Решение № 11285 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11285 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110108852 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 52385/16.02.2024 г. на Н. С. Я., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 71610/05.03.2024 г., подадена чрез процесуалния й представител – адв. А. Т. срещу Апелативен съд София, с код по БУЛСТАТ: 121654463, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от общо 1296 лева, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, получено от ищцата през исковия период и дължимото й трудово възнаграждение според диапазона на колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, като сумата е формирана, както следва:

1. За периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. разликата е в размер на 33 лева за всеки месец, от които 23,75 лева представляват 10% увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време 9, 25 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на 396 лева /12 х 33 лева/;

2. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. разликата е в размер на 36 лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време — 10 лева, като общата сума за цялата календарна година е в размер на 432 лева /12 х 36 лева/;

3. За 2023 г. – общо 468 лева, както следва:

3.1. За периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2023 г. разликата е в размер на 36 лева за всеки месец, от които 25,50 лева представляват 10% увеличение на 1 заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 10 лева, като общата сума за м. 01.2023 г., м. 02.2023 г. и м. 03.2023 г. е в размер на 108 лева /3 х 36 лева/ ;

3.2. За периода от 01.04.2023 г. до 31.12.2023 г. разликата е в размер на 40 лева за всеки месец, от които 28,75 лева представляват 15% увеличение на заплатата, върху която сума се начисляват 40% за прослужено време - 11,25 лева, като общата сума за остатъка от календарната година е в размер на 360 лева /9 х 40 лева/ , ведно със законната лихва върху общата главница от 1296 лева от датата на завеждането на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

Доколкото в исковата молба исковете се заявени от общ размер от 1417 лева – то с допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. се прави оттегляне на исковете за сумата от общо 121 лева – разликата между сумата от 1417 лева и 1296 лева, която сума е формирана от 33 лева за календарната 2021 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 36 лева за календарната 2022 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 4 лева месечно или общо 12 лева за първите три месеца от календарната 2023 г. и от сумата от 40 лева за календарната 2023 г. /и се отнася за т.нар.

„бонус“ или 13-та заплата/. Към допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. е приложено индивидуално пълномощно, с което адв. Т. е упълномощен да прави оттегляне на иск.

Поради това с определение № 17594/23.04.2024 г. /влязло в сила/ производството по гр.д. № 8852/2024 г. на СРС е прекратено частично – за сумата от общо 121 лева – разликата между сумата от 1417 лева и 1296 лева, която сума е формирана от 33 лева за календарната 2021 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 36 лева за календарната 2022 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/; от 4 лева месечно или общо 12 лева за първите три месеца от календарната 2023 г. и от сумата от 40 лева за календарната 2023 г. /и се отнася за т.нар. „бонус“ или 13-та заплата/ - поради направено с допълнителната молба с вх. № 71610/05.03.2024 г. оттегляне на исковете от надлежно упълномощен процесуален представител на ищцата.

В исковата молба се твърди, че ищцата била служител във ВКС от 2001 г. по силата на трудов договор, като заемала длъжността „чистач“.

От 15.07.2020 г. обаче всички служители по трудови договори в отдел „Стопанисване сграда на съдебна палата – гр. София“, при ВКС, били прехвърлени към САС по силата на Решение на ПВСС по т. 1 от Протокол № 10/30.04.2020 г. , което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с решенията на ВСС председателят на САС издал заповед № А-1102/01.12.2020 г. и заповед № А-437/01.06.2021 г., като сочи, че нито тя, нито някои от другите служители били сключвали нови трудови договори. Поради това правата и задълженията по договорите, сключени с ВКС се запазвали, в това число и правата, свързани със запазване и индексиране на трудовите възнаграждения.

2

Излагат се подробни съображения, че тъй като ответникът бил неин работодател, последният следвало да прилага закона еднакво спрямо всички.

Обръща внимание, че действително правилото на чл. 123 от КТ не изисквало съгласие на служителя, но това не означавало, че работодателят може да прилага закона по различен начин – като така да накърнява правата на работника/служителя – в частност досежно трудовото възнаграждение и неговото индексиране.

В тази връзка ищцата поддържа, че е лишена от правата, които е имала преди това като служител във ВКС, но изменението в стопанисването на сградата на съдебната плата било без значение по отношение на трудовите правоотношения.

На следващо място сочи, че ВСС нямал правомощия да прекратява трудовите правоотношения с действащия работодател и да я преназначава при друг, което да водело до неблагоприятни за нея последици.

Ищцата твърди и че трима от колегите й с длъжност „експерт“ били прехвърлени в САС, но възнагражденията им били индексирани по графи 5 и 6 от класификатора.

Поради това ищцата отправила покана до председателя на САС за заплащане на разликите в трудовото възнаграждение, но искането било счетено за неоснователно.

Разяснява, че в апелативните съдилища длъжността „чистач“ била пониско заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора .

От своя страна в отговора от САС било посочено, че председателят нямал правомощие да индексира на самостоятелно основание възнагражденията на съдебните служители. Освен това било посочено, че служителите не били запазили статута си на служители на ВКС – с оглед приложимите точки от класификатора. В становището от САС се застъпвало, че размерът на възнаграждението не бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на ВСС.

От правна страна навежда доводи, че единствено е сключен трудов договор с ВКС, като с последващи анекси трудовото възнаграждение било изменяно, като същото с последния анекс от 05.10.2023 г. било определено за сумата от 785,25 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г. възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки, че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало по силата на чл. 123 от КТ. Навежда доводи за приложимото материално право, което счита за релевантно по случая. Излага подробно съображения за това как е следвало да се индексира трудовото възнаграждение според твърдени приложими правила на класификатора.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от САС е подаден отговор на искова молба, като претенцията се оспорва. Твърди се, че от 15.07.2020 г. САС е работодател на ищцата, което следвало от Решение на ПВСС и СК на ВСС предвид и приложението на чл. 123 от КТ. Поддържа се, че съобразно предвиденото в § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на 3 длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им със сходни или същите длъжности за съответната група съгласно класификатора. Разяснява се, че възнагражденията на служителите следвало да се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за съответното ниво.

На следващо място се излагат подробни съображения, че е индексирано надлежно трудовото възнаграждение на ищеца, което обуславяло неоснователност на претенцията. Твърди се, че съответно начислените трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Обратно ако се приеме доказаност по основание на претенцията следва да се вземе предвид, че класификаторът, приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не както се претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г.

С отговора са представени писмени доказателства. Претендират се разноски.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 163875/20.05.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 28.05.2024 г., процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите изцяло, поради което и иска да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото допълнителни споразумения се установява, че между ищцата Н. С. Я. и Върховния касационен съд /ВКС/ е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор от 01.04.2001 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „чистач“ с място на работа – Върховен касационен съд – при ¾ работно време.

Видно от решение на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/ от 30.04.2020 г., което обстоятелство също не е спорно между страните, е отнето стопанисването на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ – Триадица, кв. 253, заедно с построената в него административна сграда – съдебна палата, от председателя на ВКС. Със същото решение стопанисването на сградата е възложено на председателя на Апелативен съд – София,считано от 15.07.2020 г.

Предвид това с последващо решение вече на съдийската колегия /СК/ на ВСС от 09.06.2020 г. и на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ са съкратени 31 щатни бройки във ВКС и са разкрити съответно 31 щатни бройки в Апелативен съд /АС/ – София, считано от 15.07.2020 г. – за поредица от длъжности, между които и длъжността, заемана от ищцата.

Съгласно мотивите към това решение, увеличаването на щатната численост 4 на АС София, чрез намаляването на щатната численост на ВКС е в изпълнение на решение на Пленума по протокол № 10/30.04.2020 г. относно възлагане стопанисването на недвижимия имот, намиращ се в гр. София, р-н Триадица, бул. Витоша № 2, ПИ с пл. № 1, ЦГЧ - р-н „Триадица“ (ІV-67), кв.

253, заедно с построената в него административна сграда – Съдебна палата, на административния ръководител на Апелативен съд – София. Видно от т.

16.3 със същото решение е изразено съгласие административните ръководители на ВКС и АС-София да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията за съответните длъжности, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата.

В изпълнение на тези актове със заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателя на САС, /във връзка с решение на СК на ВСС по протокол №18/09.06.2020 г./ на основание чл. 19, ал. 1 от ПАС, е утвърдена от административния ръководител структура на администрацията на Апелативен съд – София – като Отдел „Стопанисване и управление на съдебно имущество“ е с 38 щатни бройки, между които е и длъжността „чистачи“ /18 щатни бройки/.

На следващо място съгласно извлечение от протокол № 10/17.07.2020 г. и протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ВСС е взето решение, с което е отхвърлено предложението на председателя на АС-София, за изменение на чл. 11 от Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата /ППКДАС/, както и искането по отношение на длъжностите от раздел I „Ръководни длъжности“ и от раздел III „Обща администрация“ - да се прилагат колони 5 и 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата за служителите на Апелативен съд – София.