Решение № 8861 от 13.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8861 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110150836 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Л. ********* З. срещу „***********“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 17 895,22 евро /като равностойност на 35 000 лв./, представляваща частичен иск от претенция за сумата от 30 677,51 евро /като равностойност на 60 000 лв./, ведно със законната лихва от датата на инцидента /05.06.2025г./ до окончателното плащане.

С протоколно определение, държавно в проведеното на 14.04.2026г. открито съдебно заседание по делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск с увеличаване размера му до сумата от 22 000 евро като частичен иск от претенция за сумата от 30 677,51 евро.

Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявала длъжността „******** (*************) към ********“, считано от 07.08.2023г.

Служебните й задължения включвали обработката на чували с пратки и писма. Твърди, че при установяване на липса й се налагало да съставя опис, който принтирала с помощта на принтер, който бил отдалечен от работното й място, макар и да се намирал в същото помещения. Излага, че на 05.06.2025г. около 17:45 ч. при изпълнение на служебните й 1 задължения, връщайки се от принтера, се подхлъзнала и паднала върху пода. При падането почувствала остра болка и невъзможност за движение в таза и изправяне. Наложило се колегите й да я поставят в седнало положение, след което синът й я закарал в **********“, където лекарите констатирали, че е получила закрито пертохантерно счупване на лява тазобедрена става. Същата вечер претърпяла операция, по време на която й бил поставен интермедуларен заключващ пирон. Твърди, че с разпореждане от 16.06.2025г. на ********** инцидентът бил признат за трудова злополука. Случилото й се отразило много тежко както физически, така и психически. Възстановяването от инцидента изисквало чужда помощ и продължително обездвижване, след което и необходимост от ползването на помощни средства като проходилка и патерици. Това променило начина на живот на ищцата, която до този момент била активна и самостоятелна. Твърди, че приемала антибиотик и за 30 дни й поставяли инжекции с кръворазреждащ ефект. Два месеца не излизала от апартамента на майка си, в който се наложило да се премести, за да ползва необходимата й чужда помощ.

Дълго търпяла болки, което довело и до тревожност, страх, чувство за безпомощност и непълноценност. Оп******вала се, че няма да може да се върне към работата си. Изпитвала несигурност с оглед на потенциалната липса на източник на доходи и издръжка. Твърди, че не успяла да преодолее последиците от инцидента в психо-емоционален аспект. При така изложените фактически твърдения иска от съда да й присъди съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че между страните е било налице трудовото правоотношение с твърдяното от ищцата съдържание, настъпването на инцидента в работното помещение и признаването му за трудова злополука по надлежния ред с разпореждане на **********. Прави възражение, че инцидентът не е трудова злопопука, тъй като настъпил по време на технологична почивка и вследствие на внезапно прилошаване. В тази връзка изтъква отсъствието на обективна връзка между условията на труд и изпълняваната работа - от една страна, и настъпилото увреждане от друга, от където извежда тезата си, че не следвало да се ангажира отговорността на работодателя. При условията на евентуалност счита, че размерът на търсената обезвреда бил завишен и необоснован. Прави възражение, че инцидентът настъпил вследствие на проявена от ищцата груба небрежност, като в тази връзка излага, че същата игнорирала правилата за безопасност и инструкциите за работа. Поведението на ищцата се отличавало с небрежност, разсеяност и неглижираност към опазване на здравословното й състояние, като в тази връзка изтъква, че за период от 6 месеца преди инцидента Л. З. ползвала отпуск за временна неработоспособност, причинена при битов инцидент, вследствие на който същата получила химически изгаряния от неуточнена степен. Размерът на търсеното обезщетение не отговарял на приложимите обществени критерии. Твърди, че на добра воля поел разходите за претърпените от работничката имуществени вреди вследствие на инцидента на стойност 2572,20 лв. Иска от съда да намали размера на присъденото обезщетение с така платеното на основание колективния трудов договор. Изтъква, че предвид възрастта й ищцата страдала и от неустановени придружаващи заболявания. Твърди, че на 17/18.11.2025г. работничката сама пешеходно посетила работното си място, от където извежда тезата си за отсъствието на 2 твърдените продължаващи болки и негативни психически изживявания. При определяне размера на обезщетението следвало да се съобрази, че ищцата разполагала с помощ от сина й и пременницата й, Иска от съда да отхвърли исковете изцяло или да присъди обезщетение в намален размер, като му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие, извършено при самонадеяност (т. нар. „съзнавана непредпазливост“).

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционнообезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от работника или служителя неимуществени вреди вследствие от трудова злополука включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на трудова злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди - неблагоприятно з******гане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинноследствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т.е., последните да съставляват закономерна и естествена последица от настъпилия инцидент.

Ето защо за основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че е работила при ответника по трудово правоотношение с твърдяното съдържание, че е претърпяла посочената злополука при и по повод възложената работа, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред с влязло в сила разпореждане на **********, че е довела до временна или трайна неработоспособност, че вследствие злополуката е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, в какво се изразяват същите, както и причинноследствената връзка между твърдените неимуществени вреди и настъпилата трудова злополука.

3

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата. Предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е и да установи възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ – допусната от ищцата груба небрежност, с което е допринесла за трудовата злополука.

С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото, приет без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „********, поща (*************) към ********“, че на посочените в исковата молба дата и място Л. З. претърпяла описания инцидент, при който получила травматично увреждане, както и че този инцидент е признат за трудова злополука по надлежния ред с разпореждане на **********, което е влязло в сила като необжалвано от страните.

Горепосочените обстоятелства се установяват от приетия като писмено доказателство Протокол № ********** г.за трудова злополука, приложение към чл. 2, ал. 2 от Наредба за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки, в който е посочено, че на 05.06.2025г. в „**********“ София в кв. „***********“ в производствено хале около 17,45 часа при движението й по обичайния установен работен маршрут и по време на изпълнение на служебните й задължения, на ищцата й се завива свят, подхлъзва се и пада, при което удря долния си ляв крайник.

Спорно между страните, на първо място, е дали претърпяната злополука представлява „трудова злополука“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. С отговора на исковата молба се навеждат доводи, че инцидентът е настъпил по време на технологична почивка и вследствие на внезапно прилошаване при отсъствието на обективна връзка между условията на труд и изпълняваната работа.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено за безспорно, че с влязло в сила разпореждане на ********** декларираната злополука, претърпяна от ищцата, е приета за „трудова злополука“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Не се твърди разпореждане на ********** да не е издадено, или да е издадено, но да е обжалвано.

Редът за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Това производство завършва с индивидуален административен акт – разпореждане за приемане или не на трудова злополука по чл. 60, ал. 1 КСО. Еднозначно в практиката се приема, че този документ има двойствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, е официален удостоверителен документ за установените в него факти, в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника работодател и от който зависи 4 съществуването на правото на обезщетение – Решение № 109/12.03.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 622/2011 г., ІV г. о., Решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., ІІІ г. о., Решение № 374 от 23.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3766/2013 г., IV г. о. и др.

Разпореждането по чл. 60 КСО подлежи на обжалване по административен ред, като в настоящия случай ответникът не твърди да е упражнил в законоустановения срок правото си на жалба. Ето защо възраженията за отричане характера на злополуката като трудова се явяват ирелевантни и не следва да бъдат разглеждани допълнително в настоящото съдебно производство.

На следващо място, спорно между страните се явява обстоятелството претърпяла ли е ищцата твърдените неимуществени вреди – болки и страдания, респ. в какво са се изразили същите, както и налице ли е причинно-следствена връзка между вредите и настъпилата трудова злополука.