Решение № 1104 от 22.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. Пловдив, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20265330202151 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. К. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.

* * * срещу Наказателно постановление № 26-1030-001035/18.03.2026 г., издадено от Р. К. П. – *** група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на основание чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 715,81 (седемстотин и петнадесет евро и осемдесет и един евроцента) евро и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за издаване на атакуваното наказателно постановление (НП) при неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят признава да е управлявал автомобила си на посочените в наказателното постановление време и място, като не оспорва и установената стойност на скоростта. Твърди обаче да е извършил деянието при условията на крайна необходимост, като на задната седалка на автомобила да е превозвал пътничка до лечебно заведение, която да е видял да пада на платното за движение, след като й е прилошало. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като се приеме, че причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Г. И., като и двамата поддържат жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище с вх. № 38354/16.04.2026 г.

1 оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Възраженията по жалбата намира за неоснователни и недоказани. Позовава се на обстоятелството, че жалбоподателят не е управлявал автомобил със специален режим на движение. Намира да не са налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Г. К. М., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя чрез Системата за сигурно електронно връчване на 24.03.2026 г., а жалбата е подадена на 30.03.2026 г., поради което 14-дневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.11.2025 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Г. К. М. управлявал собствения си лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № *** в района на Университета по хранителни технологии. При приближаване към пешеходна пътека жалбоподателят намалил скоростта, за да пропусне преминаващи по пешеходна пътека пешеходци, като сред тях била възрастна жена с неустановена по делото самоличност, която докато пресичала, се свлякла и паднала на пътното платно на дясната си страна. Жалбоподателят М., който бил лекар, веднага спрял и се притекъл на помощ на жената. Тъй като тя изглеждала неориентирана, трудно произнасяла думи и се оплакала от болки в глезена и коляното, жалбоподателят решил да я откара до „УМБАЛ Пловдив“ АД като най-близко лечебно заведение с ортопедично отделение. Болницата се намирала в гр. Пловдив, на бул. „България“ № 234. В изпълнение на решението си жалбоподателят помогнал на пострадалата жена да се качи на задната седалка на автомобила му и се насочил към лечебното заведение.

В 13:35 ч. на 14.11.2025 г. жалбоподателят М. управлявал лекия си автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № *** по бул. „България“ в гр. Пловдив в посока от изток към запад, транспортирайки пострадалата пътничка, като при преминаването си покрай № 228 от булеварда скоростта на движение на автомобила му била 105 км/ч, въпреки че разрешената максимална скорост в този участък от пътя била 50 км/ч. Движението на автомобила „Субару Аутбек“ с рег. № *** с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CC9F.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 108 км/ч, 2 като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 105 км/ч. Така извършеното деяние било заснето на снимка с № 0025780.

Пострадалата не била приета в това лечебно заведение. Затова оттам жалбоподателят я откарал до МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД, където била прегледна от свид. Г. С. К.. Той бил *** на отделението по ортопедия и травматология.

На 13.02.2026 г. жалбоподателят бил призован в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, където попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че лично е управлявал собствения си автомобил с рег. № *** на 14.11.2025 г. около 13:35 часа, когато движението на превозното средство със скорост от 105 км/ч било заснето от автоматизираното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CC9F.

На 20.02.2026 г. свид. Х. И. И. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4894710 срещу жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и от писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. Х. И. И. се разкрива въз основа на какви материали е установено нарушението и самоличността на водача. Изяснява се, че свидетелят си спомня конкретния случай, като в показанията му се съдържа доказателствена информация за съдържанието на направеното от жалбоподателя при явяването му за съставяне на акта обяснение за извършеното деянието. Свидетелят пояснява, че жалбоподателят е обяснил, че е превозвал до лечебно заведение жена, която е видял да припада на пътя.

Установява се още от показанията на свид. И., че мястото на нарушението е на бул. „България“ в гр. Пловдив, който в този участък да се състои от по три пътни ленти в посока.

За свид. Г. С. К. се доказва към датата на деянието да е работил като *** на отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр.

Пловдив. В показанията си свид. К. разказва за преглед на пациентка – възрастна жена, докарана в лечебното заведение с оплаквания за болки в коляното и глезена, за която се доказва да е транспортираното от жалбоподателя М. лице. От показанията на свид. К. се установяват още обстоятелствата относно проведения преглед и констатациите за здравословното състояние на пациентката, както и напускането й на 3 лечебното заведение. Изяснява се, че свид. К. е повикан и е слязъл на входа, където е била пациентката, като същата е била стресирана, объркана и прашна в дясната й страна. Установява се и че пациентката не е пожелала да й правят рентгенографска снимка, като е заявила, че вече се чувства по-добре и са се уговорили със свидетеля К. при нужда да го потърси в кабинета му в „ДКЦ I – Пловдив“ ЕООД. Свидетелят пояснява, че поради тази причина жената не е регистрирана като пациент в информационната система на лечебното заведение, както и за да не трябва да заплаща преглед, тъй като не е била насочена за изследвания от личния си лекар или от друг специалист. В тази връзка свид. К. изяснява, че е предложил на жената да се обади на личния си лекар, за да бъде документално насочена за рентгенографско изследване при ортопед, но тя да му е отказала и тогава да е заявила, че вече се чувства подобре. Накрая установява се, че свид. К. е бил повикан за друг случай и когато е приключил, от регистратурата на лечебното заведение са го уведомили, че жената си е тръгнала, като неин близък е дошъл да я откара. Съдът дава вяра на показанията на свид. К.. Те са подробни, хронологически и логически последователни, без вътрешни противоречия. В тях свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които е наблюдавал непосредствено като очевидец.

Показанията се характеризират с детайлност на разказа при описанието на обстоятелствата относно впечатленията на свидетеля за външния вид и емоционалното състояние на пациентката с неустановена по делото самоличност и за начина на проведения преглед. Липсата на регистрация на пациентката също е обяснена. Извън предмета на настоящото производство е да бъде оценявана законосъобразността на извършената от свид. К. дейност – дали тя се квалифицира като диагностично-консултативна, дали е било дължимо издаването на амбулаторен лист за преглед, дали са спазени отрасловите правила на Закона за здравето, Националния рамков договор, на Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ и на Наредба № Н-6/21.12.2022 г. за функционирането на Националната здравноинформационна система. Съдът се ръководи от фактите, както бъдат установени по делото, тъй като е възможно фактическото положение да се различава от правно дължимото, макар това да е едно нежелано състояние. В случая показанията на свид. К. се приемат за дадени от лице, което е надежден свидетел като незаинтересован от изхода на делото и с добри характеристични данни. Показанията са дадени и под страх от наказателна отговорност. Не са събрани такива доказателства, които да оборват достоверността на разказа на свид. К., поради което съдът дава вяра и ползва с доверие показанията и на този свидетел за установяването на обективната истина.

От декларация от 13.02.2026 г. по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателя Г. К.

М. се изяснява, че той писмено е декларирал, че на дата 14.11.2025 г. около 13:35 ч. автомобилът му с рег. № *** се е управлявал лично от него.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове 4 средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 139-СГ-ИСИС/27.03.2025 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с идент. № 120СС9F е преминало първоначална метрологична проверка на дата 27.03.2025 г. със заключение, че отговаря на изискванията на раздел XXVI от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-27804/17.11.2025 г. се установява, че на дата 14.11.2025 г. мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с № 120СС9F е заснела статични изображения с поредни номера от 0025753 до 0025922, с начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр.

Пловдив, бул. „България“ № 228 в посока от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0025780 от радар с № 120СС9F се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 108 км/ч, а заснемането е извършено на 14.11.2025 г. в 13:35 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.