Разпореждане № 109492 от 11.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68384/2023
- Вид
- Разпореждане № 109492
- Подписан
- 11.09.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 109492 гр. София, 11.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20231110168384 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 262 от ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК.
С разпореждане № 55388 от 05.05.2026. съдът е констатирал нередовност на подадената от съделителя И. Т. частна жалба срещу определение № 48689/25.11.2025г.
/невнесена дължима държавна такса за въззивно обжалване/ и е дал указания за отстраняването й в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането . В разпореждането на съда изрично е указано, че при неизпълнение на указанията подадената частна жалба ще бъде върната.
Препис от разпореждането от 05.05.2026г. е изпратен на посочения съдебен адрес от самата съделителка Т. в последната и молба от 24.02.2026г– гр.С., на който адрес видно от приложените съобщения по делото за предходни съдебни актове (например съобщение връчено на 10.12.2025г.), е било осъществявано връчване. На същия адрес е било връчено на 12.04.2026г и съобщение по ч.в.гр.д.№ 2791/2026г по описа на СГС. Изпратеното съобщение е върнато в цялост с отбелязване, че на 11.05.2026, 23.05.2026 и 15.06.2026г адресът е посетен, но съделителят Т. не е открита. Съдът е изпратил повторно съобщение за разпореждането на същия адрес с указания да бъде залепено дори уведомление по чл. 47 ГПК, което съобщение отново е върнато в цялост с отбелязване, че са извършени посещения на 22.06.2026г, на 11.07.2026г и на 27.07.2026г, като на последната дата е залепено и уведомление. Въпреки това съделителя Т. не е дошла да получи съдебните книжа. Направен е опит и съделителя Т. да бъде уведомена и на посочения от самата нея телефон за наличието на съдебни книжа за получаване, но при позвъняване от страна на деловодителя е удостоверено, че се включва единствено гласово съобщение, че номерът е непълен или грешен. Предвид всичко изложено и доколкото самата страна е посочила адреса, на която е търсена, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК и съобщението следва да се счита за връчено. При извършването на преценката си съдът съобрази и дадените в определение № 399/20.10.2016г. по ч. гр. дело № 4107/2016 г. ІІІ ТО на ВКС, определение № 376 от 22.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2942/2014 г. IV ГО на ВКС и определение № 559 от 1
16.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4222/2014 г. IV ГО на ВКС, в които е прието, че ако ищецът /а в случая съделителя Т. е и ищец и ответник/ отсъства от посочения от самата нея адрес в продължение на повече от един месец и не може да бъде намерен там за да бъде извършено лично връчване или връчване чрез друго лице, съобщението се прилага към делото и се счита връчено съгласно чл.41 ал. 2 от ГПК Прието е, че в случая не е необходимо страната да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл. 41, ал. 2 от ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес. В посочените определения е прието още, че при отсъствие на страна от посочения адрес, връчването на указанията за отстраняване на нередовности не следва да се извърши по реда на чл. 129, ал. 2, изр. 2 ГПК например, тъй като този начин на връчване е уреден само за случаите, в които адресът на страната не е посочен в молбата и не е известен на съда. Този начин на връчване е с по-малки гаранции за действителното узнаване на указанията от ищеца в сравнение с гаранциите при връчване по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК.
В настоящия случай за пълнота следва изрично да се посочи и, че съделителят Т. е била уведомена за нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК още с връчване на препис от исковата молба за отговор.
Ето защо Софийски районен съд приема, че на 11.08.2026г. по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК е бил връчен препис от разпореждането на съда, с което са дадени указания за отстраняване на нередовностите на подадената частна жалба. Срокът за изпълнение на указанията за отстраняване на констатираната нередовност на частната жалба е изтекъл на 18.08.2026г., но и до настоящия момент указанията не са изпълнени.
Поради изложеното и след като не е била отстранена допуснатата нередовност на подадената частна жалба, същата следва да бъде върната на поради което по аргумент от чл.
262, ал. 2, т. 2 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК, също подлежи на връщане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна жалба, наименувана възражение, вх № 396682/03.12.2025г., подадена от И. И. Т. срещу определение № 48689 от 25.11.2025г. по ч.гр.д. № 68384/2023г., по описа на СРС, 153 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Препис от разпореждането да се изпрати на жалбоподателя Т..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2