Присъда № 16 от 25.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 16 от 25.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 928/2024 г. по описа на Окръжен съд Благоевград

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Присъда № 23 от 11.04.2024 г. по н.о.х.д. № 1158/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград: 1/ подсъдимият П. В. К., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 16.05.2016 г. в Благоевград в качеството му на длъжностно лице като П.цейски орган – младши П.цейски инспектор в група „Териториална П.ция“ на сектор „Охранителна П.ция“ към 02 РУ Благоевград при ОД на МВР - Благоевград, в кръга на службата си е съставил официален документ – докладна записка от 16.05.2016 г., заведена с УРИ № 7852-00-1848/25.05.2016 г. по преписка с УРИ № 244000-5443/2016 г. по описа на ОД на МВР Благоевград, в която по повод на възложена му задача да окаже съдействие за проверка на "Д" ООД, ЕИК *, с управител М. Н. К., е удостоверил невярно обстоятелство, че към 16.05.2016 г. М. Н. К. не се намира на територията на Република България, а живее и работи в РГ, с цел да бъде използвана докладната записка като доказателство за това обстоятелство пред органите на ТД НАП, за да бъде прекратена преписката и проверката срещу дружеството, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 311, ал. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на осн. чл.

66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наказанието за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила; 2/ подсъдимият П. В. К. е признат за невинен в това, че на 07.11.2017 г. в гр. Б. в качеството си на длъжностно лице като П.цейски орган – младши П.цейски инспектор в група „Териториална П.ция“ на сектор „Охранителна П.ция“ към 02 РУ Благоевград при ОД на МВР - Благоевград е спомогнал на А Е Г.ев от гр. Б. да избегне и да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване и да остане ненаказан за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 от НК спрямо А С, без К. да се е споразумял с А Г преди той да е извършил самото престъпление – подсъдимият е извършил действия, за да прикрие престъплението и неговия извършител и създал затруднения по установяване и разкриване на престъплението и привличане към наказателна отговорност на неговия автор – посетил дома на пострадалия и убеждавал да се напише обяснение, че няма претенции за извършеното престъпление и няма да депозира жалба в П.цията, заради което и на осн. чл. 304 от НПК вр. с чл. 294, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НК е оправдан по това обвинение.

Производството е образувано по постъпили срещу присъдата въззивни жалби на адв. Т. Н. и адв. Г. К., подадени в качеството им на защитници на подсъдимия П. К., както и по протест на прокурор при Районна прокуратура Благоевград. Към всяка жалба и към протеста по реда на чл. 320, ал. 4 НПК са представени допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в тях.

Във въззивна жалба с № 8788/15.04.2024 г., подадена от адв. Т. Н., се навеждат доводи, че по делото не са налице доказателства за противоправно деяние, извършено от подсъдимия. Защитникът моли присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. В допълнението към нея с вх. № 18216/07.08.2024 г. защитникът е посочил аргументи, поради които не споделя изводите на първоинстанционния съд за 1 престъплението по чл. 311, ал. 1 НК. По реда на чл. 322 НПК е постъпило писмено възражение с вх. № 18722/15.08.2024 г., подадено от прокурор при РП Благоевград, срещу оплакванията, които са наведени във въззивната жалба, подадена от адв. Н..

Във въззивна жалба с № 9696/23.04.2024 г. и в допълнителните съображения към нея с вх. № 18454/12.08.2024 г. адв. Г. К. изразява становище за правилност на присъдата в частта относно престъплението по чл. 294 НК и навежда доводи, поради които я намира за неправилна в частта относно престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, заради което моли да бъде отменена в тази й част и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

С протест с вх. № 9387/19.04.2024 г. РП Благоевград изразява несъгласие с изводите на съда, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 294, ал. 4 НК, поради което намира тази част от присъдата за неправилна и моли да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за виновен и за двете престъпления и да му се наложат съответни наказания. По реда на чл. 320, ал. 4 НПК от РП Благоевград към протеста са представени и допълнителни съображения с вх. № 16644/16.07.2024 г.

Пред ОС Благоевград се проведе съдебно следствие, в хода на което бяха събрани писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание на 07.11.2024 г., по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия. В същото заседание се постанови определение № 685 от 07.11.2024 г., с което се изискаха Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, които са били приложими към 16.05.2016 г. Изисканите писмени доказателства бяха приети в хода на съдебното следствие в съдебно заседание, проведено на 17.01.2025 г. В същото съдебно заседание беше допуснат повторен разпит пред въззивната инстанция на свидетелите П. С. и С. Г.. В о.с.з., проведено на 21.02.2025 г., се приеха като писмени доказателства по делото служебно направени справки за съдимост за свидетелите А С и А Е Г.ев. В хода на о.с.з. на 21.03.2025 г. се проведе разпит на свид. С. Г.. Свид. П.

С. беше разпитана в заседание, проведено на 25.04.2025 г., в което беше извършена и очна ставка между нея и свид. С. Г.. След очната ставка се проведе допълнителен разпит на свид. Г.. В това заседание се предяви на страните диск със запис от телефон 112, приложен в плик към писмо на л.317318 от н.о.х.д. № 1777/2020 г. на РС Благоевград.

В хода на съдебните прения пред ОС Благоевград представителят на ОП Благоевград поддържа протеста срещу присъдата и допълнителните съображения към същия. Намира за неоснователни подадените въззивни жалби и се присъединява към подаденото възражение. Намира, че при надлежна оценка на доказателствата се доказва осъществяването на престъпление по чл. 294 НК. Счита, че този извод не се опровергава от доказателствата, които са били събрани в хода на въззивното производство, тъй като намира, че те не са довели до промени във фактическата обстановка.

Навежда аргументи за законосъобразност на присъдата в осъдителната й част, като счита, че районният съд надлежно е оценил доказателствения материал и че правилно е приел, че подсъдимият е удостоверил неверни обстоятелства в докладната записка. Изразява становище, че същата е официален документ, който е бил съставен в кръга на службата на подсъдимия с цел да бъде използван като доказателство. Навежда доводи, че се установяват елементите 2 от субективна страна за престъплението по чл. 311 НК. Намира за ирелевантен изхода от данъчната проверка. Моли присъдата да се потвърди в осъдителната й част, да се отмени в оправдателната й част и подсъдимия да се признае за виновен по обвинението за престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. ал. 1 НК и да му се наложи наказание за същото.

Защитникът адв. Г. К. излага доводи, че в осъдителната част на присъдата съдът превратно е оценил доказателствата. Поддържа, че към момента на съставяне на докладната записка подсъдимият не е знаел къде се е намирала М. К., както и че той е описал в документа това, което му е било съобщено от Н К. Счита, че това не е направило документа с невярно съдържание. Сочи, че обсъжданите от районния съд вътрешни правила за документооборота не са били приложими към процесния случай. Навежда доводи, че в мотивите си съдът не е обсъдил част от обясненията на обвиняемия. Оспорва извода на съда, че подсъдимият е познавал М. К. и Т Г.ев. Намира, че липсват категорични доказателства за наличието на поет ангажимент по обработката на преписката. Навежда, че това документиране не е създало опасност и не е породило общественоопасни последици, тъй като проверката е приключила във вреда на "Д" ООД и съответно подсъдимият не е спомогнал на М. К. и на дружеството. Защитникът намира, че поведението на подсъдимия може да се разгледа с оглед на морала и професионалната етика, но счита, че той следва да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 311 НК.

Навежда, че показанията на свид. Р не се подкрепят от показанията на ..... е извършил обиск, поради което показанията му не следва да се кредитират.

Защитникът навежда доводи за правилност и законосъобразност на присъдата в частта й относно престъплението по чл. 294 НК. Счита, че не са налице доказателства, че подсъдимият е създал затруднения, които да са могли да осуетят или спомогнат да се избегне наказателно преследване. Поддържа, че подсъдимият е издирвал Г.ев, снел му е обяснения и е съставил протоколи за предупреждение. Счита, че не са налице данни подсъдимия да е прикривал факти от първичното престъпление или да е укривал извършителя, тъй като активно го е търсил. Навежда, че липсва умисъл.

Защитникът адв. Т. Н. сочи, че подсъдимият е написал докладната записка, след като е имал писмено обяснение от майката на М. К., че дъщеря й е в Г.. Навежда, че свид. Р. П. е заявила, че липсата на контакт с М. К. не е попречило да се извърши проверката. Сочи, че при разпита на К същата е посочила, че не притежава документи за представяне, както и че през периода 01.05.2016 – 15.05.2016 г. не се е намирала в Република България, а е била в РГ, че не познава подсъдимия, не се е срещала с него и че не е поддържала комуникация с него. Защитникът навежда доводи, че М. К. не е влизала в сградата на районното управление, както и че изводът за срещи извън сградата не почиват на доказателства, събрани по реда на НПК. Не споделя изводите на районния съд, като според защитника съдът се е позовал на данни, събрани със СРС, за да не приеме показанията на М. К.. Позовава се на чл. 177, ал. 1 НПК. Счита, че нейните показания следва да се кредитират, както и че те се подкрепят от показанията на Н К. Навежда доводи, че не следва да се кредитират показанията на Р. Относно обвинението по чл. 294, ал. 4 НК сочи, че е налице влязъл в сила съдебен акт, от който не може да се направи извод, че А Г е извършил предикатно престъпление. Навежда, че с действията си подсъдимият не е попречил на разследването. Счита, че поради обстоятелства, които не са зависели от подсъдимия, той не е разговарял с А С, като след това е казал на неговия брат, че ако е преценил А С следва да посети П.цейското 3 управление и да подаде жалба.

В хода на съдебните прения подсъдимият сочи, че няма какво да добави към заявеното от неговите защитници. В своята последна дума моли присъдата да се отмени и да бъде оправдан напълно.

Окръжен съд Благоевград, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Настоящето въззивно производство е второ по ред в наказателното производство. Делото е внесено в съда с обвинителен акт на 04.12.2020 г., с което е образувано н.о.х.д. № 1777/2020 г. на РС Благоевград. С Присъда № 900016 от 23.01.2023 г. по н.о.х.д. № 1777/2020 г. на РС Благоевград подсъдимият П. К. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения.

По протест на прокуратурата е било образувано въззивно производство – в.н.о.х.д. № 371/2023 г. на ОС Благоевград. С протеста е поискано присъдата да се отмени и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатите обвинения, като му се наложат съответни наказания. С оглед на исканията в протеста предмет на въззивното производство са били и двете обвинения – по чл. 311, ал. 1 НК и по чл. 294 ал. 4 вр. ал. 1 НК, като за съда не се е породило ограничение въз основа на принципа reformatio in peius. С решение № 188 от 13.07.2023 г. по в.н.о.х.д. № 371/2023 г. на ОС Благоевград присъдата е била отменена поради констатирано от състава на ОС Благоевград неотстранимо съществено процесуално нарушение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

След връщането на делото е образувано н.о.х.д. № 1158/2023 г. на РС Благоевград. С Присъда № 23 от 11.04.2024 г. по н.о.х.д. № 1158/2023 г. на РС Благоевград подсъдимият П. В. К. е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, заради което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия за невинен по обвинението, че е извършил престъпление по чл.