Определение № 1215 от 19.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 14.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно частно наказателно дело № 20231100601365 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на СРП против определение на СРС от 26.01.2023г., постановено по НОХД № 15 920/2022г. по описа на СРС, НО, 93- ти състав, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста са изложени доводи, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че Европейската комисия е част от Европейския съюз, но същата е самостоятелен орган, разпоредител с бюджетни средства. Твърди се, че не е разпитана и не са разяснени правата на Урсула фон дер Лайен, но в материалите в производството са приложени документи къде работи пострадалата А.М.В., както и че същата представлява че Европейската комисия. Прави се искане протестираното определение да бъде отменено и делото върнато на СРС за насрочване и разглеждане по същество в открито съдебно заседание.

В протестираното определение първоинстанционният съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимия, изразяващо се в това, че в обвинителния акт прокуратурата не е персонализирала лице, което е пострадало от престъплението, вменено на подсъдимия Д. З..

Съдът е приел, че е необходимо СРП да посочи юридическото лице или съответното физическо лице, което се явява пострадало по смисъла на НПК, тъй като непосочването препятства правото на обвиняемия и лицето, претърпяло имуществени вреди да организират 1 адекватно и пълноценно своята защита.

Протестът е подаден в законоустановения срок и е процесуално допустим, разгледан по същество е основателен.

Софийски градски съд, наказателно отделение, III-ти въззивен състав като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Съдебното производството пред СРС е образувано на 14.12.2022г. с внесен обвинителен акт против Д. П. З. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК. В него се твърди, че пострадалата А.В. и баща й М.В. забравили до автомобила си куфар, който впоследствие бил противозаконно отнет от подсъдимия Д. З.; твърди се, че в този куфар имало различни вещи, предмет на това противозаконно отнемане, сред които и лаптоп „Леново“ на стойност 1 250,00 лева и чанта за този лап-топ на стойност 24,00 лева, които са били собственост на Европейската комисия. Твърди се, че тези вещи са били във владението на А.В., като този лап-топ й бил предаден от работодателя й- Европейската комисия- с оглед изпълнението на служебните й задължения. Посочва се, че тези вещи са били предадено от подсъдимия на компетентните органи и върнати на А.В..

В разпоредителното съдебно заседание пострадалата А.В., редовно призована, не се явява. При обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК страните са посочили, че не е било допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебната фаза; защитата посочва, че е постигнато споразумение и моли да се насрочи делото за разглеждането му.

Съдът служебно е констатирал, че е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия и на пострадалия. А именно не е персонифицирано лицето, пострадало от деянието. И по-точно според СРС, след като в обвинителния акт е прието, че част от вещите са собственост на Европейката комисия, то е налице неяснота относно пострадалото лице- поради което СРП следва да посочи юридическо лице или съответно физическо лице, което се явява пострадало по смисъла на НПК. Според СРС непосочването на носителя на правото на собственост на отнетите вещи е съществен порок, доколкото препятства правото на подсъдимия и на лицето, претърпяло вреди от деянието, да организират адекватно и пълноценно своята защита.

Въззивната инстанция не може да се съгласи с тези доводи на СРС. Следва да бъдат възприети доводите на СРП, че достатъчно коректно е посочено пострадалото лице- и това е само А.В..

Най-напред следва да се посочи, че прокурорът е този, който суверенно преценява как да състави обвинителния акт. Твърденията, направени от него в обстоятелствената му част, са обвързващи съда в етапа на разпоредителното съдебно заседание, вкл. и при достигане на извод от страна на съда, единствено въз основа на тези фактически твърдения в обвинителния акт, кои лица се явяват пострадали.

На първо място твърденията на СРС, че не е посочен носителят на собственост, не отговаря на действителния запис в обвинителния акт. В действителност в обвинителния акт достатъчно ясно е посочено, че лаптопът и чантата са собственост на Европейската комисия, като съдът е можел да призове неин представител, който да прецени дали да поиска да предяви такъв иск. Поради което не е имало необходимост от прекратяване на съдебната фаза на производството.

На второ място в случая прокурорът твърди, че пострадала от деянието е само А.В. доколкото твърди, че от нейно владение са били отнети вещи, върху които тя е упражнявала пълна власт - било защото са били нейни собствени (куфарът и повечето вещи в него), било защото са й били поверени за дълготрайна употреба (лаптопът и чантата към него). В самия обвинителен акт са наведени 2 твърдения, че тези вещи са й били върнати. Поради което, съобразно твърденията в обвинителния акт, именно тя се явява лице, пострадало от деянието, по смисъла на чл.74 от НПК. Само ако евентуално вещта не е била върната и има възможност да се предяви граждански иск за заплащане на обезщетение за стойността й, би могло да се обмисли дали поверяването на този лап-топ на А.В. за използване включва и правото тя да претендира такова обезщетение при противозаконното му отнемане (от името и за сметка на Европейската комисия) и само при отрицателен отговор ще може да се приеме, че за пълноценната защита на правата на пострадалия е нужно да се уведоми и Европейската комисия.

Отново следва да се посочи, че съобразно твърденията в обв.акт отнетите вещи са върнати. Поради което и поначало не може да се предяви граждански иск за обезвреда на имуществени вреди - доколкото такива няма. А само това са възможностите пред едно увредено юридическо лице или публична организация, респективно орган на Европейския съюз, каквато е Европейската комисия. След като тя принципно няма възможност за предяви такъв иск, то и не може да се приеме, че правата й да вземе участие в производството са нарушени.

На трето място, дори и действително Европейската комисия да е пострадало лице (а не А.В.) и да имаше възможност да предяви гражданския иск (напр. защото вещите не са били върнати), то отново не е следвало нито да се прекрати съдебната фаза на производството, нито дори да се отлага делото- доколкото евентуалната възможност за предявяване на граждански иск не може да е причина за забавяне на разглеждане на наказателното обвинение. Това е особено видно в случая по настоящето дело, където защитата е посочила, че иска сключване на споразумение. Приключване на делото с осъдителен съдебен акт може само да ползва пострадалия от деянието, в негов иск пред граждански съд.

На последно място не може да се приеме, че правата на подсъдимия са били нарушени поради некоректното посочване на пострадалия, доколкото- според СРС- не може адекватно да организира защитата си. Извън това, че в действителност съвсем ясно е посочено в чие владение са били вещите и кой е бил техния собственик, то за пълноценното упражняване на право на защита на подсъдимия е нужно само посочването, че вещите са чужди. Това е така, доколкото самоличността на собственика и владелеца не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.194 от НК. Това е така, доколкото не може, на основание чл.14 от НК, подсъдимият да бъде оправдан, ако се установи, че не знае от чие точно владение е отнел определени вещи, както и чия собственост те са били; а оттук, ако прокурорът твърди, че това е едно лице, а след това се установи, че е било друго лице.

И най-важното - в конкретния случай очевидно защитата достатъчно добре е ориентирана съобразно индивидуалните особености по делото, като е взела решение да сключи споразумение. Не може да се твърди, че допълнителните уточнения относно собственика на лаптопа и чантата биха могли да я накарат да вземе друго решение относно начина на протичане и приключване на делото.

Поради това обжалваното определение следва да се отмени и делото върне за продължаване на разглеждане на делото по същество.

Във връзка с изложеното и на основание чл.249, ал.З, вр.чл.345 от НПК, Софийски градски съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.01.2023г., постановено по НОХД № 15 920/2022г. по описа на СРС, НО, 93- ти, с което е съдебното прекратено производство по делото и същото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

3

ВРЪЩА делото на СРС, 93 състав, за продължаване на съдебното заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4