Решение № 561 от 18.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Бургас, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20252120203876 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба на В. Н. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Бургас, ***, чрез адв. П. Д. – БАК, против Наказателно постановление № 25-0769001648/21.07.2025 г., издадено от началник група в ОД-МВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. П. Д. - БАК, който поддържа изложените в жалбата доводи и доразвива изложените в нея твърдения. Претендира разноски.

За административнонаказващият орган, редовно уведомен, се явява юрк. ***, която поддържа изразеното становище по делото. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката (л. 6 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 03.10.2025 г., а жалбата е подадена на 17.10.2025 г. Жалбата е подадена от 1 легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.04.2025 г. в гр. Бургас, жалбоподателят управлявал лек автомобил „БМВ 320 И“, с рег. №****. Същия ден около 16:35 часа Д. преминал по ул. “Ал. Г. Коджакафалията“, като при извършване на маневра ляв завой по бул. „Захари Стоянов“, използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари и извършил резки маневри – презавиване на предни гуми, с което преднамерено извеждал МПС извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми, т. нар. „дрифт“ и се завъртял на 180 градуса обратно на посоката на движение, като създал опасност за другите участници в движението. На място са пристигнали свидетелите Х. и Тюлиев - и двамата полицейски служители, които в този момент изпълнявали служебните си задължения и които пристигнали на място по получен сигнал за ПТП. С оглед поведението на Д. като водач на МПС, св. Х. съставил АУАН серия GA № 396128/13.04.2025 г., с който на Д. било вменено административно нарушение по 104б, т. 2 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя и същият получил копие от него без да впише възражения срещу констатациите в него.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на В. Н. Д., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка не се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка.

Разпоредбата на чл. 104б т. 2 от ЗДВ, въвежда забрана за водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП указва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

АНО е приел, че на 13.04.2025 г. на посоченото в НП време и място, водачъта използвал пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В съдебно заседание актосъставителят сочи, че колеги от 04 РУ ОДМВР Бургас са му казали, че жалбоподателят е дал рязко газ и е влязъл в завоя. В съдебно заседание е осигурена възможност за гледане на записа, от който става видно, че жалбоподателят не е извършил движения с автомобила, определени като „дрифт“. ЗДвП не съдържа легално определение на това понятие, но в съдебната практика същото е било обект на анализ. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, 2 рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП фактическите действия, които е извършвал жалбоподателят, не дават основание да се направи извод, че следва поведението му да се квалифицира под посочената правна норма и да се приеме, че умишлено е извършил „дрифт“ и да се направи извод, че следва поведението му да се квалифицира под посочената правна норма. Следва да се посочи, че дори актосъставителят не е е категоричен, че водачът умишлено е направил „дрифт“, а и в самия запис, това твърдение на АНО, не се доказа.

В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО.

Съдът счита, че не бяха събрани категорични доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, в конкретност за умишлено такова и в тази връзка не се доказа, че жалбоподателят ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен за превоз на хора и товари. Не са посочени и такива цели. Предвид изложените обстоятелства и обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано от субективна страна.

На следващо място настоящият състав, счита, че описаното в НП деяние не съставлява използване на отворен за обществено ползване път за друга цел, различна от предназначението му за превоз на хора и товари, в каквато насока е забраната на чл. 104б, т.

2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, т. е. превозвал се с него, респективно – използвал го е за превоз на пътници. В настоящия случай, изводът за извършено административно нарушение е необоснован, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

По делото е направено своевременно искане от процесуалния представител на жалбаподателят за присъждане на направените разноски – адв. хонорар в размер на 383.47 евро, за които са представени доказателства.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът и на основание чл. 63 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-001648/21.07.2025 г., издадено от началник група в ОД-МВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас против В. Н. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. „***, чрез адв. П. Д. – БАК, с което за нарушение на чл.

104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

3

ОСЪЖДА началник група в ОД-МВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас да заплати на В. Н. Д., ЕГН: **********, сумата, в размер на 383.47 евро, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4