно със законовите лихви върху двете главници.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва 2 страна, която не дължи държавна такса в производството по аргумент от мотивите на ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г., т.д. № 7/2014 г. ВКС, ОСГК, в които е прието общо правило за недължимост на държавна такса по всяко гражданско дело по ЗОДОВ, по което държавата е представена като институция от държавния орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Предвид горното същата е редовна и процесуално допустима.

По същество въззивникът поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните му части. Твърди се, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено с оглед трайната съдебна практика по чл.52 от ЗЗД и преценявайки съобразно социалния критерии за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Счита, че е налице прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност. Поддържа се недоказаност на претенциите.

Моли съда да измени решението в обжалваните му части, като определи обезщетение в справедлив по-нисък размер.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата по тази жалба страна - ищецът чрез неговия процесуален представител адвокат Б. с надлежно учредена представителна власт по делото.

Оспорва въззивната жалба на ответника като напълно неоснователна по подробни аргументи по съществото на спора, изложени в отговора.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира сторените пред настоящата инстанция разноски.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 303/17.10.2024 г. по гр.д. № 350/2024 г. по описа на Окръжен съд-Перник, поправено с Определение (по своята правна същност Решение) № 12/09.01.2025 г. относно законната лихва за забава върху присъдената сума от 2 500 лв., се обжалва в неговата цялост.

В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си представител изразява писмено становище.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя представител моли съда да уважи въззивната му жалба по подробните съображения изложени в нея. Заявява възражение за прекомерност.

3

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявени от А. Д. В. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила на 09.10.2023 г. присъда.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:

На 04.02.2021 г. е образувано ДП № 39/2021 г. по описа на Второ РУПерник по получен сигнал за извършено престъпление по чл.129 от НК с пострадало лице Т. Д. Я..

С постановление от 04.02.2021 г. на Прокурор при РП-Перник, ищецът е задържан за срок до 72 часа, считано от датата и часа на предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем.

Още същия ден с Постановление от 04.02.2021 г. ищецът А. Д. В. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.128, ал.2, във връзка с ал.1 от НК. Постановлението му е предявено в 12,30 часа на 26.02.2021 г., от която дата е задържан в изпълнение на постановлението от 04.02.2021 г., като обвиняемият се е явил доброволно в Районното управление.

На 26.02.2021 г. е проведен и разпита му.

С протоколно определение от 05.03.2021 г., в.ч.н.д.№ 81/2021 г. по описа на Пернишки окръжен съд е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., като е определен 5-дневен срок за внасянето й, като освобождаването на задържания ищец е следвало да стане след представяне 4 на вносна бележка, че същата е внесена. Паричната гаранция е внесена същия ден на 05.03.2021 г.

На 23.03.2021 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5 и т.9 във връзка с чл.129, ал.2, връзка с ал.1 от НК, а на 31.03.2021 г. е разпитан в качеството му на обвиняем.

На 07.04.2021 г. от ищеца са взети образци за сравнително изследване (ДНК материал).

На 21.04.2021 г. на ищеца в качеството му на обвиняем е предявено разследването. На 05.11.2021 г. повторно е предявено разследването. На 03.12.2021 г., 14.01.2022 г. ищецът отново се е явил пред разследващите органи за предявяване на разследване.

На 10.03.2022 г. ищецът отново е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.129, ал.2, връзка с ал.1 от НК. Разпитан на 15.03.2022 г.

На 03.06.2022 г. ищецът отново се е явил пред разследващите органи за предявяване на разследване.

На 14.06.2022 г. досъдебното производство е предадено на РП-Перник с мнение за предаване на съд на обвиняемия В..

На 11.08.2022 г. РП-Перник внасяне обвинителен акт срещу В. с обвинение за извършено от него престъпление по чл.129, ал.2, връзка с ал.1 от НК, за което е образувано н.о.х.д.№ 1233/2022 г. по описа на Пернишки районен съд.

По делото са проведени общо четири открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил. Първото е проведено на 04.10.2022 г. и е отложено по молба на пострадалия. По време на второто на 01.11.2022 г. е проведено разпоредително заседание. На 06.12.2022 г. са разпитани множество свидетели, като заседанието е отложено за изслушване на вещото лице. На 10.01.2023 г. е проведеното последното заседание, на което взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение е отменена и е постановена оправдателна присъда № 1/10.01.2023 г.

Срещу оправдателната присъда РП-Перник е внесла протест, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д.№ 356/2023 г. по описа на Пернишки окръжен съд. По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 25.09.2013 г., 5 на което ищецът е присъствал.

С решение № 68/09.10.2023 г., постановено по в.н.о.х.д.№ 356/2023 г., оправдателната присъда е потвърдена и окончателно е влязла в сила.

Видно от приетата по делото електронна справка за съдимост, ищецът е осъждан за извършени от него престъпления като непълнолетен по чл.129, ал.1, по чл.131 вр.с чл.130, ал.1 и по чл.325, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му е определено едно общо наказание за извършени деяния през м.май 1989 г.

За тези престъпления ищецът е реабилитиран по право. В последствие е осъждан още два пъти за извършено престъпление по чл.346, ал.2 НК на 12.06.1991 г. и за престъпление по чл.119, във връзка с чл.116, т.4, пр.4 НК извършено на 23.11.1998 г., като за това престъпление и на основание чл.12, ал.4 от НК, ищецът не е наказан.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка със защитата си по така образуваното срещу него наказателно производство ищецът е заплатил следните адвокатски възнаграждения:

По ДП № 39/2021 г. по описа на 02 РУ-Перник е представен на л.6 договор за правна защита и съдействие серия № 26609/26.02.2021 г., в който не е договорено възнаграждение. В рамките на воденото ДП, други договори за правна защита не са представяни.

Въззивният съд не кредитира представените с исковата молба копия от договори за правна защита и съдействие серия № 24257/03.06.2022 г. за сумата от 800 лв., серия № 22997/05.03.2021 г. за сумата от 600 лв. и № 40830/10.01.2023 г. за сумата от 600 лв. Същите са оспорени от ответника с твърдението че не се намират по приложените наказателни дела и това оспорване е основателно. Въззивният съд намира, че тези договори са съставени и представени за целите на процеса.

Първият договор серия № 24257/03.06.2022 г. за сумата от 800 лв. е с дата 03.06.2022 г. и в него като оказване на правна защита са посочени всички дати на които ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е предявявано разследването последно с дата 03.06.2022 г. Такъв договор не се намира в том ІІІ от досъдебното производство и не е представян при предявяване на разследването-стр.115, том ІІІ от ДП. Както вече бе посочено по-горе в единствения представен на стр.6 от ДП договор, няма уговорено и удостоверено заплащане на адвокатско възнаграждение.

6

Представеното копие с исковата молба на договор серия № 22997/05.03.2021 г. за сумата от 600 лв., представлява уговорено възнаграждение за процесуално представителство по ч.н.д. № 351/2021 г. и по в.ч.н.д. № 81/2021 г. Тези дела не са ангажирани като доказателство по делото, съответно не се установява, ищецът да е направил твърдените разходи за адвокатско възнаграждение.