Решение № 224 от 16.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 254/2021
- Вид
- Решение № 224
- Подписан
- 16.03.2021
- В сила
- 15.07.2021
- Състав
- Поля Петрова Сакутова
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.2 т.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 224 гр. Пловдив , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария И. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20215330200254 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. И. Ш. от ***, против Наказателно постановление № 20-6207-000959/24.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП, както и са отнети 8 контролни точки съобразно Наредба N I p-2539 на МВР. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и представляван от своя упълномощен защитник.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното :
На 09.11.2020 около 16:00 ч. в с. Бенковски, на кръстовището на ул. 11 ва и ул.2-ра бил установен жалбоподателят, който като водач на л.а. Нисан Алтима , с рег. № *** при наличие на пътен знак Б 2 не спира.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства : показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К. И. П., копие на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел, актосъставителят К.П. потвърди направените в съставения от него акт констатации. Според свидетеля водачът намалил движението на МПС, но не спрял.
В разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е посочена доказателствената тежест на страните и доказателствената тежест на АУАН. В тежест на въвзивника е да опровергае направените в съставения акт констатации в случай на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение. В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се представиха 6 бр. снимки за ситуирането на пътен знак Б2 на мястото, на което е установено нарушението. С тях жалбоподателят не опровергава вмененото му с издаденото наказателно постановление нарушение.
Действително след пътен знак Б 2, за да предприеме маневра наляво следва водачът отново да намали, да се огледа за евентуално насрещно идващ автомобил и да продължи. По никакъв начин обаче жалбоподателят не успява да опровергае консатираното в акта, възпроизведено и в наказателното постановление, че е спазил забранителния знак Б 2, т.е. че не е спрял.
Жалбоподателят само твърди, че е спрял без да представи други доказателства, за да обори показанията на свидетеля. От друга страна от показанията на разпитания свидетел се установява, че в деня на проверката жалбоподателят е управлявал посоченото МПС, мястото на нарушението, наличието на пътен знак, поведението на управляващия описаното в наказателното постановление МПС. Същото е установено чрез пряко възприемане от свидетеля, който се е намирал на такова разстояние, че е могъл да възприеме поведението на водача и е имал видимост към него.
С оглед изложеното съдът намира, че фактгическата обстановка е обективно и правилно установена.
Предвид събраните доказателства съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Налице е правилно приложение на материалния закон и на съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.183, ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП наказва се с глоба от 20 лв. водач, който не спира на пътен знак Спри , предвидено е наказание във фиксиран размер, т.е. наказващият орган е наложил наказание без възможност за преценка на други обстоятелства, свързани с неговата индивидуализация.
2
Правилно и в съотвествие с Наредба N I p-2539 на МВР /чл.6,ал.1 т.8 / на нарушителя са отнети 8 контролни точки.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и на НП съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. Същите са съставени в срока по чл.34 от ЗАНН. Спазени са изискванията, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да се защити. Налице е и съответната материална компетентност на съставителя на акта и на издаденото въз основа на него наказателно постановление с оглед приложеното копие на Заповед 8121з-515/14.05.2018 г.
Макар да не е направено възражение в жалбата, за пълнота следва да се отбележи, че не е налице възможност за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
20-6207000959/24.11.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на В. И. Ш. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП, както и са отнети 8 контролни точки съобразно Наредба N I p-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3