Решение № 97 от 21.08.2026, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Царево, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Янч. Николов при участието на секретаря Антония Д. Д. като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Гражданско дело № 20262180100392 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано пред Р. с. – гр. Ц. по предявена искова молба от В. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Л.“ № **, бл. **, против „В..**“ ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Д. Х.“ № ***, с представител З. С. Р., с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ***/****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит № ***/***г., сключен от разстояние за предоставяне на сумата от 580.00 лева със срок на кредита 30 дни при ГЛП 40.99 % и ГПР 49.70%, като сумата, която потребителя следвало да върне била 599.54 лева. Сочи се, че на същата дата било сключено Споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит. С него Кредиторът предоставил на Кредитополучателя допълнителна услуга за бързо разглеждане в рамките на 15 минути на подаденото от него искане за отпускане на кредит. За тази допълнителна услуга потребителят следвало да заплати на ответника възнаграждение в размер на 137.06 лева със срок до ***г.

Изяснява, че на ***г. ищецът сключил АНЕКС към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ****/**** г. за отпускане на допълнителна сума от 500.00 лева, като размера на кредита се увеличил до 1080 лева при запазване на условията и при общо дължима сума за връщане в размер на 1114.70 лева. Твърди се, че отново било сключено повторно споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата ****г., като предвиденото възнаграждение за тази услуга се увеличило от 137.06 лева 1 на 235.31 лева.

Сочи се, че на същата дата - ****г. бил сключен втори АНЕКС за допълнителна сума от дата ****г. към ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ****/****г. за отпускане на допълнителна сума в размер на 220.00 лева. Така общия размер на предоставения кредит възлизал на 1300.00 лева, при същите параметри и обща дължима сума за връщане от 1341.36 лева. При сключване на анекса отново се предвиждало заплащането на такса за бързо разглеждане на искането за допълнителна сума, като предвиденото възнаграждение се увеличило от 235.31 лева на 272.49 лева.

Общо дължимата сума заедно с таксите, която кредитополучателя следвало да върне за 30 дни била 1613.95 лева при отпусната сума от 1300.00 лева.

В исковата молба се сочи, че предвиденото възнаграждение за допълнителна услуга било разрез с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като според тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Бързото разглеждане на искането за кредит, според ищеца представлявало действие, свързано с усвояването на кредита. Ищецът сочи, че бързото разглеждане на искането за отпускане на сумата касае именно усвояването на кредита и таксата за бързото разглеждане представлявала разход по кредита, защото ищецът бил длъжна да я заплати във връзка с договора за кредит. В тази връзка се позовава на разпоредбата на § 1. т. 1 ДР на ЗПК, както и цитира съдебна практика на СЕС.

Излага, че договорната клауза, която предвиждала сигурен разход за потребителя, представлявала част от общите разход по кредита за потребителя. В случая тези разходи за допълнителни услуги представлявали конструкция, която била предназначена да прикрие действителните разходи по договора. Възнаграждението за бързото разглеждане на искането било забранено от ЗПК. Нищо не налагало кредиторът да иска такова възнаграждение, за да разгледа искането бързо. Според ищецът с така уговореното възнаграждение по същността си представлявало добавка към възнаградителната лихва, т. е. неговата цел била се да прикрие друга печалба за кредитора. Следователно, след като се касаело за добавка към възнаградителната лихва, то следвало това възнаграждение да бъде включено в ГПР.

Претендират се и разноски.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията по нея на ответника.

Ответникът е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Отговорът е депозиран от упълномощен представител - юрисконсулт.

С исковата молба ответникът не оспорва възникналото между страните облигационно отношение. Заявява, че сумата по кредита била отпусната и наредена по сметка на длъжника.

В отговора на исковата молба, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли същия да бъде отхвърлен.

2

С ОИМ се оспорва твърдението на ищеца за обвързване нищожността на договора с разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, тъй като основанията за нищожност на договора за потребителски кредит били изчерпателно посочени в чл. 22 от ЗПК, а чл. 10а, ал. 2 от ЗПК не било сред тях. Твърди се, че дори и да е била нарушена разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, това не влечало недействителност на цялото правоотношение.

Твърди, че таксата за допълнителна услуга не противоречала на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, доколкото същата не представлявала възнаграждение за действия, свързани с усвояването или управлението на кредита. В разглеждания случай обаче процесната такса се дължала за самостоятелна, допълнителна и изцяло доброволна услуга, която се извършвала преди сключването на договора за кредит и преди възникването на какаото и да е кредитно правоотношение между страните. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си.

В ОИМ се излага, че когато го дадена услуга е факултативна, каквато в случая била таксата за бързо разглеждане на кредита и се предоставяла само при свободен избор на потребителя, тя не представлявала задължителен разход по кредита, поради което и не следвало да бъде включвана в ГПP.

Според ответникът същият принцип следвал и от разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, който изрично предвиждал, че при изчисляване на ГПР не се включват разходите за допълнителни услуги, когато сключването на договора за тях не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

С ОИМ се релевира, че в настоящата хипотеза неприложимо се явявало изискването на §1, т. 1 от ЗПК, според което към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги защото заявяването на допълнителна услуга, каквато се явявала и процесната, не представлявала условие за сключването на договора и отпускането на заявената сума от кредитора, а била предвидена като допълнителна възможност в полза на кредитополучателя, за относително кратко по своята продължителност време, да получи отговор на заявлението си от кредитора.

На следващо място с ОИМ се твърди, че с процесния договор не били допуснати нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Според ответника правилото на посочената разпоредба било приложимо в случаите, в които ГПР изобщо не бил посочен, какъвто не бил настоящия, поради което и този законов текст не можело да бъде тълкуван разширително, още повече, че в ЗПК било предвидено правилото на чл. 19, ал. 5, съгласно което клаузите, с които се надвишавал посочения размер на ГПР, са нищожни, но не влекат със себе си нищожност на целия Договор.

Навеждат се доводи, че отношенията между страните в процесното облигационно правоотношение били частноправни и същите се подчинявали на принципа на свобода на договарянето и равнопоставеност на страните.

Твърди се също, че услугата за бързо разглеждане на кредита била индивидуална уговорка, като било постигнато съгласие за нейната стойност, 3 платима от ищеца.

Релевира се, че ищецът бил напълно запознат както с кредитния продукт, така и с характера на допълнителната услуга, която е заявявал и използвал многократно, поради което твърденията за липса на валидно съгласие, неравноправност или заблуда били лишени от фактическа и правна основа, а искът се явявал неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски. Депозира се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за кредит № ***/****г., сключен от разстояние, между ответника „В..**“ ***, като заемодател и ищеца като заемател. В договора е отразено предоставянето на потребителски заем в размер на 580.00 лева, който следвало да бъде погасен в срок до 30 дни на една месечна вноска с падеж от ***г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 40.97 %, обща сума, дължима от заемателя, 599.54 лева и ГПР в размер на 49.70 %.

От приетото като доказателство по делото споразумение от ****г., се установи, че страните са се договорили за предоставянето на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит. С него Кредиторът предоставил на Кредитополучателя допълнителна услуга за бързо разглеждане в рамките на 15 минути на подаденото от него искане за отпускане на кредит.

За тази допълнителна услуга потребителят следвало да заплати на ответника възнаграждение в размер на 137.06 лева със срок до ****г.

Изясни се по делото, а и не се спори между страните, че на ****г. бил сключен Анекс към Договор за кредит № ***/****г., с който била отпусната на ищеца допълнителна сума в размер на 500.00 лева. По този начин размера на кредита се увеличил до 1080.00 лева, като от съдържанието на анекса се установи, че условията по кредита, досежно лихвен процент и ГПР били запазени. След сключването на анекса общо дължима сума за връщане от страна на В. К. нараснала на 1114.70 лева. Установи се, също така, че отново било сключено повторно споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от дата ***г., като предвиденото възнаграждение за тази услуга се увеличило от 137.06 лева на 235.31 лева.

Установи се също така, че отново на дата ***г. между „В..**“ ***и В. К. бил сключен втори анекс към Договор за кредит № ****/****г. с този анекс страните са се договорили да бъде отпусната на кредитополучателя допълнителна сума в размер на 220.00 лева, отново при същите условия на договора. На същата бил сключен и втори анекс към споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит. С последното споразумение таксата за бързо разглеждане на кредита се увеличила от 235.31 лева на 272.49 лева.

По делото не се установи ищецът да е заплатил задълженията си по договора за кредит

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

4

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение по договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, който не отговаря на твърдените законови изисквания на специалния ЗПК, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност. В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит или съответна негова клаузата са нищожни, на заявените правни основания.

В тежест на ответника е да установи, че договорът или съответна негова клауза отговарят на изискванията на ЗПК.

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.