Определение № 1662 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1662 гр. София, 24.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501533 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по частна жалба на С. Г. Г. от гр.София, чрез адв.В. В. О. от САК насочена против Определение № 261183/21.03.2025 г., постановено по гр.д. № 11520/2018 г. по описа на СГС, ГО, с което производството по делото е прекратено.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - ТЗ.

Поддържа се във връзка с тях, че релевантните за прекратяване/възобновяване факти на производството по чл.638, ал.2 или ал.3 ТЗ са конкретно посочени в цитираната правна норма. Наличието или липсата им обаче не били основание за прекратяване на производството по делото, т.к. съдът следи служебно дали са отпаднали пречките за временното преустановяване на хода на настоящия процес.

Твърди се частния жалбоподател да е представил по делото молба с вх.№ 286796/03.10.2023 г., към която бил приложен формуляр за предявяване на вземането на С.

Г. с вх.№ 2158/30.09.2019 г. С последваща молба от 27.11.2023 г. е уведомил съда и е приложил нарочно писмо, че същото вземане още не е прието, а към 2023 г. тече процес по преговори за сключване на споразумения с кредиторите на дружеството, чийто вземания произтичат от застрахователни събития. В рамките на тази процедура предстояло да се проведат преговори относно претенцията на частния жалбоподател, която процедура не била проведена към датата на постановяване на обжалваното определение.

С оглед на тези твърдения се поддържа и че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството по делото, в нарушение на служебното му задължение да следи относно въпроса отпаднали ли са пречките за временно преустановяване на хода на настоящия процес, като служебно изиска разрешение от кипърския съд за продължаване на исковото производство пред българския съд /позовава се на практика на касационната инстанция/.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези съображения се поддържа неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.

Насрещната страна не е взела становище по жалбата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частните 1 жалбоподатели и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – ищецът в първоинстанционното производство, за който е налице правен интерес от атакуване на процесното определение за прекратяване производството, срещу акт, подлежащ на последващ контрол по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема първоинстанционният съд да е действал в отклонение на установените съдопроизводствени правила, вкл. неправилно е приложил относимия към казуса материален закон, което сочи на основателност на частната жалба.

Производството пред СГС е образувано по предявен иск от частния жалбоподател против ЗК“Олимпик“АД – клон България КЧТ с правно основание чл.432 КЗ, с който, по подробно изложени в исковата молба доводи е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответника застраховател да заплати на ищеца сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.09.2017 г.

В хода на производството с решение от 30.07.2019 г. на компетентния съд в гр.Никозия, РКипър, е открито производство по ликвидация на Olympik Insurance Company Limited дружество, осъществяващо дейност на територията на РБългария като "Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ. Със същото решение съдът е назначил и двама постоянни ликвидатори.

Горното обстоятелство е вписано в ТР при АВп по партидата на търговеца на 26.09.2019 г.

Според нормата на чл.624, ал.1 КЗ решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Република България от момента, в който има действие в съответната държава членка.

От друга страна според чл.274, § 2, б.“д“ от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастраховетелна дейност, решението за откриване производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици се уреждат от правото, приложимо в държавата членка по произход.

Текстът е изричен, че посоченото правило с отнася и за действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете, заведени от индивидуални кредитори.

Систематичното тълкуване на обсъдените разпоредби от КЗ и Директива 2009/138/ЕО сочат на еднозначен извод, че в случая приложимото право е това на държавата по произход на дружеството ответник, - т.е. на РКипър.

На решаващият състав е служебно известно, че това материално е уредено от нормите на чл. 215 и чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър, според които по искане на всяка страна при отправено искане за ликвидация съдебните производства могат да бъдат спрени, а след постановяване на решение за ликвидация срещу дружеството не може да се предприемат действие или производство, освен с разрешението на съда и при спазване на условията, които съдът по ликвидацията може да наложи.

2

В случая това е направено от първоинстанционния съд с определение 24441/01.11.2018 г., с което е указано на ищеца да представи акт на съда по несъстоятелността на застрахователя в Кипър, предвиждащ продължаване на производството по делото и условията, при които да продължи, вкл. относно лицето, което ще извършва процесуални действия от името на ответника.

С последващи разпореждания е указано и да се представят доказателства относно предявяването/непредявяването на вземането пред синдика на ответника застраховател.

Същите са изпълнени, като пред СГС е представен формуляр с вх.№ ПВ2158/30.09.2019 г. за предявяване вземането на частния жалбоподател. С придружаващата го молба последният, чрез адв.О. е пояснил, че към 03.10.2023 г. вземането не е прието, т.к. се спори за размера на претендираното обезщетение. Освен това било постигнато споразумение за разплащанията на вземанията с българския гаранционен фонд, във връзка с което се провеждали преговори между кредиторите на дружеството и последното, за постигане на споразумения, като преговори с частния жалбоподател предстоят.

С последващи разпореждания първоинстанционният съд е указал на ищецажалбоподател да представи доказателства дали вземането му, предмет на спора, е прието или не в откритото производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Това не е сторено и с обжалваното определение производството по делото е прекратено на осн.чл.129, ал.3 ГПК, като в мотивите си СГС е посочил, че с разпореждане от 05.07.2021 г. е оставил производството по делото без движение с дадени указания за отстраняване на недостатъците и последиците от неизпълнението им.

Според решаващият въззивен състав действайки по гореописания начин първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място следва да се акцентира, че разпореждане от посочената дата 05.07.2021 г. и с посоченото съдържание по делото не е налично.

Единственото разпореждане на съда от тази дата е обективирано върху приложеното по делото актуално състояние на застрахователя ответник на л.110 от първоинстанционното дело. Разпореждането е с № 279147/05.07.2021 г. и съдържанието му се изчерпва с дадени указания на ищеца да представи доказателства дали е предявил вземането си пред синдика и дали е прието.

Разпореждането не съдържа указания за оставяне на производството по делото без движение поради наличие на недостатъци на исковата молба или др., нито указания за отстраняването на такива, както и на последиците от неизпълнението им.

На отделно основание към посочената дата производството по делото е било спряно по изрично разпореждане на същия съд, обективирано в определение№ 24441/01.11.2018 г. на осн.чл.229, ал.1, т.7 ГПК и след постановяване на последното липсват данни производството да е възобновявано и исковата молба оставяна без движение на каквото и да е основание.

Изложеното предпоставя неправилност на обжалваното определение, доколкото предпоставките по чл.129, ал.3 ГПК не се установи да са налице, и налага отмяната му.

За пълнота на изложеното и във връзка с доводите на частния жалбоподател относими изцяло съм конкретиката на спора е необходимо да се посочи, че вкл. и при наличие на признание от страна на ищеца по делото /без да се прилагат доказателства/, че към момента на постановяване на обжалваното определение предявеното от него вземане не е включено в списъка с приети такива в развиващото се производство по несъстоятелност на ответника застраховател, по делото не са налице основания за възобновяването му към настоящия момент.

Съобразно наложилата се безпротиворечива практика на съдилищата по идентични казуси / Определение № 71/29.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 488/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 2171 от 31.07.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 845/2024 г., I т. о., ТК и др./, предпоставките по чл.230, ал.1 ГПК в случая не са налице, т.к. производството е спряно по реда на чл.229, ал.1, т.7 ГПК, а съдът взема служебно мерки за възобновяване на спрените производства в случаите по чл.229, ал.1, т.1 - т.6 ГПК.

3

По тълкуването на чуждото право /на РКипър/ във връзка с предмета на спора е наложено разбирането, че като специалното основание за възобновяване на производството по чл. 220 от Закона за дружествата на Република Кипър изисква активно поведение лично на ищеца кредитор на несъстоятелния длъжник.

Затова в случая частният жалбоподател е този, който следва да ангажира доказателства за получаване на разрешение от съда по произход за продължаване на производството по делото. До получаване на такова, респ. - до изчерпване на процедурата по приемане /отказ от приемане на вземането му, основания за възобновяване на делото не са налице.

Непредставянето на доказателства от ищеца за посочените обстоятелства обаче не може да се приеме за основание за прекратяване на производството по делото.

На отделно основание е налице практика на касационната инстанция /Определение № 736 от 25.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 277/2024 г., I т. о., ТК, съобразно която съдът, съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК, служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото.

За изпълнение на тези задължения същият следва да се ползва и от предоставените инструменти от европейският законодател за трансгранично сътрудничество между националните съдебни органи по гражданскоправни въпроси – Регламент (ЕО) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г., Регламент (EС) 2020/1783 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.