Протокол № 193 от 09.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 148/2024
- Вид
- Протокол № 193
- Подписан
- 09.04.2024
- В сила
- 09.04.2024
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Албена Георгиева Палова, Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 498, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 193 гр. Пазарджик, 04.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: К. Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500148 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Не се явява жалбоподателят Д. А. Т., редовно призован. От адв. В. Ц. К. е постъпила писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото.
Заявява, че поддържа въззивната жалба. Не сочи доказателства. Моли да се приключат устните състезания. Претендира разноски по приложен списък в размер на 76, 60 лв. държавна такса.
Не се явява ответникът М. П. М., редовно призован. За него като пълномощник се явява адв. К. А. А..
Адв. А.: Да се даде ход не делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №470/29.12.2023 г. по г.д. №135/2023 г. по описа на РСВелинград е ОТХВЪРЛЕН искът на Д. А. Т., ЕГН: ********** от ***** против М. П. М., ЕГН: ********** от с. ***** иск с правно основание чл. 124, 1 ал. 1 ГПК, във вр. чл. 498, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено по отношение на М. П. М., че Д. А. Т. е собственик на първи жилищен етаж от четириетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР н***** със застроена площ от 95.00 кв. м., а по нотариален акт 101.30 кв. метра, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР н*****, при граници и съседи имота имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***,
***,
***,
***, с административен адрес ****** на основание давностно владение в продължение на десет години, считано от 21.09.2007г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Д. А. Т., ЕГН: ********** от ***** да заплати на М. П. М., ЕГН: ********** от с. ***** разноски за процесуално представителство по гр. дело № 135/2023 година на Районен съдВелинград в размер на 2 850 лв.
Против така постановеното решение, в законния срок, е постъпила въззивна жалба от Д. А. Т., чрез адв. В. Ц. К., с изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност.
Твърди се, че понятието за търпими действия било изцяло продукт на съдебната практика и трябвало да се прилага много внимателно. Съответно не може да се прилага разширително. В случая ставало въпрос за фактическа власт, осъществявана от жалбоподателя в продължение на почти 20 години и изобщо не ставало въпрос за незначително безпокойство за собственика, каквото било разбирането на ВКС за търпими действия. Действията на жалбоподателя сочели за осъществяване на фактическа власт за себе си.
Действията в този смисъл били недопускането на наематели в етажа, който е обитавал жалбоподателят, които недвусмислено манифестирали власт върху имота по съдържание като на собственик.
Искането е Решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен.
Претендират се разноски за две инстанции.
Няма доказателствени искания във въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна.
Адв. А.: Считам, че жалбата е неоснователна. Нямаме доказателствени искания. Моля да дадете ход по същество.
2
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. А.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми Ви моля да оставите без уважение въззивната жалба, като потвърдите Решението постановено по обжалваното гражданско дело и да ни присъдите направените по делото разноски. Решението е правилно, като съдът е изложил подробни, изчерпателни и задълбочени мотиви, обосновали крайния извод за неоснователност на иска, които изцяло споделяме. Твърди се, че давността е започнала да тече според ищеца на 21.09.2007 г., това е датата на изповядване на сделката за дарение, но по делото има много доказателства, които доказват, че собственикът - синът *** е извършвал редица действия с този имот, упражнявайки правото си на собственост в пълен обем, включително ипотекирайки го два пъти, с два договора пред банка, като по втория договор през 2009 г. неговият баща е бил съдлъжник. На следващо място са сключили и наемни договори с различни фирми за периода 2011 - 2018 г., като този договор за наем от 2011 г. е анексиран през 2014г. По този договор страна е фирмата *****, която се представлява от собственика и управителя, колегата К.. Тоест на неговата фирма е отдадена цялата сграда под наем, което означава несъмнено, че той е знаел, че няма никакви претенции за собственост досежно първия етаж, иначе едва ли би сключил такъв договор.
Той очевидно тогава е бил адвокат на страните. Аз съм изложил съображения в писмена защита, която ще представя, относно това защо е правилно Решението, но искам да Ви обърна внимание и на още едно обстоятелство, което е за пълнотата и като краен резултат. Решението е правилно, дори и по други съображения. Няма спор, че е правно възможно и придобиване по давност на ипотекиран имот. Имотът е бил ипотекиран 2007 г., твърди се, че е придобит по давност 2017 г. Но тук основния въпрос, който се поставя е – ипотеката следва ли имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имотът е придобит от друго лице, на оригинерно правно основание, придобивна давност. ВКС е постановил Решение по гр.дело 4806/2016 г. на IV гр. отделение, в което изрично казва: „Уредената в закона защитна функция на ипотеката обуславя извод, че същата следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имотът е придобит от друго лице на оригинерно правно основание, придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекираните кредитори, без същите да са удовлетворени“. Тоест дори да приемем, че имотът е бил придобит по давност, с оглед твърденията на жалбоподателя, това не е така. Той е бил ипотекиран, ипотеката е непротивоподсъдна, поради което имотът пак е 3 подлежал на принудително изпълнение. Подробни съображения съм изложил в писмена защита, която представям. Претендирам разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА писмената защита и представения от адв. К. списък на разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в срок до 04.05.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4