Решение № 279 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110123828 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК.

Ищецът „К.И.“ АД твърди, че на 14.11.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против В. Д. В. за сумата 750,01 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство "Екстра" № ДЗ012225/ 06.02.2024г., сумата 120,00 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 06.06.2024г. до 06.10.2024г., сумата 20,84 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.06.2024г. до 11.11.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр. дело № 68198/ 2024г. по описа на 170 състав, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012225/ 06.02.2024г., сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по силата на което предоставил на ответницата сумата 1000 лева, а последната поела задължение да върне същата на дванадесет месечни анюитетни вноски.

В исковата молба се релевират твърдения, че ответникът погасила нюитетните вноски с падежи, настъпили съответно на 06.03.2024г., 06.04.2024г. и 06.05.2024г. Задължението за плащане на вноска с падеж 06.06.2024г. е погасено частично, като непогасени са главницата и обезщетението за забава до пълния им размер. Ищецът поддържа, че ответницата не е 1 погасила анюитетните вноски с падежи, съответно на 06.06.2024г., 06.07.2024г., 06.08.2024г., 06.09.2024г. и 06.10.2024г.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. Д. В. съществуването на вземането му за сумата 416 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012225/06.02.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.2024г., до окончателното плащане на сумата.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата не оспорва между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012225/ 06.02.2024г., сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). В отговора са наведени доводи, че договорът за кредит е нищожен. В отговора на исковата молба са наведени доводи, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в съдържанието му не е посочен методът на изчисляване на ГПР по кредита, като при формирането му не е взето предвид задължението за плащане на неустойка.

В обобщение, ответницата счита, че предявеният иск е неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения договор за потребителски кредит "Ектра" № ДЗ 012225/ 06.02.2024г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за кредит, по силата на което ищецът- кредитор се задължил да предостави на ответницата- длъжник сумата 1000 лева, а последната- да върне получената в заем сума ма дванадесет месечни вноски. Страните са договорили, че размерът на договорната лихва е 36 %, а на годишният процент на разходите- 49,7 %. Съгласно разпоредбата на чл. 4.5 заемополучателят следва да предостави гаранци, като в случай на неизпълнение на посоченото задължение, дължи гаранция в размер на 720 лева, която е начислена към погасителната вноска.

На 07.05.2024г. е платена сумата 540 лева, която е осчетоводена за погасявне на задължението за главница в размер на сумата 249,99 лева, договорна лихва в размер на сумата 120 лева, обезетение за забава в размер на сумата 5,15 лева и неустойка в размер на сумата 208 лева. Вещото лице дава заключение, че ГПР е в размер на 81,22 %, а в хипотеза, че при изчисляване на размера на ГПР се включи неустойката за неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение, същият е 360,31 %.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: валидно облигационно правоотношение между него и ответника по 2 силата на договор за потребителски кредит, в т. ч. и надлежното изпълнение на процедурата за сключване на договора в твърдяната форма; изпълнение на задължението си за предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника; валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; договореност за учредяване на гаранция и предоставянето на такава; настъпване ан изискуемостта на вземанията; изпадане на ответника в забава; размера на претендираните суми.

В случая, ищецът „К.И.“ АД претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответницата В. Д. В. произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (в действащата редакция към м. 12.2019 г.). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи- договор за потребителски кредит "Ектра" № ДЗ 012225/ 06.02.2024г. и общи условия към него, представени с идентично съдържание на електронен и хартиен носител, за които се твърди, че са изготвени като електронни документи и са подписани от ответницата чрез потвърждаване на заявката за кредит по имейл.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно 3 изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014- за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис- обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено изпращането на съобщения по електронна поща и подаване на заявки чрез натискане на бутон в интернет представляват електронни изявления (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т.е. сключеният по описания начин договор за кредит представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни (имена, ЕГН/ЕИК, адрес). Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.

В договора и общите условия към него е уговорено, че с потвърждаване от страна на заемателя на изпратения страндартен европейски формуляр се счита, че договорът за потребителски кредит е сключен, като по този начин кредитополучателят изразява желание за незабавното превеждане на сумата на кредита по банковата му сметка чрез системата на ePay.bg или получаването в брой от клон на Изипей съобразно посочения от него начин при попълване на регистрационната форма. В настоящия случай паричната сума, предмет на договора, е усвоена от ответницата, като сумата е платена в брой на каса на "Изипей".

Следователно, ищецът е предоставил в брой на ответницата посочената сума, като с препращането в основанието на платежния документ към процесния договор за потребителски кредит несъмнено се установява, че паричните средства са предоставени именно по тази сделка като заем с обективираното в електронните документи съдържание – макар да липсва саморъчен подпис на ответницата под договора, посочването на същия като 4 основание за получаване на сумата еднозначно сочи на изразено съгласие от страна на ответницата с условията на сделката и признание от нейна страна, че облигационно отношение с това съдържание е възникнало между страните, още повече че договорът за заем е реален и се счита сключен от датата на предаване на заемната сума. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано, че между страните е сключен договор за паричен заем за сумата 1000 лева, която ответницата е поела задължение да върне на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер от по 173,33 лева с падеж на първата погасителна вноска – 06.03.2024 г. и падеж на последната погасителна вноска – 06.02.2025 г., с общ размер на всички плащания от 2080 лева, като в тази сума са включени чиста главница в размер на сумата 1000 лева, възнаградителна лихва в размер на сумата 360 лева и неустойка в размер на сумата 720 лева, дължими разсрочени на посочените падежи на погасителните вноски. Съгласно договора, страните са уговорили годишен процент на разходите от 49,70 %. Следователно, установява се наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „К.И.“ АД и В. Д. В. с твърдяното съдържание, като в изпълнение на същото ищецът, в качеството на заемодател, е предоставил на ответницата, в качеството на заемополучател, уговорената заемна сума в размер на 1000 лева, с оглед на което за последната е възникнало насрещното задължение да я върне съгласно уговорения от страните погасителен план, ведно с възнаградителна лихва, съставляваща печалба на кредитора.