Решение № 467 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100508576 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 7252/19.04.2024 г., постановено по гр. д. № 35839/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, са уважени частично предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Естел Системс“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата в размер на 260,99 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, аб. № 373362, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 12,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането , за които суми е издадена Заповед № 8854 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13198/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, като са отхвърлени иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД - за разликата над 260,99 лв. до пълния предявен размер от 278,62 лв., и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 44,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 06.03.2023 г., и сумата в размер на 2,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на извършената услуга за дяловото разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника „Естел Системс“ ЕООД с доводи за неправилност на обжалваното решение при нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е игнорирал съществени писмени доказателства, включително протокола от общо събрание на етажната собственост от 08.11.2001 г., който не отразява участието и съгласието на всички 1 собственици. В списъка на вход А липсвали апартаменти №25 и №26, собственост на „Естел Системс“ ЕООД, както и подписи на собствениците на апартаменти №46 и №47, поради което реално са представени съгласия само на 85,2% от собствениците, вместо изискуемите по Закона за енергетиката минимум 90%. Това прави невъзможно валидното сключване на договор за топлоснабдяване, като допълнителен аргумент за недействителност е и хронологичното несъответствие – договорът с „Топлофикация София“ ЕАД е от 2000 г., а решението на общото събрание е от 2001 г. Освен това съдът неправилно е приел, че ответното дружество е обвързано от решение на ОС и договор с фирма за дялово разпределение, без да е налице валидно и законосъобразно решение. Въззивникът сочи и процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да бъде издаден и приобщен като доказателство заверен препис от влязло в сила съдебно решение на СРС и СГС, което е в противоречие с обжалваното решение. Подчертава се, че „Естел Системс“ ЕООД никога не е ползвало, нито е заявявало услуги от „Топлофикация София“ ЕАД, не е сключвало договори с нея или с фирма за дялово разпределение и не е участвало в общо събрание за такива решения, поради което всички представени договори, както и отчетите по тях, са недействителни и лишени от правна стойност.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете срещу него.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

Решение № 7252/19.04.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за разликата над 260,99 лв. до пълния предявен размер от 278,62 лв., и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 44,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 06.03.2023 г., и сумата в размер на 2,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на извършената услуга за дяловото разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са обективно съединени искове са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Естел Системс“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата в размер на 278,62 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, аб. № 373362, за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 12,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва от 13.03.2023 г. до изплащане на вземането иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 44,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на доставената 2 топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. до 06.03.2023 г., и сумата в размер на 2,40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за цената на извършената услуга за дяловото разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 8854 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13198/2023 г. по описа на СРС, 113 състав.

Институтът на неоснователното обогатяване няма санкционен характер, а цели изравняване разместването на блага, осъществено без основание. Именно защото заплащането на обезщетение при неоснователно обогатяване не е санкция за противоправно поведение, то дължимостта му не се предпоставя единствено от наличие противоправно потребяване на топлинна енергия без правно основание. Необходимо е още това потребяване да е довело до икономически резултат, при който – поради обща причина – едно лице се е обогатило, но друго е обедняло.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване от потребяване на топлинна енергия и извършване на услуга по дялово разпределение в недвижим имот включва следните елементи:

1. Ответникът да е ползвал реално доставена (а не презюмирана по силата на законова норма) топлоенергия за процесния обект през сочения период;

2. Ответникът да се е обогатил със стойността на спестените разходи за заплащане на топлоенергия и такса за дялово разпределение;

4. Ищeцът да е обеднял с размера на доставената топлоенергия;

5. Връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинноследствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта (генетична).

По исковете с правно основание чл. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ:

Съдът намира, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства и е извел правилни правни изводи за спорното право, като споделя напълно изводите на СРС в тази насока, поради което препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция. За да отговори на релевираните във въззивната жалба доводи и възражения настоящият въззивен състав излага следните допълнителни съображения:

Между страните не е спорно, че ищецът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот апартамент № А-26, находящ се на първи жилищен етаж, вход „А“, в жилищна сграда на адрес гр. ****, съгласно нотариален акт № 171, том I, рег. № 4083, дело № 163 от 2001 г. на нотариус Д.Ж..

Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени протокол от общо събрание на собствениците на имоти, договор третото лице-помагач и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Такъв договор в конкретния случай не е бил сключен. Разделението на клиентите, въведено в ЗЕ, е съобразено с целите на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за вътрешния пазар на електроенергия (която отмени директива 2003/54/ЕО). Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е 3 необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период. Съдът намира, че в случая не е налице облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот – апартамент № А-26, находящ се на първи жилищен етаж, вход „А“, в жилищна сграда на адрес гр. ****. По делото не се твърди такъв договор да е сключван. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение.

Доколкото основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за основателността на иска ищецът следва да докаже действително настъпило обогатяване в патримониума на ответника. От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, се установява, че процесната сграда на адрес гр. ****, вх. А-Б, се топлоснабдява от една абонатна станция, като количеството топлинна енергия за сградата се измерва с общ топломер, монтиран в абонатната станция – средство за търговско измерване по смисъла на действащата нормативна уредба. Отчитането на този топломер се извършва ежемесечно от служители на „Топлофикация София“ ЕАД по електронен път чрез терминал, като се снемат показанията към 0:00 часа на първо число на месеца. Следователно доставената в сградата топлинна енергия е обективно измерена и отчетена. СТЕ установява още, че технологичните разходи на топлинна енергия от работата на абонатната станция се определят по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването и по формула от приложението към чл. 61, ал. 1 (посочена в експертизата), като същите са за сметка на топлопреносното предприятие – собственик.