Определение № 166 от 19.02.2024, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Плевен, 19.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Д. Николаев като разгледа докладваното от Венелин Д. Николаев Частно наказателно дело № 20244430200177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК .

С постановление от 11.02.2024 г. РП-Плевен е прекратила наказателното производство по досъдебно производство ЗМ№ 384/2023 г. по описа Второ РУ Плевен, преписка №4149/2023г. по описа на РП- Плевен, за престъпление по чл.277, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Недоволни от така постановлението за прекратяване са останали жалбоподателите -Министерство на правосъдието, представлявано от *** А.С. – министър на правосъдието и В.Г.И.- *** на област Плевен.

В жалбите се навеждат доводи, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че не са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина и не е изяснена изцяло фактическата обстановка. Твърди се, че е нарушен принципа за формиране на вътрешното убеждение по чл. 14 НПК. Сочи се, че събраните в рамките на наказателното производство гласни и писмени доказателства не са обсъдени в цялост от прокуратурата, в нарушение на принципа за вземане на решение от прокурора по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Твърди се, че това е довело до неправилна интерпретация на фактите по делото и съответно до формиране на неправилен извод за липса на съставомерност на извършените деяния.

Излагат се съображения, че при обсъждане на свидетелските показания не е взето предвид, че част от фактическия състав на изземването на имот 1 държавна собственост, който се владее или държи без основание, е запечатване на имота. Независимо, че ограничаването на достъпа до имота физически се осъществява със смяна на патрона на входната врата, то именно запечатването с лепенки с положен печат на държавния орган, извършил изземването е била причината да се установи, че деецът е проникнал в имота и е извършил установеното по преписката престъпно самоуправство по смисъла на чл. 323, ал. 2 от НК. Счита се, че прокурорът не е събрал всички необходими доказателства за установяване как е извършено запечатването не е приложена по преписката цитираната в констативния протокол от 17.05.2023 г. заповед № Л-1364/17.05.2023 г. на *** на *** - Плевен, в изпълнение на която длъжностни лица са извършили изземването. Оспорва се като необоснован и несъответен на доказателствата и установената фактическа обстановка, изводът на прокурора, че е деянието на ***, което осъществява признаците на чл.323, ал.2 от НК е малозначително.

Излагат се съображения, че в постановлението не е изяснена изцяло фактическата обстановка и не е описана правилно. Твърди се, че неясните, непълни и противоречиви съображения на РП- Плевен по решаващи въпроси за отговорността на дееца водят на извода за немотивираност на постановеното постановление за прекратяване на наказателното производство. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното постановление, а делото да се върне на прокурора за продължаване на следващите се процесуални действия по прилагането на закона.

Съдът, като съобрази събраните по досъдебно производство ЗМ№ 384/2023 г. по описа Второ РУ Плевен, преписка №4149/2023г. по описа на РППлевен, преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбите за допустими и подадени в законоустановения срок от лица имащи правен интерес, а разгледани по същество ОСНОВАТЕЛНИ по следните мотиви:

Разследването е започнало на 26.07.2023г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК и се води, затова че в периода 17.05.2023г.-19.06.2023г. в град Плевен, съзнателно премахнал печат, поставен на законно основание от орган на властта- *** на град Плевен, върху недвижима вещ за знак, че достъпът до апартамент *** е ограничен - престъпление по чл.277, ал.1 от НК На база на събраните в хода на разследването доказателства и

2 доказателствени средства РП – Плевен и приела за установени следните фактически положения:

Министерство на правосъдието на Република България притежава апартамент, находящ се в град Плевен, ул. мС***. Същият е отдаден на *** гр. Плевен, тъй като е частна държавна собственост. Състои се една стая, кухня и баня с тоалетна със застроена площ 54, 50кв.м., заедно с прилежащата маза № 2 с полезна площ 16кв.м. и таван № 2 с полезна площ 12 кв.м.

Съгласно Акт № 4369/24.09.2007г. за частна държавна собственост, издаден въз основа на по- рано съставен АДС № 1917/04.11.1964 г., правата за управление, върху което жилище са предоставени на Министерство на правосъдието.

*** /починал/, дядо на св. ***, е бил настанен във въпросното жилище със Заповед № 630/29.08.1964 г. на РНС-Плевен, в качеството му на служител на *** Плевен. В последствие му било отдадено под наем с договор от 01.01.1969г. През целия си съзнателен живот *** е живял в апартамента със семейството си. Бил извършван от него многократно ремонт и редовно е заплащан наем. На 12.01.1995г. било подписано допълнително споразумение с "***” гр. Плевен към договор за отдаване под наем от 01.01.1969 г., сключен между Жилищен фонд и покойния ***.

На 21.02.1996г. *** починал и в апартамента продължили да живеят неговата дъщеря Диляна ***а, заедно със съпруга си и техният син св.*** ***.

След смъртта на ***, неговите наследници не са имали съответната „настанителна“ заповед, въз основа на която имат право да обитават апартамента. Родителите на св. *** починали на 29.03.201Г. /неговият баща/, а на 13.03.2021 година, неговата майка. От тогава дО настоящия момент, *** *** живее сам в жилището.

В резултат на извършена ревизия на договорите за наем на ведомствени жилища, предоставени за управление на Министерство на правосъдието, било констатирано неправомерно ползване на апартамента от наследника на ***.

Поради тази причина Областният управител на гр.Плевен издал заповед № РД-14-60/26.10.2022г., с която изземва на осн. чл.80, ал.1 от ЗДС жилището, което се ползва без правно основание от св.*** ***. Била изпратена нотариална покана до *** за доброволно освобождаване на процесното жилище. Той не бил открит на адреса, което наложило да се проведе 3 процедура по чл.47 от ТПК, а именно да бъде залепено уведомление на входната врата на адреса. Регламентираният двуседмичен срок изтекъл на 27.02.2023г., след него се считало, че *** е уведомен за издаването на цитираната по-горе заповед, както и че му е била връчена.

На 17.05.2023г. била назначена комисия в състав от св.***, св.*** и св.**** /служители към *** град Плевен/ със заповед №Л1364/17.05.2023г.на *** на *** гр. Плевен. На същата дата, посочените служители посетили адреса, като пристъпили към принудителни мерки за изземване на жилищеторазбили входната врата, след което извършили опис на водомер и електромер и сменили патрона на входната врата. Когато приключили, тримата заключили и поставили лепенка, на която написали телефон за контакт и адреса на *** Плевен, с която указвали, че св.*** следва да се свърже с тях за изнасяне на личните вещи. Бил съставен констативен протокол за описаните действия от длъжностните лица.

На неустановен ден в периода от 17.05.2023г. до 19.06.2023г. св.*** видял, че патрона на входната му врата е сменен с катинар, както и че има поставена лепенка. Той премахнал лепенката, както и катинара и влязъл обратно в жилището, което обитавал от самото си раждане.

На 19.06.2023г. служителите към *** гр. Плевен - св.***, св.**** и св.*** посетили отново адреса и констатирали, че катинарът е разбит, а лепенката, която оставили при първоначалния оглед, премахната. Св.*** не се намирал в апартамента. Длъжностните лица съставили констативен протокол, в който удостоверили премахването на катинара и лепенката, след което уведомили ръководството си по съответния ред. РП Плевен била сезирана с жалба от Министъра на правосъдието. Било образувано настоящото наказателно производство.

В хода на проведените процесуално-следствени действия са извършени редица разпити на свидетели, приобщени са писмени доказателства. В качеството на свидетели са разпитани К.М.М. Л.М. ***, Р.А. ***, К.Й. ****, И.Д.М. А.М.А., *** Т. ***. Приложени са документи, касаещи правото на собственост на процесния апартамент, Решение на ТЕЛК, от което е видно, че е с 50% намалена трудова работоспособност, справки от ТД на НАП.

С оглед така приетата от РП-Плевен фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

4

Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия последващ контрол върху действията на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Постановлението е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, каквито са тези на чл. 13 и 14 от НПК, а именно дали разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. За да бъде ефективно разследването, то трябва да бъде всеобхватно и безпристрастно.

Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически доказателства по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор дали в конкретния случай е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

Въз основа на неправилно и непълно изяснена фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е достигнал до прибързан и преждевременен правен извод като е приел, че установената „фактическа обстановка не покрива съставомерните признаци на престъпление по чл.277, ал.1 от НК, в каквато насока е водено разследването“.

Посочил е, че длъжностните лица посетили апартамента са заявили пред разследващия орган, че са залепили „обявление с телефон за контакт и адреса на *** град Плевен“. Оттук е направен правен извод, че „въпросното 5 обявление, няма характера на печат, каквото изискване е поставил законодателят в чл.277, ал.1 от НК, за да е съставомерно деянието“.

Този извод е необоснован, тъй като не намира опора в доказателствата по делото.

Тук следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите К.Й.

****, Р.А. *** и л. *** се установява, че в изпълнение на Заповед №Л1364/17.05.2023г.на *** на *** гр. Плевен на 17.05.2023г. са разбили входната врата, влезли са в процесното жилище и са направили опис на имуществото и показанията на средствата за измерване - водомер и електромер. Установява се още, че при напускането на апартамента са заключили входната врата с катинар и са залепили лепенки с подписи и печата на *** Плевен.

Тази информация съдържаща се в показанията на посочените свидетели не е намерила отражение в приетите за установени фактически положения в обстоятелствата част на постановлението на РП- Плевен. За настоящия състав на съда остава неясно, защо наблюдаващия прокурор е допуснал да се произнесе по делото без да направи подробен анализ на събраните по делото доказателства В случая изводите за несъставомерност на престъплението по чл.277, ал.1 от НК са необосновани защото не е налице обективно съответствие между приетите фактически положения и събрания доказателствен материал.