Решение № 369 от 19.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Невена Грозева

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200624 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подс. П. К. С. срещу присъда №49 от 14.10.2022 г. по внохд № 345/22 г. на Окръжен съд- Бургас.

В жалбата са релевирани трите касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК и е направено искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд.

Искането за оправдаване на подс. С. е защитено с доводи за необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че обвинението срещу него не е доказано по безспорен начин, тъй като липсват доказателства за намерението му да присвои веща. Твърди се също така, че връщането на инкриминираната сума е станало доброволно в предвидения от закона седемдневен срок, поради което въззивният съд е направили погрешни изводи относно правната квалификация на деянието като кражба по чл. 195, ал.1, т. 7, вр. чл. 194 от НК. Декларативно се поддържа неправилно приложение на закона, с оглед постановяването на осъдителен съдебен акт. Настоява се, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като подсъдимият не е бил запознат с възведеното му обвинение, като по този начин са нарушени правата му, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания акт. Изтъква се, че съдът не е подложил на внимателна преценка 1 всички доказателства по делото и по- специално тези, които оневиняват подсъдимия. На последно място се твърди, че определеното наказание е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на целите на чл. 36 от НК и на семейния статус на подсъдимия, като неговото изтърпяване би възпрепятствало отглеждането на малолетното му дете.

В съдебно заседание пред ВКС подс. С. и защитника му не се явяват редовно призовани.

Представителят на ВКП пледира за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на атакуваната присъда, поради това, че не са допуснати сочените нарушения.

ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните в пределите на касационната проверка по чл. 347 от НПК, намира следното :

Касационната жалба е неоснователна.

С присъда № 10 от 9.02.2022 г. постановена по нохд № 599/22 г.

Районен съд- Несебър признал подс. П. К. С. за невиновен в това, че на 26.06.2021 г. в немаловажен случай, при условията на повторност от маса пред супермаркет /име/ в курортен комплекс /име/ отнел чужда движима вещ – бял хартиен плик съдържащ сумата от 830 лв. от владението на Н. А. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194 от НК.

Прокурорът останал недоволен от присъдата и я протестирал в законовия срок пред ОС- Бургас, където е образувано внохд № 345/22 г. С присъда №49 постановена на 14.10.2022 г. Окръжният съд отменил съдебния акт и постановил нов, с който признал подс. С. за виновен в това, че на 26.06.2021 г. в немаловажен случай, при условията на повторност от маса пред супермаркет /име/ в к. к. /име/ отнел чужда движима вещ – бял хартиен плик съдържащ сумата от 830 лв. от владението на Н. А. Р., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, като определил първоначален „строг“ режим на неговото изтърпяване.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в изпълнение наложеното на подс. С. наказание по нохд № 62/20 г. на РС –Враца в размер на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК го осъдил да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 391, 10 лв.

Внимателният прочит на съдържанието на жалбата налага становище, че в нея се съдържат оплаквания за необоснованост на въззивния акт, декларативно поддържани с твърдение за липсата на доказателства за авторството на деянието в лицето на подс. С..Тъй като необсноваността на 2 съдебния акт не е предвидена като касационно основание, то съображенията в жалбата в тези части не попадат в обхвата на настоящата проверка.

На проверка от касационната инстанция подлежат отправените критики срещу аналитичната дейност на съда, начина, по който е достигнал до своите фактически изводи и оплакването за нарушение на правото на защита, тъй като те касаят преценката за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

1.Лишено от основание е твърдението за едностранчив и тенденциозен анализ на доказателствената съвкупност и за липсата на всестранно, пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото, тъй като въззивният съд е използвал пълния ресурс от процесуални възможности за извършването на пълноценна проверка на атакуваната първоинстанционна присъда. За да оправдае подс. С., Районният съд е приел доказателствена необезпеченост на авторство на деянието по чл. 195, ал.1, т. 7 от НК. В изпълнение на правомощията си, произтичащи от закона, като инстанция по същество, въззивният съд е констатирал пропуск в дейността на първата инстанция при събирането и проверката на доказателствени материали и провел въззивно съдебно следствие, в хода, на което издирил и разпитал св. Н. / която не е била намерена от първия съд/ и допуснал до допълнителен разпит св. Д.. ОС е направил подробен и внимателен анализ на цялата доказателствена съвкупност, в съответствие с изисквания на закона и правилата на формалната логика и в резултат от това е достигнал до различни изводи по фактите - дали му основание да отмени оправдателната присъда.

Неоснователно се сочи от защитата, че съдът е игнорирал показанията на св.

Н., в които се съдържали оправдателни факти и че ако това не беше сторено, съдът неминуемо би достигнал до различен извод относно доказаността на авторството на деянието и липсата на умисъл за своене на веща. Въззивният съд умело е използвал процесуалните възможности при провеждане на разпита на св. Н. и й е предявил снимков материал, приложен към техническата експертиза, изследвала видеозаписите от охранителната камера пред магазина на св. Р., при което тя потвърдила, че на „пет от шест снимки“ разпознава себе си и подс. С. като мъжът до нея. Съобщила е факти установяващи механизма на извършване на деянието, участието на подсъдимия в него, предмета на престъплението – сумата от 830 лв., и събитията след отнемане на плика, похарчването на част от сумата в игрална зала същата вечер и за нейни лични нужди. Съдът се е доверил на информацията съдържаща се в показанията на св. Р., св. Д. и приложените по делото писмени материали и заключения на назначените Технически експертизи, като е изложил ясни и логични съображения за процесуалната допустимост, относимост и достоверност на обсъдените от него доказателствени източници. Съдебният акт не страда от пороци, които да го лишават от предназначението му, като в него волята на съда е защитена убедително.

Не намира опора в материалите по делото оплакването за нарушено право на защитата на подс. С., поради неяснота в обвинението и непредявяването му по предвидения в закона начин. Подс С. не е бил 3 ограничен при осъществяване на правото си на защита нито от органите на досъдебното производство, нито в хода на съдебните производства пред районния и окръжния съд. Прегледа на материалите по делото установява, че подс. С. е привлечен като обвиняем два пъти присъствено на 2.07.2021 г. и на 30.07.2021 г. по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и е бил запознат с правата си по чл.

53, чл. 55, чл. 91, чл. 94 чл. 96 и др. от НПК и с характера на обвинението, като изрично е заявил /л. 10, от ДП/ че разбира в какво е обвинен и ще се възползва от правото си да не дава обяснения. Пред РС- Несебър в съдебно заседание на 19.11.2021 г. прокурорът е изложил обстоятелствата, на които се основава обвинението срещу него и подс. С. е направил изявление, че няма да дава обяснения /л. 62 нохд № 599/21 г. Той е бил представляван от защитник и активно е упражнявал правата си в хода на двете съдебни следствия, чрез изразяване на становища, без да е възразявал срещу процесуалните действия на съда. При това положение ВКС прие, че претендираното от касатора нарушение на правото на справедлив процес не е налично и не е налице релевиранато касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, поради което искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав се явява неоснователно.

2. По отношение оплакването за нарушение на материалния закон по чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Касационната проверка не сочи на основателност на заявените в жалбата претенции за неговото наличие. При установената фактическа обстановка, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимия за виновен по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194 от НК.

Персоналната идентификация на извършителя на деянието – подс. С. е установена посредством наличните доказателства, обсъдени с нужното внимание, при спазване на предвидените в НПК правила. Не може да се сподели тезата на защитата, че подсъдимият не е имал умисъл за присвояване на вещта, тъй като я е върнал на следващия ден при това доброволно и за това е следвало да бъде оправдан по това обвинение. Подсъдимият не е инициирал сам връщане на сумата, а я е предал с два протокола за „доброволно предаване“, едва след като е бил открит от органите на полицията, след подаден сигнал от собственика й и след като преди това е извършил действия с нейното разпореждане, което недвусмислено сочи на наличието на умисъл за присвояването й.

На следващо място, признавайки подс. С. за виновен по чл. 195, ал.1, т.

7 от НК, съдът не е отстъпил от възприето с Постановление № 6/71 г. и Постановление № 7/87 г. разбиране на Върховния съд на РБ, че кражба е налице тогава, когато деецът вземе забравена вещ, която се намира в обществено заведение. Правилно е прието, че оставена в заведение, /магазин, влак , автобус/ или друг вид заведение вещ не следва да се третира като „загубена“, а като „забравена“, тъй като собственикът й не е прекъснал владението си и не е лишен от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Забравянето на вещ на такова място не е действие, с което 4 собственикът на веща манифестира отказ от упражняване на фактическа власт или намерение за прекъсването й и затова правилно е прието от въззивния съд, че с оставянето на плика на видимо обществено място върху масата през магазина, св. Р. не е загубил веща, тъй като с това действие не се прекъсва владението над нея. Както свидетелят сочи в показанията си, след като оставил плика на масата, влязъл в магазина и офиса, където се бавил общо около 40 -50 минути, след което се сетил, че е забравил плика, върнал се за да го вземе, но го нямало. Законът и съдебната практика не третират по еднакъв начин „забравената“ и „загубената“ вещ, с оглед съставомерността на престъплението кражба, поради което в конкретния случай е неприложима нормата на чл. 207 от НК, предвиждаща наказателна отговорност за лице което намери „загубена“ вещ и не съобщи на властта или на собственика й в седмодневен срок. Ето защо искането в жалбата за оправдаване на подсъдимия от ВКС не намира правна логика и основание в закона и съдебната практика.

3. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК Оплакването за неговото наличие е защитено от касатора с твърдение за това, че определеното от въззивната инстанция наказание не съответства на обществената опасност на дееца и деянието и на целите на чл. 36 от НК, като съдът не е отдал нужното значение на семейното положение на подсъдимия, който е баща на дете, за което следва да се грижи, поради факта, че майката е зависима към наркотични вещества и не полага нужните грижи за него.