Решение № 1125 от 07.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100103328 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 49, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът - Х. Т. И., в исковата си молба и уточнение от 18.04.2022г., твърди, че предвид функционалния имунитет на съдиите по чл. 132 от Конституцията те не носели гражданска или наказателна отговорност за техните действия по служба, освен за престъпления от общ характер, каквито обидите не били. Следователно, за такива техни действия отговорност носел съдът.

Ищецът водел различни дела в АССГ, които АССГ забавял и съответно бил осъждан:

- по граж.дело № 1406/2021г. на ВКС, АССГ бил осъден с влязъл в сила съдебен акт да му заплати обезщетение 10 000 лева за това че е забавил иск за лечение (хепатит).

- по граж.дело № 526/2020г. на СГС, АССГ отново бил осъден, но решението не било влязло в сила;

- ситуацията била аналогична по граж.дело № 13247/2020 г. на СГС, Имало и процесуални усложнения, и по-конкретно:

- к.а.х.д. № 7435/2020г., което било забавено – затова, ищецът завел по реда на чл. 2б от ЗОДОВ иск срещу АССГ включително заради предизвикана забава от 12 касационен състав на АССГ, председател на който била съдия А.А.: в резултат бе образувано граж.дело № 13247/2020г. на СГС, по което Ищецът осъдил АССГ – решението не било влязло в сила;

- к.а.х.д. № 8041/2020 г., което бе забавено – затова, ищецът завел по реда на чл. 2б от 1

ЗОДОВ иск срещу АССГ включително заради предизвикана забава от 12 касационен състав на АССГ, председател на който била съдия А.А.: в резултат било образувано граж.дело № 5770/2021г. на СГС.

По тази причина ищецът поискал по к.а.х.д. № 1261/2022г. отвод от това дело на съдия А.А..

Явно афектирана от тези дела срещу АССГ съдия А.А., заявила в съдебното заседание от 25.03.2022г. по к.а.х.д. № 1261/2022г., че Ищецът си ''подбира'' с така поискания отвод удобен за него съдебен състав: Преценката за това, дали са налице факти, които внасят съмнение за пристрастността на съда, е на настоящия съдебен състав. Тя, следва да почива на факти, които представят доказателства за предубеденост и зависимост на член от състава и/или на целия съдебен състав. Нито едно от посочените обстоятелства, не представя доказателства за зависимост - външна или вътрешна на членовете на съдебния състав или за предубеденост. Неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод, ищецът да си избира конкретен съдия, който да разгледа спора му, чрез упражняване на правото му на отвод.

Ищецът се запознал с това изявление и го намирал за крайно обидно:

Предвид многобройните осъждания на АССГ никак не било странно, че за г-н И. се налагало да иска отводи на определени съдии и съдебни състави на АССГ – нямало как да очаква безпристрастност от същите, щом са станали причина да търси обезщетения заради техните действия и бездействия (делото ''Walder v. Austria'' (Appl. № 33915/96, Решение от 30.01.2001г.) :

Съдия А.А. се намира в явен ''конфликт на интереси'' по смисъла на чл. 52 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ).

ЕСПЧ приемал че в тази ситуация можело да се иска отвод дори на всички съдебни състави на АССГ - делото "Б.Г. с/у България" (Appl.№ 28417/07, Решение от 05.04. 2018г.).

По тези съображения ищецът счита, че ответника АССГ носел отговорност за претърпените от г-н И. неимуществени вреди – негативни емоции, а именно: притеснения за развитие на делото и от евентуален неблагоприятен изход на делото поради обидните изявления на съдия А.А., както и накърняване на чувството му за справедливост и доверието му в правораздаването, и изобщо в държавността, чувства на обида и унижение, нанесени публично – пред присъстващите в съдебното заседание прокурор, други съдии (съдебният състав е в АССГ е тричленен), процесуални представители и съдебен деловодител.

Интензитетът на тези негативни емоции бил изключително висок: ищецът бил инвалид, с много висока степен на инвалидност и делото по което бил обиждан от съдия А.А., било за нарушени негови права като инвалид, изрично уредени в Конвенцията за правата на хората с увреждания.

Ищецът бил унижен (унижение, нанесено публично) и от твърдението, че бил получил сумата от 10 000 лева, която било лъжа, обида и клевета.

2

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати обезщетение за неимуществени вреди 25 005 лева, ведно със законната лихва.

Процесуалният представител претендира по реда на чл. 38,ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът – Административен съд – София град, оспорва иска:

- счита, че ищецът не би следвало да бъде освободен от процесуалното задължение за заплащане на такса, тъй като му е присъдена сумата, посочена в исковата молба;

Ищецът водел в АССГ множество дела както против ГДИН, така и против други администартивни органи – КАД № 9065/2020г., по което му било присъдено окончателно обезщетение в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, и КАДМО 6519/2021г. на АССГ по което му е присъдено окончателно обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва. Т.е., към настоящия момент имал присъдени обезщетения над 18 000 лева

- оспорва претенцията и като неоснователна. Производствата, водени от ищеца пред АССГ, като по над 30 броя отделни произнасяния на състави по открити съдебни заседания процесуалният представител на ищеца (до този момент той не се бил явявал лично по тях), използвал различни процесуални способи за защита на неговите права, най-честия от които, при постановяване на акт, който не бил позитивен за него, при постановяване на протоколно определение, с което се отхвърляли негови доказателствени искания, както в конкретния случай по КАД № 1261/2022г. (искане за събиране на гласни доказателствени средства в касационно производство, при което по чл. 219 от АПК подобен вид искане било недопустимо) е да поиска отвод на съдебният състав.

Много често подобен вид процесуално поведение (по адм. д. № 27/2022г. и корелативно свързаното с него дело 690/2022г. на СГС) процесуалният представител на ищеца използвал тези свои процесуални права, за да предяви иск за вреди от неразумно дълга продължителност на производството, в конкретния случай както по КАД № 1261/2022г., така и по КАД № 245/2022г. процесуалният представител на ищеца по идентичен начин след несъгласие с постановените определения на състава на съда иска отвод на членовете на състава, като по този начин в конкретния случай, след като съдебният състав се отвел и при двете касационни дела, ищецът твръдял, че му били нанесени вреди.

Действително по някои от съдебните производства процесуалният представител на ищеца не бил правил искане за отвод, но заявлението на съдия А., че “неуважаването на доказателствено искане не следва да служи като повод ищецът да си избира конкретен съдия, който да разреши спора му чрез искане за отвод” нямало за цел да причини вреди на ищеца, а констатира обективния факт, че при множество отводи на цели съдебни състави, искането на още един отвод и евентуалното преразпраделяне на делото на друг състав намалява твърде значително броя на възможните съдии, които биха го разгледали.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено 3 следното: от фактическа страна:

Искът е предявен на 31.03.2022г. молба за бавност е депозирана на 18.07.2022г. и то във връзка с отношение на уточнението на иска с ново обстоятелство.

Г-н И. е осъден на лишаване от свобода, като е оспорил периода на ефективен престой след инвалидизацията си – л. 99.

Водени са множество административни производства, като по голяма част от тях са правени искания за отвод (л. 163-172 – посочването не е изчерпателно, видно и от л. 196, а и предвид становището на ищеца по отговора на ответника).

Ищецът е освободен от процесуалното задължение за заплащане на такси и разноски – Определение от 04.04.2022г., след като е представил Декларация (л. 10-11). В трета графа: средства за издръжка на семейството ми понастоящем се осигуряват от … не е отбелязано нищо. Същото се отнася и до 6-та графа относно банкови влогове.

Ищецът е инвалид с минимален месечен доход – 212,50 лева (Справка от НОИ – л. 14).

Не се спори, че с-я А. в о.с.з. от 25.03.2022г. (к.а.х.д. № 1261/2022г.), като част от мотивировка на становище на състава, е заявила проблемната реплика, описана в исковата молба.

В исковата молба се иска от СГС да укаже надлежен ответник (л. 4). В тази връзка е постановено разпореждане от 04.04.2022г. (в крайна сметка и с оглед съобразяване с проблема на поставените в Application no. 7541/18 V.Т. Р.), с което се указва на ищеца да уточни правния си интерес по отношение на магистрата и ВСС (първоначално евентуални ответници). Становището, изложено в молба от 18.04.2022г., е следното: Абсурдно е съдия да дава указания на адвокат да поясни кой възлага работата на съдията и кой е работодател на съдията – настоящият състав на СГС трябва да приеме че това са служебно известни факти на съдията по смисъла на чл.155 ГПК, а не да пита адвокат за тези факти – нима съдията не знае кой е работодателя му и кой му възлага работата по делата ?; убеден съм че ако поставя казуса пред обществеността с публикация, коментарите няма да са в полза на указанията (л. 25).

Исковете били евентуални, но само, ако СГС не приемел за надлежен ответник АССГ.

В молба от 19.07.2022г. се оспорва искането на ответника да се ангажират доказателства, че са правене многобройни отводи (л. 61). Признава се и че обезщетенията са присъдени (л. 62).

Изявлението от 18.04.2022г., с което се предлага „спогодба“ е следното: В жест на добра воля, ще направим отказ от иска изцяло (и по двете фактически основания), ако АССГ безусловно признае в писмена форма че същите са неверни, обидни и унизителни за ищеца – без да претендираме каквото и да е обезщетение и каквото и да е извинение, без да претендираме и каквито и да са разноски, включително за защитата pro bono, реализирана до момента от адвоката на ищеца. Що се отнася до държавната такса по иска, доколкото СГС все още не се е произнесъл за нея, АССГ няма да има и задължение да я заплати на СГС – 4 затова, ….

В молба от 26.05.2022г., с която се желае изменение на иска, което не е допуснато (л. 37б), се сочи следното: Видно от съдебния протокол от 18.03.2022 г. по к.а.х.д. № 245/2022 г., заседанието започва в 14.38 ч. и завършва в 14.46 ч. - т.е. продължава едва 8 (осем) минути !

- при това, повече от половината от тези 8 (осем) минути, са заети с други въпроси докладване на постъпилите по делото материали, въпроси относно исканията на страните и хода на делото, т.н. - следователно, моята пледоария от името на Ищеца (видно и от записания текст), едва ли продължава повече от 4-5 минути, но въпреки това съдия Г.Н., заяви че тези 4-5 минути пледоария представлявала "злоупотреба" ! - следователно, изявленията на съдия Г.Н. освен че ограничават правото на защита на Ищеца, са и обидни:

Ищецът има право да изложи своя случай пред съда, и е упълномощил процесуален представител за тази цел - нещо повече, това е негово задължение, за да може впоследствие да твърди пред ЕСПЧ че е изчерпал вътрешноправните средства за защита по смисъла на ЧЛ.35 ЕКПЧ. Затова, няма как толкова кратко упражняване на това признато право да бъде квалифицирано като "злоупотреба" от съдия Г.Н.: за тези негови изявления отговаря АССГ, като възложител на работата (дело) по чл. 49 ЗЗД.

Всъщност репликата е: имате право на изслушване, но не злоупотребявайте. Това е молба, а не констатация.

Част от изявленията на процесуалния представителна ищеца в о.с.з. са следните: 1. Адв. И.:

На основание чл. 22, ал. 1 т. 6 от ГПК искам отвод на съдебния състав. Не бяха изложени никакви мотиви как ще се затрудни защитата на ответника, освен това искам да разбера как е назначен настоящия съдия по делото, има ли случаен подбор, да ми се покаже протокол за случаен подбор. Аз твърдя, че такъв няма, която означава, че настоящия съдия е назначен пряко, т.е. делото се оказва, че е поръчано на конкретен съдия, което създава съмнение за поръчково правосъдие. Освен това искам да ми отговорите вие член ли сте на съюза на съдиите в България?