Решение № 759 от 14.10.2022, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 759 / 14.10.2022г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Георги Видев при секретар

Димитрина Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

Георги Видев по адм. дело № 77 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд, след отмяната от ВАС на първоначално постановеното решение от Административен съд – Пазарджик.

Образувано е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, по жалбата на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Болнична“ № 15, представлявано от д-р К. М. Т. против Заповед за налагане на санкции № РД – 253С – 179/25.11.2019 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса гр. София, с която са наложени финансови неустойки както следва:

1.

За ИЗ № 17938/1985 по КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал.

3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

2.

За ИЗ № 18967/2104 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г;

3.

За ИЗ № 16089/1752 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

4.

За ИЗ № 1124/137 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

5.

За ИЗ № 18621/2069 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

6.

За ИЗ № 18188/2028 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

7.

За ИЗ № 17716/1955 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

8.

За ИЗ № 15867/1755 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

9.

За ИЗ № 18157/2012 по

КП № 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.;

10. За ИЗ № 363/40 по КП

№ 20, финансова неустойка в размер на 300 лева, на основание чл. 400, ал. 3 от НРД за медицински дейности 2018 г.

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което да я отмени.

Оспорващият поддържа жалбата си чрез процесуални представители в проведените съдебни заседания при първоначалното и повторното разглеждане на делото и в представени писмени становища. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Управителят на Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуалния си представител и при двете разглеждания на делото, излага съображения за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което моли да бъде отхвърлена подадената жалба. На свой ред претендира заплащане на разноските пред всички инстанции, съгласно представен списък.

Административен съд –

Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № РД-25-181/03.09.2019 г. Управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена тематична проверка на „МБАЛ – Пазарджик“ АД по изпълнение на индивидуален договор № 13/РД-29-421/30.05.2018 г. и Допълнително споразумение № 37 към договор № 13/РД-29-421/30.05.2018 г. от 25.02.2019 г. за оказване на БП по клинични пътеки, със задача: 1. Контрол по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2018 г.; 2. Внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ.

Съставен е Протокол от 04.09.2019 г. за резултатите от проверката, в който са констатирани нарушения по изпълнение на договора, а именно: нарушение на чл. 286, т. 6, б.

„б“ и чл. 286, т. 8, във връзка с чл. 347, ал. 1 от НРД за МД 2018 г. и чл. 55, ал. 2 и 3 от ЗЗО, както и нарушение на чл. 272, ал. 1, т. 1, чл. 286, т. 6 „а“, във връзка с чл. 347, ал. 1 от НРД за МД за 2018 г. и чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО. Издаден е и Протокол за неоснователно получени суми от 12.11.2019 г.

Последвало е издаване на оспорената Заповед № РД – 253С – 179/25.11.2019 г. на Управителя на Националната здравноосигурителна каса гр. София, с която са наложени финансови неустойки, с която на „МБАЛ Пазарджик“ АД са наложени 10 санкции „Финансова неустойка“ по 300 лв. Посочената заповед е връчена редовно на 26.11.2019 г. като в законоустановения срок жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик.

Нарушенията по т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 8 и т. 10 от обжалваната заповед са квалифицирани правно по чл. 286, т. 6, б. „б“, във връзка с чл. 347, ал. 1 от НРД за МД 2018 и се изразяват неспазване на диагностично-лечебния алгоритъм и незавършване на клиничната пътека предвид липсата на отразено решение за вида реваскуларизация, въпреки че пациентите са страдали от триклонова коронарна болест. Това е в противоречие с изискванията на алгоритъма на КП № 20, залегнали в Приложение № 17А от НРД 2018 а именно: „...При пациенти с три и/или многоклонова коронарна болест, както и при съпътстващи оперативки клапни лезии, решението за вида реваскуларизация се взема от сърдечен тим, състоящ се от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург, въз основа на актуалните Европейски ръководни правила…/. Нарушенията по т. 2 и т. 7 имат друга правна квалификация и описват и други нарушения но в тях също е описано нарушението „липса на отразено решение за вида реваскуларизация“.

За изясняване на значимите за спора обстоятелства по делото бяха допуснати две съдебно-медицински експертизи, чиито заключения съдът възприема като компетентно изготвени. И двете вещи лица констатират, че в историите на заболяванията на всички пациенти с изключение на пациентката А. С. (т. 10 от заповедта) са налице протоколи (налични и по делото) от кардиохирургична среща на сърдечен тим, състоящ се от кардиолог, инвазивен кардиолог и кардиохирург, от които е видно, че са взети решения за интервенционално лечение. И двете вещи лица са категорични, че решението за интервенционално лечение представлява и решение за реваскуларизация. Съгласно поясненията на вещото лице А. реваскуларизациите биват два вида – интервенционална (нехирургична) реваскуларизация и хирургично лечение. Съществуват различни методи, които се прилагат при интервенционалното лечение (балонна ангиопластика, инплантиране на стент и т.н.). Прилагането на всеки един от тези методи зависи от конкретния случай и от анатомията на пациента, като конкретното решение се взема в хода на извършването на самата интервенционална процедура.

От тези категорични разяснения на вещите лица, следва безспорния извод, че при всички истории на заболявания с изключение на това на пациентката А. С. липсва нарушение, тъй като сърдечният тим всъщност е посочил вида реваскуларизация, а именно интервенционално лечение. По-детайлно посочване (на метода на интервенционално лечение) не следва да се прави от сърдечния тим, тъй като решението за този конкретен метод (балонна ангиопластика, инплантиране на стент и др.) се взема в момента на извършването на процедурата и дори може да се променя в нейния ход в зависимост от това доколко е успешна тя, (както беше разяснено от вещото лице А.).

В подкрепа на извода, че взетите решения за интервенционално лечение представляват и решения за вида реваскуларизация е и липсата в нормативната уредба (потвърдена и от вещите лица) на утвърден образец на протокол на сърдечния тим, в който да бъдат описани различните видове реваскуларизация, които следва да бъдат сочени от сърдечния тим.

В тази връзка е неоснователно възражението на ответника за евентуалната неактуалност на протоколите на сърдечния тим, тъй като във всички случаи датата на протокола съвпада с датата на извършената интервенционална процедура.

Следователно във всички описани в обжалваната заповед случаи, с изключение на пациентката А. С. не е налице нарушението „липса на решение за вида реваскуларизация“.

Напротив, в случая с А.

С., т. 10 от заповедта, липсва протокол на сърдечния тим, следователно е налице нарушението „липса на решение за вида реваскуларизация“. Не следва да се кредитира в тази му част заключението на вещото лице Д., който сочи наличието на протокол но от предишна хоспитализация на пациентката, който очевидно е неотносим към процесната хоспитализация. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че случаят е бил спешен, тъй като няма такова ограничение в нормативната уредба, т.е. изискването за наличието на решение за вида реваскуларизация, взето от сърдечен тим се прилага в пълна степен и при спешни случаи.

В т. 2 от заповедта, отнасяща се до пациента Г. Б., страдащ от двуклонова коронарна болест и с умерена аортна стеноза, хоспитализиран по спешност на 02.12.2018 г. и проведена инвазивна процедура СКАГ – имплантирани стентове (наред с нарушението „липса на решение за вида реваскуларизация“) е описано и нарушението ненасочване на пациента за изясняване или наблюдаване на Ао стеноза. Нарушението е квалифицирано правно по чл. 286, т. 8, във връзка с чл. 347, ал. 1 от НРД за МД 2018. Тези разпоредби предвиждат следното:

Чл. 286. Клиничните пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения:

8. дехоспитализация при определяне на следболничен режим; обективните критерии за дехоспитализация се съпоставят с обективни критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП;