Решение № 63 от 06.02.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Пазарджик, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201598 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.

********** против Електронен фиш Серия К № 6627536 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява, като поддържа жалбата и излага обосновано становище относно искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен. Не претендира разноски.

За въззиваемата страна- териториалната структура на ОД на МВРПазарджик, редовно призована чрез директора, в съдебно заседание не се явява представител. По делото е депозирано писмено становище по същество от процесуалния представител, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

1

Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложеното в същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 03.10.2022 г., в 16,41 часа, в обл. Пазарджик, на път І-8, км 195+240, при ограничение от 60 км/ч въведено с пътен знак В26, е управлявал лек автомобил „******** като се е движил с 76 км/ч. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС) ARH САМ S1 с № 1 20cc9e, насочено към гр. Пазарджик. Системата отчела движение със скорост именно от 76 км/час, т.е. превишение на скоростта от 16 км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта от 13 км/ч или установена стойност на скоростта 73 км/час. Нарушението било извършено от жалбоподателя в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 5448232. По този начин бил нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен лично на санкционираното лице на 25.10.2023 г. по пощата, видно от известие за доставяне на л.18 от делото, както и от Справка за нарушител/водач в раздел Фишове т.22 (л.23-24). Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез наказващия орган до съда по куриер на 01.11.2023 г. (виж товарителница на л.5 от делото). При тези данни жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимка на разположението на АТСС и фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място, съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, нито визираните в жалбата, нито други такива при извършената от съда служебна проверка.

ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, а именно че е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като нарушението било установено на 03.10.2022 г., а ЕФ бил връчен на 25.10.2023 г., като по този начин били изтекли давностните срокове 2 по ЗАНН.

ЕФ по своите последици се приравнява на НП, съгласно чл.189 ал.8 и ал.11 от ЗДвП, т.к. се издава за констатирано административно нарушение.

При това положение за електронните фишове важат общите правила за давностните срокове, относими към НП. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. Императивната разпоредба на чл.80 ал.1, т.5 от НК разписва, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Тоест с изтичането на този срок от извършване на административното нарушение изтича и давността за административнонаказателно преследване.

В ЗАНН не е предвидено друго нито за тригодишната давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК, нито за абсолютната, предвидена в чл.81 ал.3 от НК, поради което тези институти са напълно приложими и в административнонаказателното производство по силата на чл.11 от ЗАНН. В чл.82 от ЗАНН се съдържа единствено регламентация на давността за изпълнение на наказанието, наложено с влязло в сила НП. В случая обаче ЕФ не е влязъл в сила и не тече изпълнителската давност съгласно тази разпоредба.

В случая АНП е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 03.10.2022 г. Тъй като, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ не попада датата на неговото издаване и такава не се сочи в ЕФ, то съдебната практика е наложила разбирането че при липса на данни кога е бил издаден ЕФ, се приема, че това е датата, на която е извършено нарушението. От тази дата започва да тече тригодишният срок за наказателно преследване и в случая той изтича на 03.10.2025 г. Казано с други думи към датата на връчване на ЕФ25.10.2023 г., а и към настоящия момент, този срок не е изтекъл, поради което и административнонаказателното преследване не е погасено по давност. Тук би имала значение единствено изтеклата относителна (в случая- 3 години) и абсолютна (4 години и 6 месеца) давност за санкциониране на нарушителя, които безспорно в случая не са изтекли, предвид, че от датата на нарушението и към момента са изтекли 1 година 4 месеца и 3 дни В този смисъл е и практиката на касационната инстанция като за пример могат да се посочат Решение № 255/26.04.2023 г. по КАНД № 175/23 г. на Административен съд- Пазарджик, Решение №128/15.03.2023 г. по КАНД № 1193/22 г. на Административен съд Пазарджик и др.

По-нататък съдържанието на ЕФ съответства на изискванията на чл. 189 3 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Или иначе казано атакуваният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, посоката на движение, вид, марка, модел и регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, в това число е посочено ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. В ЕФ е посочено и констатираното превишение на скоростта, като разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от снимките от АТСС и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от минус 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочено Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.2 и ал.1 от ЗДвП, съответстващи на словесното описание на нарушението. Също така в достатъчна степен на яснота е посочен и квалифициращия признак „повторност“, а именно че настоящето нарушение е извършено в едногодишния срок на влязъл в сила друг ЕФ- който е посочен с неговата серия и номер. Затова и съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че е налице неяснота по това съставомерно обстоятелство, независимо, че в описанието на нарушението не е било посочено изрично, че то е извършено в условията на повторност.

Цитирането на санкционния акт, обуславящ тази повторност е достатъчно, тъй като санкционираното лице е наясно с това връчен ли му е такъв ЕФ, кога, за какво нарушение е бил издаден този фиш, обжалвал ли го е, влязъл ли е в сила, като всички тези обстоятелства не следва да бъдат посочени в словесното описание на нарушението.

Не може да бъде споделено и възражението за неяснота в описанието на нарушението, изразяваща се в това, че било посочено, че е приспаднат толеранс от минус 3 км/час, а едновременно с това било отразено, че установената скорост била 73 км/час при ограничение от 60 км/час, а пък превишението било 13 км/час. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка, че в описанието на нарушението е посочено, че е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената скорост и че след отчитането на този толеранс в полза на водача установената стойност на скоростта е 73 км/час и при разрешена стойност на скоростта за съответния пътен участък от 60 км/час, съвсем точно превишената стойност на скоростта се явява именно 13 км/час. Казано с други думи в случая не е отчетена разликата между „измерена“ (т.е. засечена от АТСС скорост на л.а.) и „установена“ скорост (т.е. след приспадане на установения законов толеранс в полза на водача).

На следващо място, не се споделя от съда и възражението относно това, че в ЕФ не било ясно мястото на разположение на АТСС. Както се посочи погоре мястото на разположение на АТСС не е сред задължителните реквизити 4 на ЕФ, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП. Мястото на разположение на техническото средство задължително се посочва в Протокола за използване на АТСС, съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г.

Видно от ЕФ е че в него е направено и пълно описание на използването АТСС- модел и номер, а към АНП са приложени и надлежни доказателства относно неговата техническа изправност и преминат метрологичен контрол.

Следва да се посочи и това, че въпреки че в описанието на нарушението не е посочено изрично, че е засечено движение на цитираното МПС, то отбелязаните факти, че е посочена посока на разположение на АТСС и че е измервана скорост на МПС, с което е извършено нарушение за скорост, както и посочените установени стойности на скоростта и на превишението на скоростта, водят до несъмнения извод, че посоченото МПС е било управлявано и че се е движело, след като е била засичана скорост на същото с АТСС.

По-нататък в жалбата и в становището на жалбоподателя в съдебно заседание се сочат и други допуснати според него СПН в производството, които опорочавали издадения ЕФ, а именно не била спазена процедурата относно използване на АТСС- ненадлежно съставен Протокол за използване на АТСС, неяснота относно разположението му спрямо пътния участък с ограничена скорост на движение, ненадлежно измерване на скоростта на автомобила, съгласно данните от изображенията от АТСС и липсата на данни за техническа годност на използваното АТСС.

Всички тези възражения според настоящия съдебен състав са неоснователни.