Решение № 2036 от 05.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2036 гр. София, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20231110112066 по описа за 2023 година

Предявени са от „ПИБ“ АД, ЕИК: ............ срещу С. Г. К., ЕГН: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове ,с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК; чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 3000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ................./05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.07.2022 г. до окончателно изплащане; сумата от 2006,26 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 14.06.2019 год. до 07.07.2022 год., вкл.; сумата от 238,86 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 19.07.2019 год. до 29.11.2021 год., вкл.; сумата от 16,67 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.07.2022 год. до 27.07.2022 год., вкл.; сумата от 78 лева, представляваща годишна такса за поддръжка; както и сумата от 60,00 лева, представляваща разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 24318/24.08.2022 год. по ч. гр. д. № 40957/2022 год. по описа на СРС, 65 състав.

В исковата молба ищецът „ПИБ“ АД твърди, че между него и ответника С. Г. К. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) № ..................../05.03.2019 г., по силата на който му предоставил кредит в размер на 3000 лева, който бил изцяло усвоен. Посочва, че на основание т. 3 от Договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 05.03.2020 г., като същият се подновявал автоматично при условията и реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на кредитни карти. Сочи се, че според т. 7 от договора при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на съответния месечен отчетен период, кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва, в размер, както следва: 16 % - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката. Твърди се, че съгласно т. 9 при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит банката начислява наказателна лихва, върху непогасената част от дълга, в размер на договорения лихвен процент по т. 8 от договора и надбавка от 10 пункта, а при просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията - лихвата 1 по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт по револвиращи международни кредитни карти с чип на месец за съответната валута. В т. 13 от договора било предвидено, че кредитополучателят заплаща на банката лихви, такси и комисионни според вида и класа на картата и съгласно действащата към деня на операцията Тарифа. Посочва, че процесният банков кредит е погасяван, както следва: на 16.4.2019 г. - 78.67 лева; на 18.5.2019 г. - 100 лева; на 12.6.2019 г. - 90 лева; на 17.6.2019 г. – 51.28 лева; на 9.3.2020 г. - 39.5 лева; на 9.4.2020 г. - 5.95 лева; на 11.5.2020 г. – 7.53 лева; на 10.6.2020 г. - 5.92 лева; на 11.6.2020 г. - 150 лева; на 10.8.2020 г. - 5.90 лева; на 10.9.2020 г. - 5.93 лева; на 12.10.2020 г. - 5.86 лева; на 1.3.2021 г. - 3.15 лева; на 13.5.2021 г. 150 лева; на 13.8.2021 г. - 0.93 лева и на 7.10.2021 г. - 42.23 лева.

Ищецът излага, че кредитът е в просрочие, считано от 14.06.2019 г. - общо 1140 дни към 27.07.2022 г. включително. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит, на основание раздел XI, т. 28 от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, ищцовото дружество връчило на ответника чрез ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ, покана за доброволно изпълнение и му предоставило петдневен срок да плати доброволно непогасените задължения, но това не било направено. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията по договора в срок, след връчване на 20.05.2022 г. покана и предоставяне на допълнителен срок за доброволно изпълнение, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.07.2022 г., като ответникът дължи всички суми по договора, както следва: 3000 лева - главница, ведно със законна лихва от 28.07.2022 г. до изплащане на вземането; 2006.26 лева - договорна лихва за периода 14.06.2019 г. - 07.07.2022г. вкл., дължима съгласно т. 8 от Договора; 238.86 лева - наказателна лихва за периода 19.07.2019 г. 29.11.2021 г. вкл., съгласно т. 9 от Договора; 16.67 лева - законна лихва за периода 07.07.2022 г. - 27.07.2022 г. вкл.; 78.00 лева - годишна такса за поддръжка, съгласно т. 13 от Договора;

60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост.

Сочи, че за посочените задължения в производството по ч. гр. д. № 40957/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, и и изпълнителен лист срещу ответника. На 07.02.2023 год. било получено съобщение за разпореждане на съда, във връзка с подадено от длъжника възражение, с указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите положителни установителни искове.

Ето защо, ищецът предявява настоящите искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената на 24.08.2022 г.

Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № № 40957/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Г. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като нередовни, недопустими и неоснователни, за което излага подробни съображения. Навежда твърдения за незаконосъобразност на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.

№ № 40957/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 65 състав, поради нарушение на разпоредбите на чл. 417 и чл. 418 ГПК с оглед липса на документ, посочен измежду изрично изброените такива в разпоредбата на чл. 417 ГПК, който да установява твърдяното по делото вземане на заявителя. Посочва, че приложеното от банката и цитираното от съда в заповедта извлечение от счетоводните книги касае съвсем различно от твърдяно вземане на банката към С. К., а именно такова по Договор № ................../11/10/2018 г. за банков кредит, сключен на 11.10.2018 г. между „ПИБ“ АД и кредитополучателя С. Г. К.. Сочи, че съгласно цитирания договор, на ответника бил предоставен кредит в размер на 20000,00 лева за текущи нужди и рефинансиране на текущи задължения с краен срок за погасяване 28.12.2022 г., а според твърденията на банката в счетоводното извлечение, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано и ч. гр. д. 40957/2022 г. по описа на 65 с-в 2 на CPC, същото се отнасяло до коренно различен по размер дълг на кредитополучателя по посочения договор, а именно в размер на 16 645,80 лева към дата 27.07.2022 г. Посочва, че липсват документи по делото, които да доказват съществуващо и ликвидно вземане към ответника, произтичащо от процесния договор.

Оспорва да се е съгласил с общите условия към договора за кредит и другите документи свързани с договора, като твърди, че не е подписвал същите и в този смисъл ищцовото дружество е нарушило разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Твърди, че не е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, съгласно изискванията на ЗПК, не е получил погасителен план, както и не му е предоставена каквато и да е преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита. Посочва, че клаузите по процесния договор не са уговорени индивидуално, а същите са приложени от банката бланкетно във всеки случай и еднакво спрямо всеки свой клиент.

Навежда възражение, че договорните клаузи под т. 8, 9, 10 и 11 са неравноправни, противоречащи на добрите нрави и в тази връзка нищожни (недействителни), като моли да бъдат обявени от съда като такива. Сочи, че процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11 ЗПК, като не са посочени дати под всички негови страници. Не били спазени и изискванията на чл. 5, ал. 4, чл. 8 и чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че информацията относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент била обща, неразбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Липсвала каквато и да е клауза, съдържаща правата на кредитополучателя и в тази връзка, твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Излага твърдения и за неравноправност на насрещните задължения по договора, обуславяща неговата нищожност, поради противоречието му с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Навежда, че т.

8 и 9 от процесния договор са нищожни, като противоречащи на чл. 33, ал. 1 и 2 вр. чл. 20, ал. 1 ЗПК и като такива моли съда да прогласи тяхната нищожност. Посочва, като неравноправна и т. 14, както и заключителната част от процесния договор, а именно: „С подписване на настоящия договор, кредитополучателят декларира (...) и страните се споразумяват, че банката има право едностранно да променя Общите условия (...) без да е необходимо подписването им“.

Отделно от горното навежда възражение, че процесният договор е изцяло недействителен, съгласно чл. 22 ЗПК.

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна :

По делото е представен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-149324/05.03.2019 год., сключен между „ПИБ“ АД и С. Г. К. в качеството му на „титуляр“. По силата на договора банката се е задължила да открие и води на името на титуляра разплащателна сметка с посочен IBAN, както и да предостави кредитен лимит в размер на 3000 лева, който може да бъде усвояван под формата на овърдрафт с използване на кредитната карта.

С клаузата на т. 3 от договора страните са уговорили срок за ползване на овърдрафта до 05.03.2020 г., както и че същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти MasterCard и Visa.

Съгласно клаузата на т. 7 от договора e уговорен гратисен период със срок съгласно действащите Общи условия на банката, според вида на картата, като титулярът има право на гратисен период само при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия 3 отчетен период.

В т. 8 е предвидено, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по сметката при условията на т. 7 от договора, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, титулярът заплаща на банката фиксирана годишна лихва, както следва: 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18 % - за всички останали дебитни салда по сметката.

При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, на месечна погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен лимит в т. 9 от договора е уговорено заплащането на наказателна лихва, а именно: за неразрешен овърдрафт годишната лихва по т. 8 плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта, а при просрочена минимална месечна погасителна вноска е в зависимост от вида на трансакцията и е в размер на лихвата по т. 8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт.