Решение № 4228 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20251110211332 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ю. П. П. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332-013056 от 13.06.2025г. на Началник Група ОПП-СДВР в частта на вида и размера на наказанията, с искане за отмяната на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Излага съображения, че нарушението е извършил по невнимание, а използва автомобила в работата си, както и нарушението било първо.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Наказващият орган не се представлява. Юрк. М. е депозирала писмено становище с вх.№273723/13.08.2025г., в което се противопоставя жалбата да бъде уважена, тъй като акта и НП са издадени в съответствие с изискванията за форма и съдържания, както от компетентен орган, а извършеното нарушение било категорично доказано. При определяне на наказанията били съобразени всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при евентуалност, в случай че се уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение ако се претендира такова.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от 1 фактическа страна следното:

С НП на Ю. П. П. е наложена глоба от 200 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месец, за това, че на 02.01.2025г., около 13:55ч. в гр.

София на ул. „Околовръстен път“ като водач на лек автомобил *** с рег.№********, посока на движение от бул. „България“ към бул. „Братя Бъкстон“, при извършена проверка в района през №11 – Бетонов център на ****** е установено, че автомобила не е регистриран по надлежния ред – прекратена му е служебно регистрацията по чл.143, ал.15 от ЗДвП на 13.12.2024г., тъй като в двумесечен срок от придобиването му с договор за покупко-продажба с нотариална заверка рег.№10084/11.101.2024г. от нотариус Т. с район на действия СРС под №539, не го е пререгистрирал в службата по регистрация по пост. адрес – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия G A №1443889/02.01.2025г. и Постановление от 27.05.2025г. на прокурор при СРП по тяхна пр. пр. №20842/2025г. за отказ да се образува ДП.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата писмени доказателства и изпратени с писмо вх.№272371/12.08.2025г. от ОПП-СДВР писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставяне и предявяване на акта са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.10, като на съдът служебно е известно, че в ОПП-СДВР има сформирана една група АНД. НП е със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН.

С оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не оспорва НП в частта на извършеното нарушение, а именно, че действително към датата на проверката, управлявания от него автомобил не е бил регистриран по надлежния ред по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като регистрацията му е била служебно прекратена на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, съдът, не счита че следва да обосновава констатациите в АУАН и НП 2 относно тези обстоятелства.

В жалбата си, П. посочва, че нарушението е извършено без умисъл и по невнимание. Това обаче, тъй като се признава стореното и НП не се обжалва в частта на извършеното нарушение, следва да се анализира само с оглед на оценка на всички обстоятелства, в съвкупност, с оглед приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съгласно §1, т.4 от ДП на ЗАНН, "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Видно от изпратена справка за регистрациите на МПС от ОПП-СДВР, се вижда, че служебното прекратяване на регистрацията на този автомобил по чл.143, ал.15 от ЗДвП е с дата 13.12.2024г., когато е изтекъл двумесечен срок от придобиването му с договор за покупко-продажба с нотариална заверка рег.№10084/11.101.2024г. от нотариус Т. с район на действия СРС под №539. МПС е пререгистрирано на 15.04.2025г. от жалбоподателя, като междувременно е бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и се е водила прокурорска преписка, с отказ да се образува ДП с Постановление от 27.05.2025г. на прокурор при СРП.

При това положение, макар да се приеме, че нарушението не е извършено умишлено, тъй като лицето не се уведомява за датата на служебно прекратяване на регистрацията и липсва умисъл, така както и прокурорът е обосновал отказа за образуване на ДП, то извършване на необходимите действия за пререгистрация са предприети четири месеца след като жалбоподателят е узнал за нарушението. Именно затова, случаят не може да бъде възприет като маловажен, тъй като са налице значителни вредните последици.

Видно от служебната справка за нарушенията по ЗДвП на П., той е продължил да управлява МПС и след като е бил съставен акта, включително до датата на пререгистрацията. Подобно поведение не може да бъде възприето като смекчаващо обстоятелство.

Според същата справка, жалбоподателят не е дисциплиниран водач, тъй като многократно е наказван за управление на МПС с превишена скорост, което в никакъв случай не може да се възприеме като смекчаващо вината обстоятелство.

Що се отнася до това, че според жалбоподателя той използва автомобила за работа, това не се доказа, а негова беше тежестта да стори това. При наличие на горните обстоятелства, които по-скоро са отегчаващи, няма как да повлияе използването на автомобила на занижаване на обществената опасност на дееца и деянието.

3

При изложените съображения, случаят не може да се квалифицира като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Касаещо размер на наложените кумулативни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, съдът, като съобрази редакцията на разпоредбата към датата на нарушението, която е и по-благоприятна, тъй като сега санкциите са завишени, на осн. чл.3, ал.1 от ЗАНН, намира че глобата и лишаването от право да управлява МПС са определени в минимални размери, при съобразяване на всички обстоятелства на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което и не следва да бъдат изменяни или отменяни.

Тук е мястото, съдът да посочи по повод на искането на жалбоподателя да се отмени лишаването от право да управлява МПС, че при предвидено комулативно налагане на двете наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС по относимата санкционна разпоредба, недопустимо е да се налага само едно от тях, без значене от обстоятелствата, отнасящи се до определяне на вида и размера на наказанието.

При изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено в санкционната част, относно вида и размера на наказанията като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, претендирано от юрк. М. в писменото становище.

При определяне на размера, съдът съобрази разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като с оглед на липсата на фактическа и правна сложност на делото, бързото му приключване и извършените процесуални действия от юрк. М. – депозирала е само писмено становище, без да се явява на заседанията, както и с оглед на размера на наложената глоба от 200 лева, обоснован е размер от 80 лева на възнаграждение, т.е. под минималния размер от 130 лева, което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-013056 от 13.06.2025г. на Началник Група ОПП-СДВР в частта, в която на Ю. П. П. за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени наказанията глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП /редакция към датата на деянието/ като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА жалбоподателя Ю. П. П. с ЕГН ********** да заплати на 4 учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – СДВР юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5