Решение № 26 от 28.03.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Търговище, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МАРИАНА Н. ИВАНОВА

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20223500500023 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв. С.Й., ТАК, в качеството на особен представител на СТ. АС. М. от гр. Търговище, против решение № 592/20.12.2021 г., постановено по гр.дело № 3/2021 г. по описа на РС-Търговище.

С обжалваното решение съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Ю...“ ЕООД, ЕИК 205680303, гр. София, представлявано от управител Ю.Ц. действащ чрез адв.В.Г. от САК, съдебен адрес: гр. София, бул.“Б..“ № 81, вх.В, ет.8, ап.22, против СТ. АС.

М., ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“М...“ № 8, съществува вземане в размер на 173,37 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на цедиран договор за мобилни услуги от 12.03.2017 г. и доп.споразумение от 31.03.2017 г., както и за сумата от 718,20 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по цедиран договор за лизинг от 31.03.2017 г., сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, за което вземане има издадена Заповед за изпълнение № 628/06.10.2020 г. по ч.гр.д. № 1253/2020 г. на РСТ, на осн. чл.422 от ГПК; присъдени са разноски в полза на „Ю...“ ЕООД в размер 255 лв. и разноски в заповедното производство в размер 228,76 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. ОТХВЪРЛЕНО е искането на адв.С.Й., ТАК, за увеличаване на възнаграждението за особен представител, на осн. чл. 7, ал.9 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като неоснователно.

Считайки решението за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, въззивникът моли за неговото обезсилване или отмяна изцяло, с отхвърляне на предявения иск като неоснователен, претендира разноски, 1 излагайки подробни съображения, които се свеждат основно до следното: Ищецът по делото няма активна процесуална легитимация (в представеното пълномощно между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ липсват необходимите реквизити, то е нередовно и недействително); процесните договори за цесия са нищожни на осн.чл. 26 ЗЗД, като бланкетни, не е доказано прехвърляне на процесното вземане, не е доказано цедентът да е потвърдил писмено извършеното прехвърляне, не е взето съглсието на новия цесионер за новото прехвърляне; ответникът не е уведомен надлежно и за двата договора за цесия в нарушение на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; позовава се договорните забрани в договора за цесия от от 16.10.18г. между БТК и „С.Г.Груп“ ЕООД да не прехвърля вземанията на трети лица (чл. 4.3 от договора); клаузата на чл. 11 от договора за лизинг от 31.03.17 г. между „БТК“ ЕАД и ответника е нищожна с оглед чл. 2 от същия договор по отношение придобиване на собствеността; договорът е недействителен/нищожен на специалните основания по чл. 22 ЗПК (приложим и към настоящия случай- чл. 3, ал. 3 от ЗПК ) - ОУ на договора и за лизинга са с много ситни букви и по-малък шрифт на пръв поглед, според законовото изискване „не по-малък от 12“), с приложимост на чл. 23 ЗПК, при което потребителят дължи само главницата (не и неустойката); възражение за погасяване на цялото вземане по давност - в исковата молба и уточнителните такива се заявява, че процесните вземания са обективирани в няколко фактури, които са погасени по давност, тъй като вземането на БТК представлява периодично плащане и приложима за него е кратката 3-годишна давност по чл. 11, б.“в“ от ЗЗД, съгласно и ТР № 3 на ОСГТК от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г.); определеното възнаграждение на назначение особен представител от 150 лв. е определено неправилно, тъй като не са били налице основанията за намаляване на минималното 300 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото (две експертизи, две съдебни заседания, няколко предявени иска и множество възражения по тях). В становище по доказателствата особеният представител адв. С.Й. възразява срещу приемането на посочените в жалбата два документа.

Моли да му бъде определено възнаграждение за въззивната инстанция, вносимо от ответника по жалбата.

В депозирания в срока по чл.263 ал.1 ГПК отговор ответникът, чрез процесуален представител адв. В.Г., САК, заявява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението, претендира разноски. Излагат се съображения, че всички възражения, инкорпорирани във въззивната жалба, е можело да бъдат повдигнати в първоинстанционното производство, посоченото оплакване относно липсата на активна процесуална легитимация е обсъдено от първоинстанционния съд и мотивирано е отхвърлено; като счита, че е недопустимо едни и същи твърдения да се повдигат отново пред въззивната инстанция, при положение, че не са нововъзникнали обстоятелства, които е можело да бъдат обсъдени в хода на производството по грд. 3/2021 г. на PCТ, но в ущърб на процесуалната икономия и в ущърб на задълженото лице, с настоящата жалба се изисква заплащането на пореден депозит за особен представител на втора инстанция, както и завишаване на заплатения вече депозит от 150 лв. на първа инстанция.В отговора са взети доводи по всички оплаквания и съображения изложени във 2 въззивната жалба, със становище за тяхната неоснователност.

В с.з. пред въззивната инстанция особеният представител на въззивника, ред.призован, не се явява. Депозирал е единствено молба от 09.02.22 г. с искане да му бъде изплатен внесения депозит за особен представител по посочена банкова сметка. От въззиваемата страна, чрез адв. В. Г., САК, е постъпило писмено становище, с което се поддържат всички доводи в представения писмен отговор по жалбата. Претендира разноски.

С определението по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата.

Разгледана по същество- жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Предявеният установителен иск с правно осн.чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 вр. с чл. 99 от ЗЗД е обоснован с обстоятелствата за предоставени от страна на „БТК“ ЕАД на ответника мобилни услуги, както и предоставено мобилно устройство на лизинг, прекратени поради неплащане на месечни вноски, и дължимост на договорена между страните неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги с кл.№ 163230021001– 173,37 лв. (на осн. т. 2 от договора), както и за сумата 718.20 лв. - остатък от неизплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг № 6791796674, за което вземане, цедирано от първоначалния кредитор „БТК“ ЕАД на „С.Г.ГРУП“ ООД гр.София, второто дружество цедирало същото вземане (общо за сумата 891,57 лв.) на настоящия ищец „Ю...“ ЕООД, ЕИК 205680303, за които вземания е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 1253/2020 г. на РС-Търговище, връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, обусловило предявяването на настоящия иск.

В писмения си отговор в срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения от заповедния съд особен представител, е оспорил предявения иск с възражения, че не е на лице валидно възникнала облигационна връзка между ответника и ищеца, поради това, че последният не е носител на вземането, поради ограничителна клауза на цедента „С.Г.Груп“ да прехвърля вземанията по договора с „БТК“ ЕАД на трети лица, в случая на ищеца, както и че липса идентичност между вземането по заповедта и това по исковата молба, като с тези доводи моли съда да прекрати производството поради недопустимост на иска. В отговора са наведени и други основания за неоснователност на иска - липса на уведомяване на ответника за цесията, нищожност на договорите за цесия, обуславящо невъзможността на ищеца да е носител на материалното право, недействителност, поради нарушения на ЗПК, възражения за погасяване на вземането по давност.

Въззивът изцяло споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, решаващите мотиви и краен резултат на първоинстанционното решение, поради което и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.

В изпълнение на задълженията си на въззивна исстанция, въз основа на представените по делото писмени доказателства и направената самостоятелна преценка, както и с оглед доводите във въззивната жалба, въззивът излага следните съображения:

Ищецът „Ю...” ЕООД е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 31.08.20 г. пред РС3 Белоградчик, образуваното дело е изпратено по подсъдност на РС-Търговище, пред който по ч.гр.д. № 1253/2020 г. е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК, разпореждаща длъжникът СТ. АС. М. да заплати на заявителя „Ю...“ЕООД следните суми: 173,37 лв.-неустойка за неизпълнение на договор за мобилни услуги от 12.03.2017 г. и доп.споразумение от 31.03.2017 г., както и за сумата 884,70 лв.- незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 31.03.2017 г., сключени между длъжника и „БТК“ ЕАД, вземането по които е цедирано на заявителя, както и разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, на ищеца са дадени указания да установи претенциите си по исков ред, определящо правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск с правно осн. чл. 415, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК.

Предявеният установителен иск е за 173,37 лв. –неустойка и 718,20 лв.- лизингови вноски, обусловило обезсилване на заповедта по чл. 410 ГПК от заповедния съд за разликата над 718,20 лв. до 884.70 лв.

Предвид горните констатации е налице идентичност между заявлението по чл. 410 и предявения иск, обуславящо допустимостта му, като предявен в указания от заповедния съд срок. Неоснователно се явява възражението на ответника за липса на идентитет между претенцията в заповедното и исковото производство – предявяването на иск за по-ниска сума от уважената в заповедното производство, претендирана на същото основание и за същия период, не е липса на идентичност, това само показва, че по една или друга причина кредиторът се е отказал да търси свое вземане над посочения размер.

По фактите:

На 29.06.2016 г. между ответника и „БТК“ ЕАД е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги за мобилен номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечна абонаментна такса 19.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца, както и Договор от 12.03.2017 г., с който ответникът е добавил към същия кл.номер за ползване Интернет услуга с избран тарифен план, с мес.абонаментна такса 37.80 лв. /с ДДС/ и телевизионна услуга VIVACOM TV L+ с месечна такса 24.99 лв. /с ДДС/ за срок от 24 месеца, а с Допълнително споразумение от 31.03.2017г. абонатът подновява условията за ползване на мобилен номер *** с избран тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечна абонаментна такса 19.99 лв.

На 31.03.2017 г. между ответника и „БТК“ ЕАД е сключен и Договор за лизинг № 6791796674 за устройство GSM SAMSUNG GALAXY S6 EDGE, на обща лизингова цена 957.60 лв., със схема на изплащане: 24 бр.месечни лизингови вноски, в размер на 39.90 лв., които лизингови вноски абонатът е бил задължен да заплаща заедно с фактурираните под единен клиентски номер ползвани електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга. Уговорени са сроковете за плащане, за прекратяване, за възможността за продължаване на действието на договорните условия за лизинг.

Ответникът не е оспорил изпълнението на договорите от страна на оператора „БТК“ ЕАД, не са наведени твърдения, че услугите не са предоставени, респ. са некачествени, или пък че не е предоставено лизинговото устройство, респ. че същото е било некачествено.

4

Видно от приложените делото фактури ( л.22 - л.29), издадени в периода м.06.2017 г. – м.09. 2017 г. ответникът не е заплащал в сроковете, съгласно договорите, месечните стойности на предоставените му услуги, не е заплащал и месечните вноски по договора за лизинг. Стойността на същите обаче не е предмет на заповедта за изпълнение и не следва да се обсъжда, но именно поради забавата на ответника и ползвайки правата си по договорите, мобилният оператор е прекратил едностранно същите, като е деактивирал услугите, считано от 31.08.2017 г. След прекратяване на договорите е издадена крайна фактура от 08.09.2017 г. за задълженията на ответника, в която е начислена неустойка за неизпълнение на договора за мобилни услуги и изискуемите лизингови вноски, а падежа на фактурата е 25.09.2017 г.

Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aad9bfe-75d6-4f6f-806f-9ef2684b63a1