Определение № 1125 от 31.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1125 гр. Ловеч, 31.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА А.А

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500759 по описа за 2024 година Производството е по чл. 419, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. А. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Луковит, ул. „Люлаковец“ № 17 (вх. № 3579/07.10.2024 г. на РС Луковит), подадена против разпореждане незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 340 от 21.09.2023 г., по ч.гр.д. № 508/2023 г. на РС Луковит. В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, изложени в следните аспекти: наличие на измама, доколкото неизвестно лице при одобряване за кредит злоупотребило с личните данни на частния жалбоподател, за което имало образувано наказателно производство; ненадлежно връчване на издадената заповед, за която частният жалбоподател узнал след удържане на суми от трудовото възнаграждение; претендираното вземане се основава на неравноправна клауза по договора за кредит. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за обезсилване на издадената заповед.

Едновременно с частната жалба е подадено и възражение по чл. 423 ГПК (вх. № 3583/07.10.2024 г. на РС Луковит), в което наред с твърденията за извършена измама, се прави позоваване на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, с поддържане за ненадлежно връчване на заповедта.

От „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД - ответник по частната жалба и заявител в заповедното производство – е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и е направено искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане. В писмения отговор се посочва, че документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити, позволяващи индивидуализация на вземанията по заявлението. Дава се становище за законосъобразно процедиране от първоинстанционния съд, който е извършил проверката на заявлението и приложените към него документи в обхвата, очертан от закона, и е издал заповедта за незабавно изпълнени и изпълнителния лист.

1

Разгледано по същество, възражението по чл. 423 ГПК е основателно.

Установените по делото обстоятелства относно връчване на заповедта за изпълнение разкриват, че то е извършено в нарушение на разпоредбите процесуалния закон.

От представените по делото доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист от 21.09.2023 г., издаден по ч.гр.д. № 508/2023 по описа на РС – Луковит, е образувано изпълнително дело № 501/2024 по описа на ЧСИ рег. №879 на КЧСИ с взискател „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжник – М. А.

С..

Видно от Покана за доброволно изпълнение по процесното изпълнително дело, отправена до длъжника, заедно с препис от изпълнителният лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 304/21.09.2023 по ч.гр.д. № 508/2023 по описа на РС – Луковит, същата е връчена на 19.04.2024 г. на М. А. С., но липсва положен подпис от последния. Същевременно в графа „Получател“ под т. 1 в разписката е вписана Гергана Дайнинска без отбелязване на нейното качество и връзката й с адресата. При така констатираното противоречие, съдът намира, че заповедта за незабавно изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, поради което възражението по чл. 423 ГПК следва да бъде прието.

Приемането на възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК е предпоставка за разглеждане на частната жалба по чл. 419, ал. 1 ГПК по аргумент от чл. 423, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 419, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на заповедта, като частната жалба се подава едновременно с възражението срещу заповедта. С оглед констатацията за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, изпратена с поканата за доброволно изпълнение, съдът намира, че частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Предпоставка за отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение според чл. 419, ал. 3 ГПК е вземането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. От съдържанието на процесния Договор за потребителски кредит от 28.02.2023 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. А. С., се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, доколкото кредитополучателят има качеството потребител, съобразно пар. 13, т.1 ДР ЗЗП - физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, като липсва отбелязване същият да е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. При така възприетото, съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита за потребителя“ е изяснено в пар. 1, т. 1 ДР ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително и застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, 2 когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От така изложеното следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде взет предвид при изчисляването на ГПР, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри.

При наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от кредитора за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Предвид изложеното следва да се съобрази дали сключването на застрахователния договор е била необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри. В тази връзка, съдът намира, че обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, е лишено от правно значение доколкото от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер. В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит, който извод почива на обстоятелството, че видно от чл. 8 и погасителния план, инкорпориран в договора, размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на сключването и е включен в размера на главницата. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на застраховките. С оглед на това, съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 ДР ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в ГПР.

В допълнение следва да се отбележи, че това, че застрахователната премия е включена в главницата по кредита, не разколебава горния извод, доколкото главницата не представлява част от общите разходи по кредита.

При отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т.е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че претендираното от кредитора вземане се основава на неравноправна клауза, инкорпорирана в договор, сключен с потребител, поради което намира за удовлетворени изискванията на чл. 419, ал.3, пр. последно за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение. По тези съображения съдът намира, 3 че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 339/21.09.2023 г. по ч. гр. д. № 509/2023 г. на РС- Луковит, а изпълнителният лист, издаден въз основа на заповедта, следва да бъде обезсилен.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 423, ал. 3, изр. 1 и 2, вр. ал.

1, т. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК на М. А. С., ЕГН ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 21.09.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 509/2023 г. по описа на РС – Луковит.

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 21.09.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 508/2023 г. по описа на РС – Луковит.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден на 21.09.2023 г. по ч.гр.д. № 508/2023 по описа на РС-Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4