Определение № 576 от 27.07.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Враца, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500453 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4778/10.06.2026 г., подадена от В. М. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника му Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, регистрирано по ф.д. № 24/2021 г. по описа на Софийски градски съд, със седалище и адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.

„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от управителя Д. М.

М., против Определение № 335/13.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1725/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал направеното искане, като молба за допълване на съдебното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Според жалбоподателя не е налице пропуск на съда да се произнесе по разноските, а несъответствие между вече формираната воля на съда и нейното изразяване в диспозитива на решението.

Посочва се, че в мотивите на Решение № 328/09.10.2025 г. Районен съд – Бяла Слатина изрично е разгледал въпроса за разноските и е приел, че същите следва да бъдат разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Съдът е приложил принципа на съразмерността, обсъдил е представения списък по чл. 80 ГПК и е разполагал с доказателства за внесения от В. Й. депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 150,00 лв. Според жалбоподателя липсата на конкретно посочена сума в диспозитива представлява единствено техническа грешка, тъй като съдът вече е изразил волята си относно правото на страната да получи съответната част от направените разноски.

В жалбата се поддържа, че допуснатата грешка следва да бъде поправена по реда на чл.

247 ГПК, тъй като производството за поправка на очевидна фактическа грешка има за цел да приведе диспозитива на съдебния акт в съответствие с действителната воля на съда.

Жалбоподателят се позовава на практика на Върховния касационен съд, съгласно която разминаването между мотивите и диспозитива, когато съдът е формирал ясна воля, но не я е отразил правилно в съдебния акт, представлява очевидна фактическа грешка, а не непълнота на решението.

1

Излагат се и доводи, свързани с приложението на правото на Европейския съюз.

Посочва се, че спорът произтича от договор за потребителски кредит, при разглеждането на който съдът е установил нищожност на определени договорни клаузи, поради противоречието им със Закона за потребителския кредит и Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Според жалбоподателя отказът да му бъдат присъдени направените разноски нарушава принципа на ефективност на правото на Европейския съюз, тъй като води до финансово обременяване на потребителя, въпреки установеното нарушение от страна на търговеца. В подкрепа на този довод се сочи практика на Съда на Европейския съюз, съгласно която националните процесуални правила не могат да препятстват ефективното упражняване на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза.

Жалбоподателят счита, че в случая не следва да бъде прилаган срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК, тъй като не се иска допълване на решението, поради липса на произнасяне, а поправяне на допусната от съда очевидна фактическа грешка. Според него националната съдебна практика следва да бъде съобразена с изискванията на правото на Европейския съюз, като съдът е длъжен служебно да гарантира пълната и ефективна защита на потребителя.

По изложените съображения жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло Определение № 335/13.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1725/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, като неправилно и незаконосъобразно. Иска се молбата по чл. 247 ГПК да бъде приета за допустима и уважена, като бъде поправен диспозитивът на Решение № 328/09.10.2025 г., постановено по същото дело, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бъде осъдена да заплати на В. М. Й. сумата от 146,20 лв., представляваща направени разноски за съдебно-счетоводна експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С Решение № 328/09.10.2025 г., постановено по гр.д. № 1725/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, са разгледани предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. М. Й. искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължения по договор за потребителски кредит № PLUS-14950734/14.06.2017г.

Съдът е приел за установено, че В. Й. дължи на дружеството сумата от 212,43 лв., представляваща неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Искът за главница за разликата над уважения размер, както и претенциите за договорна лихва в размер на 1 157,96 лв. и за обезщетение за забава в размер на 1 521,57 лв., са отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

В частта за разноските съдът е осъдил В. Й. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 20,98 лв., представляваща разноски, определени съразмерно с уважената част от исковете. Същевременно „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 1680 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставеното на В. Й. безплатно процесуално представителство в исковото и заповедното производство.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба с вх. № 6759/29.10.2025 г. от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

С Определение № 56/19.01.2026 г. Районен съд – Бяла Слатина е оставил без уважение направеното искане, което е потвърдено с Определение № 165/12.03.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 113/2026 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

2

На 27.03.2026 г. ответникът В. М. Й. е подал молба с вх. № 2553, в която е изложил доводи за допусната очевидна фактическа грешка при произнасянето на съда относно разноските за съдебно-счетоводна експертиза. Поддържа се, че тези разноски е следвало да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част от исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, поради което на основание чл. 247 ГПК е поискано поправяне на очевидната фактическа грешка.

С Разпореждане № 628/29.03.2026 г. съдът е разпоредил връчването на препис от молбата на насрещната страна, която не е подала отговор в определения срок.

С обжалваното Определение № 335/13.05.2026 г. Районен съд – Бяла Слатина е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима молбата на В. М. Й. за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК в Решение № 328/09.10.2025 г. относно присъждането на разноските за съдебно-счетоводна експертиза.

В мотивите към определението районният съд е приел, че след постановяването на решението ищецът е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, която е била оставена без уважение, а постановеното определение е потвърдено от Окръжен съд – Враца.

Впоследствие ответникът В. Й. е подал молба по чл. 247 ГПК, в която е поддържал, че съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на решението е формирал воля за присъждане в негова полза на разноските за съдебно-счетоводна експертиза, но тази воля не е намерила отражение в диспозитива.

Районният съд е приел, че искането неправилно е основано на чл. 247 ГПК. Според първоинстанционния съд липсата на присъждане на тези разноски в диспозитива представлява непълнота на съдебния акт, която може да бъде отстранена единствено по реда на чл. 248 ГПК, чрез допълване на решението в частта за разноските.

Съдът се е позовал на т. 8 и т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на трайната съдебна практика, съгласно която произнасянето по разноските има характер на определение по смисъла на чл. 248 ГПК.

Прието е, че когато въпросът за разноските е обсъден в мотивите, но липсва съответно произнасяне в диспозитива, е налице непълнота на съдебния акт, а не очевидна фактическа грешка.

Тъй като молбата на В. Й. е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и след влизане на решението в сила, районният съд е приел, че липсва надлежно процесуално основание за разглеждане на искането.

По тези съображения молбата е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на въззивната проверка е правилността на Определение № 335/13.05.2026 г. и по-конкретно дали непроизнасянето в диспозитива на Решение № 328/09.10.2025 г. относно разноските на ответника за съдебно-счетоводна експертиза представлява очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК, или непълнота на съдебния акт в частта за разноските, отстранима единствено по реда и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Правната квалификация на отправеното до съда искане се определя съобразно неговото съдържание, твърдения порок и търсената процесуална защита, а не от правната норма, посочена от молителя.(Определение № 2579/29.08.2025 г. по т.д. № 858/2023 г., II т.о.).

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът може по свой почин или по молба на страните да 3 поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Такава грешка е налице при несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на съдебния акт. Поправката предполага волята да е вече формирана по несъмнен и достатъчно конкретен начин, но поради технически пропуск, грешка при изписването или пресмятането да не е възпроизведена точно в диспозитива.

Производството по чл. 247 ГПК не представлява средство за формиране на нова съдебна воля, за изменение на вече разрешения правен спор или за допълнително произнасяне по искане, по което съдът не се е произнесъл. Неговото предназначение е единствено да отстрани несъответствието между вече формираната действителна воля на съда и нейното външно обективиране в диспозитива на съдебния акт. Именно затова поправка е допустима само, когато съдържанието на правилния диспозитив следва пряко, непосредствено и недвусмислено от мотивите на постановеното решение, без да се налага нова преценка на доказателствата, ново обсъждане на спорния предмет или допълнително правораздаване. Това е трайно възприето както в практиката на ВКС – решение № 33/28.01.2025 г. по к. т. д. № 1522/2023 г., II т. о., решение № 50518/10.02.2023 г. по гр. д. № 4756/2021 г., III г. о., така и в последователната практика относно разграничението между очевидната фактическа грешка и непълното решение, според която липсата на формирана съдебна воля не може да бъде преодоляна, чрез производството по чл. 247 ГПК.

В практиката на ВКС обективирана в Решение № 69 от 25.02.2022 г. по гр. д. № 2499/2020 г., IV г. о., Решение № 77 от 14.06.2022 г. по т. д. № 1023/2021 г., II т. о., Решение № 50089 от 13.03.2024 г. по т. д. № 2201/2021 г., II т. о. на ВКС, както и в Определение № 2579 от 29.08.2025 г. по т. д. № 858/2023 г., II т. о., е проведено ясно разграничение между липсата на формирана съдебна воля и неточното външно изразяване на вече формирана такава. Върховният касационен съд приема, че производството по чл. 247 ГПК е приложимо единствено във втората хипотеза – когато е налице несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното обективиране в диспозитива на съдебния акт. Когато обаче по определен спорен въпрос съдът изобщо не е формирал воля, е налице непълнота на съдебния акт, която не може да бъде преодоляна, чрез поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като това би довело до последващо формиране на съдебна воля, недопустимо в производството по чл. 247 ГПК.