Решение № 253 от 30.07.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Разлог, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20211240101298 по описа за 2021 г.

Производството е образувано по ИМ, депозирана от „ЕС на сектор вх. „A..“ в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: г.Б., у.„Г.“№5, представлявана от Е.В.П., ч/з адв. Б.Б. от КАК, съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.“№23, е.7, против Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в К., с адрес: С.15, С.8, В.8, Д., ОАЕ, адрес в Р.Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, a.F23.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответникът да заплати общата сума от 13`066.95 €, включваща следните задължения:

1. Такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 3`229.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. от 1`614.80 €;

2. Такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. от 3`229.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. от 1`472.69 €;

3. Такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. от 3`229.60 €, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. от 290.66 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В СЗ ищецът не се явява, процесуалният му представител поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника ч/з назначените особени представители – адв. М.Г. и адв. Р.К., е представен писмен отговор, с който се оспорва основателността на исковата претенция. Твърдят, че не дължат претендираните суми, поради незаконносъбразно определен размера на таксата и поради нищожност на решенията по чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

Съдът след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В настоящото производство ищецът - ч/з управителя на ЕС, следва да установи при условията на пълно и главно доказване основанието за възникване на вземането и неговия размер.

От приложените към ИМ, приети и неоспорени писмени доказателства – Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №91, том III, рег.№2919, дело №468/2009 г. по описа на нот. С.В., рег. №489 на НК, вписан в СВп-Р., с вх. рег. №3485/18.06.2009 г., акт 94, том 1

XXIV, дело 2669/2009 г., се установи съществуващото правоотношение м/у страните, а именно качеството на ответник, ет. собственик в ищцовата ЕС.

От приложените Протокол от ОС на ЕС от 23.08.2017 г. и приложение към него; Протокол за обявяване на изготвяне на протокол по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС и Протокол /покана по чл.13, ал.1 ЗУЕС, се установи провеждането на ОС на ЕС и взетите на същото решения, както и определения размер на дължимите от ответника суми.

Задължението на ответника да изпълнява решенията на органите на управление и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части са му вменени и по силата на самия ЗУЕС, като съгласно чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, всеки собственик е длъжен да изпълнява решенията на органите на ЕС, какъвто орган несъмнено е ОС на ЕС, а съгласно т.10 от същата разпоредба всеки собственик е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата.

Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл.51, ал.1 от ЗУЕС, е указано, че разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.

Изключение от това правило е допуснато само в хипотезите на чл.51, ал.2 от ЗУЕС – за ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. По делото от страна на ответника не са представени доказателства за своевременно уведомяване на председателя на УС за горните обстоятелства, а именно, че ответниците не ползват притежавания от тях ап. повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

Съгласно чл.16, ал.9 от ЗУЕС, всеки член на ОС може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, като оспорването се извършва писмено пред УС (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал.7, но не по-късно от 1 месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Ответникът не представя доказателства, че е оспорил съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС.

В настоящия случай съдът приема, че е налице влязло в сила решение на ОС на ЕС (необжалвано по предвидения в ЗУЕС ред и срок), установяващо парично задължение за ответниците.

Безспорно се установи по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си, като не е заплатил сумата общо на 9`688.80 €, включваща следните задължения:

- такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 3`229.60 €;

- такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. от 3`229.60 €;

- такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. от 3`229.60 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда (14.10.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.

По отношение претенцията на ищеца за неустойка общо на 3`378.15 €, дължима както следва: за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. – 1`614.80 €, за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. - 1`472.69 € и за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. - 290.66 €, съдът намира същата за неоснователна.

С оглед заявено възражение от ответника съдът извърши преценка за законосъобразност на неустоечна клауза, съдържаща се в т.7 на решения №4 на ОС на ЕС, от 23.08.2017 г. и намери същата за нищожна, като противоречаща на закона, заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави. На първо място следва да се посочи, че законодателят е предвидил института на неустойката в ЗЗД като вид обезпечение на неизпълнението на договорно задължение и произтеклите от него вреди. В случая се касае до решения на ОС на ЕС, които имат характер на многостранни сделки, предвид което и се изключва приложението на уредбата на договорната отговорност. ЕС притежава особена правосубектност, произтичаща от специалния закон ЗУЕС, с който са предвидени изчерпателно правомощията по отношение на съсобствеността. Ч/з гласуване на неустойка 2 за неизпълнение на задължение по повод многостранна сделка и в полза на специално правосубектено образувание, без същата да касае насрещни престации и индивидуален облигационен договор, настоящият съд намира за директно противоречащо на ЗЗД и ЗУЕС.

Следва да се има предвид, че така уговорената неустойка не притежава придадените от закона функции, тъй като същата не може да обезпечи вреди от неизпълнението на задължението, доколкото липсва и насрещна престация от страна на ЕС.

С оглед изложеното, съдът намира клаузата на т.7 на решения №4 на ОС на ЕС от 23.08.2017 г. за нищожна, предвид което и претенцията на ищеца за неустойка общо на 3`378.15 € за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските сторени в настоящото производство. С оглед изхода на спора, това искане следва да бъде уважено. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 4`317.30 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в К., с адрес: С.15, С. 8, В.8, Д., ОАЕ, адрес в Р.Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, a.F23, да заплати на „ЕС на сектор в.„A..“ в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: г.Б., у.„Г.“№5, представлявана от Е.В.П., ч/з адв.

Б.Б. от КАК, съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.“№23, е.7, сумата от 9`688.80 €, включваща следните задължения: а) такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. от 3`229.60 €; б) такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. от 3`229.60 €; в) такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. от 3`229.60 €, ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда (14.10.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 9`688.80 € до пълния претендиран размер от 13`066.95 €, включваща неустойка общо на 3`378.15 €, дължима както следва: за периода 01.01.2019 г. до 31.03.2021 г. – 1`614.80 €, за периода 01.01.2020 г. до 31.03.2021 г. - 1`472.69 € и за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. - 290.66 €, на основание т.7 на решения №4 на ОС на ЕС от 23.08.2017 г., ведно с претенцията за законна лихва в/у тази част от претенцията, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Т.Ш., гражданин на Г., роден на *, в К., с адрес: С.15, С. 8, В.8, Д., ОАЕ, адрес в Р.Б.: г.Б., у.„Г.“№5, Г.х.Б., е.З, a.F23, да заплати на „ЕС на сектор в.„A..“ в сграда на „Г.х.Б.“ (с предходно име „Ф.к.С.“), с адм. адрес: г.Б., у.„Г.“№5, представлявана от Е.В.П., ч/з адв.

Б.Б. от КАК, съд. адрес: г.Б., у.„Т.А.“№23, е.7, сумата 4`317.30 л в . сторени разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3