Акт от 30.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, ..……………… г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на първи април през две хиляди двадесета и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

Йоана Генжова при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 14 121 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 193969 от 16.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 46 899/2017 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав е признато за установено по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, че Б.Н.Б., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ сумата 907,06 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за аб.№ *******за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к***********, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2016 г. до погасяването, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 157,61 лева, представляваща лихва за забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 28.06.2016 г.

Със същия съдебен акт ответникът Б.Н.Б. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37 648/2016 г. по описа на СРС, 69 състав, както и сумата от 175,00 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД, ***.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Б.Н.Б. в частта, с която е признато за установено, че дължи 1/2 от процесните суми, а именно: разликата между сумата от 453,53 лева до пълния предявен размер от 907,06 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва от 08.07.2016 г. до погасяването, както и за разликата над сумата от 78,81 лева до пълния предявен размер от 157,61 лева, представляваща мораторна лихва за забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 28.06.2016 г. В жалбата се поддържа, че решението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалните и процесуал-ните правила. Въззивникът твърди, че неправилно съставът на СРС е уважил заявените срещу него искове в пълния им претендиран размер, доколкото се установява по делото, че същият не е единствен собственик на топлоснабдения недвижим имот, както и че изводът на този съд, въз основа на който е уважил исковете в целия размер на претендираните суми, а не за част от размера, съответстваща на квотата му в съсобствеността, е неправилен и противоречащ на действащото законодателство – нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа с, че от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се установява, че е възникнала обикновена дялова съсобственост върху процесния недвижим имот в резултат на прекратяване на брака между жалбоподателя и бившата му съпруга

Г.П.К., като квотите на двамата са равни, поради което и всеки от тях следва да отговаря за 1/2 от задълженията, представляващи консумативни разноски, каквото е и задължението за начис-лена топлинна енергия. Предвид изложените съображения счита, че отговорността му следва да бъде ограничена до размера на 1/2 от цялата претендирана сума за доставена и незапла-тена топлинна енергия.

Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната част и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове от „Т.С.“ ЕАД за обжалваните размери. Претендира присъждането на разноски по производството.

Ответникът по жалбата –

„Т.С.” ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата. С молба с вх.№ 299361/2021 г. е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е заявил искане същата да бъде отхвърлена, като му се присъдят и разноски и юрисконсултско възнаграждение по производството. Навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „М.Е.” ООД, *** не е взело становище по жалбата.

Първоинстанционното решение, постановено по гр.д.№ 46 899/2017 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав в частта, в която са уважени исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Н.Б., предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 453,53 лева относно главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. и за сумата 78,81 лева относно лихва за забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 28.06.2016 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

В подадената искова молба на „Т.С.” ЕАД се твърди, че Б.Н.Б. е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката ЗЕ/ като собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр.София, ж.к*********** и че през процесния период: м.06.2013 г. – м.04.2015 г. вкл. е ползвал доставената от дружеството топлинна енергия за този имот. Твърди се, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, както и че ответникът не е заплатил цената на ползваната енергия в процесния период. Моли съда да установи вземанията му, за които му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 37 648/2016 г. по описа на СРС, ГО, 69 състав, срещу която е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК, за сумата 907,06 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. за процесния топлоснабден имот, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й погасяване, както и сумата от 157,61 лева, представляваща лихва за забава в плащането, считано от 31.07.2013 г. до 28.06.2016 г. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Б.Н.Б. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете, като твърди, че не е единствен собственик на процесния имот, тъй като същият е придобит в режим на СИО, прекратена с решение № III-5-17 от 07.05.2008 г. по гр.д.№ 787/2008 г. по описа на СРС, III ГО,

90 състав, поради което отговорността му следва да бъде ангажирана само за 1/2 част от цялата начислена сума за топлинна енергия и лихва за забава. Претендира присъждане на разноски по производството.

Третото лице помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД, *** не изразява становище по предявените искове.

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК с правно основание, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Б.Н.Б., ЕГН ********** главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на

ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и мн.др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Постановеното от първоинстанционния съд решение № 193969 от 16.08.2019 г. по гр.д.№ 46 899/2017 г. по описа на СРС, 69 състав не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са уважени предявените от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответника

Б.Н.Б.,

ЕГН ********** положителни установителни искове, с които по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ сумата от 453,53 лева – главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от

01.06.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.07.2016 г. до окончателното й погасяване, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 78,81 лева – обезщетение за забава в плащането, считано от падежа на всяко отделно вземане до 28.06.2016 г., с оглед на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответната страна по тези искове за посочените размери и периоди, като клиент на топлинна енергия за битови нужди по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия относно топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к***********.

Спорен е въпросът относно обема на отговорността на ответника по заявените срещу него претенции за исковия период.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснаб-дяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия период от време – от м.06.2013 г. – м.04.2015 г. вкл., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоя-телно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.