Решение № 3181 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3181 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 12 898 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 14 599/2022 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав е признато за установено по реда на чл.422, ал.1, т.2 ГПК, че Н. Г. А., ЕГН ********** дължи на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 на основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ сумата от 1 351,78 лева, представляваща регресно вземане по щета № 0000-5060-17101482 за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни разходи във връзка с вреди, причинени виновно от ответника при ПТП на 03.06.2017 г. в гр.София, при което той е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63 901/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Със същия съдебен акт Н. Г. А. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 851,73 лева – разноски за исковото производство и 77,10 лева – разноски за заповедното производство.

Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника Н. Г. А., действащ чрез назначения му особен представител адв.А.. Във въззивна жалба се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба поради наличие между обстоятелствената част и петитума, а при условията на евентуалност – че е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, и е необосновано. Наведени са доводи, че съдът не е приложил правилно материалния закон по отношение на правнорелевантните факти от провопораждащия фактическия състав, неправилно приложени презумпции, които не са установени в законова норма; допуснал е съществено процесуални нарушения, тъй като е извършил неправилна преценка на предмета на делото, на спорните между страните факти и на доказателствената тежест. Твърди се и че този съд е извършил е неправилна преценка относно доказателствената сила и стойност на приетите писмени доказателства и експертизи, не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност; че решението е немотивирано – в по-голяма част от мотивите не съответстват на обективните факти по делото и не са изградени въз 1 основа на изпълнени процесуални задължения на съда и противоречат на обичайната логика. Сочи се и че СРС неправилно е приел, че ответникът е участник от ПТП, че в процеса липсват каквито и да било доказателства по отношение на заявените от ищеца твърдения, надлежно оспорени с отговора на исковата молба, че ответникът е участвал, бил е водач на превозно средство и е реализирал ПТП на 03.06.2019 г. и че е причинил щети на посочения в исковата молба автомобил, както и че не са налице доказателства и ответникът да е напуснал мястото на произшествието, нито да е съставен надлежен протокол за настъпило ПТП с участие на ответника. Релевирани са съображения за незаконосъобразност на съдебния акт и по отношение на присъдените суми за извършени обичайни разноски, за които доказателства не са били събрани.

Моли да се отмени атакуваното решение като недопустимо, а при условията на евентуалност – като неправилно и да се постанови ново такова, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.Ответникът по жалбата – ЗК „Лев Инс“ АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена. Счита наведените оплаквания за неоснователни, както и че с оглед събрания по делото доказателствен материал съдът правилно е преценил всички доказателства като е постановил правилно решение съобразено с доказателствата, нормативната уредба и съдебната практика. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС – да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

Неоснователни са наведените в жалбата доводи за недопустимост на обжалваното решение. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Решението на СРС в атакуваната част не е постановено при липсата или наличието на някои от визираните изисквания, които да обуславят неговата недопустимост. Употребеният термин „главница“ не означава друго вземане, а се използва за означаване на обозначаване на предявеното като главно вземане – предмет на иска, а дължимостта на ликвидационните разноски е нормативно определена.

Предвид изложеното въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението с оглед релевираните в жалбата доводи.

Съдът е сезиран с предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ.Със заявление вх.№ 83903/09.11.2021 г. – ЗК „Лев Инс“ АД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. Г. А. за сумата 1 351,78 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № ВG/22/117001157113, със срок на валидност от 18.04.2017 г. до 18.04.2018 г., от 1 331,78 лева и 20,00 лева ликвидационни разходи по щета № 0000-5060-17-101482 за виновно причинени от същия вреди като водач на застрахования лек автомобил марка „Мерцедес С 220 СDI“ с рег.№ СА **** МК на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ СВ **** ВТ при реализиране на ПТП на 03.06.2017 г. около 19,00 ч. в гр.София на бул.“Проф.Цветан Лазаров“ пред № 33, след което е напуснал мястото на настъпване на ПТП и по този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за контрол на движение по пътищата. На 17.11.2021 г. на ЗК „Лев Инс“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63 901/2021 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав срещу посоченото лице за претендираната сума, 2 ведно със законната лихва, считано от 09.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 57,10 лева, от които: 27,10 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Поради връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск в едномесечен срок от съобщението. В срока по чл.415, ал.4 ГПК – на 21.03.2022 г. ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземането му по издадената заповед по реда на чл.422, ал.1 ГПК.

Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, съотв. връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК обосноват наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Настоящият съдебен състав като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована дължимостта на претендираното от ответника Н. Г. А. главно вземане в приетия размер от 1 351,78 лева, ведно със законната лихва от 09.11.2021 г. до окончателното й изплащане, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към тях. В допълнение към същите намира, че следва да бъдат добавени и следните съображения:

С разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 КЗ от 2015 г. законодателят е предвидил, че освен в случаите на чл.433, т.1 от същия акт, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В дадения случай всички елементи от фактическия състав на цитираната нормата от КЗ, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника по иска на разглежданото основание са установени, като последният не е доказал наличието на предвидено в закона изключение, което да възпрепятства нейното приложение.

От приетите доказателства с представенато преписка от СДВР, неоспорени в процеса, а именно: обяснения на Н. Г. А., акт за установяване на административно нарушение № 536749 от 21.07.2021 г.на СДВР, ОПП и влязло в сила на 31.07.2017 г. наказателно постановление № 17-4332-014116 от 17.07.2017 г. на началника на СДВР безспорно се установява, че жалбоподателят-ответник Н. Г. А. е участвал в процесното произшествие, реализирано от него при следните обстоятелства: на 03.06.2017 г. около 19,00 ч. в гр.София като водач лек автомобил „Мерцедес С 220 СDI“ с рег.№ СА **** МК при движение по бул.“Проф.Цветан Лазаров“ с посока от бул.“Асен Й.“ към бул.“Брюксел“ пред № 33 при извършване на маневра изпреварване не осигурява достатъчно странично място и реализира ПТП с лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ СВ **** ВТ, както и че след настъпване на събитието водачът Н. А. е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. В даденото от ответника А. обяснение се съдържат извънсъдебни признания относно фактите, касаещи участието му в разглеждания пътен инцидент и напускането от негова страна на мястото на произшествието след осъществяването му. Другите две писмени доказателства, които са надлежно връчени на Н. А. лично без обяснения и възражения, а наказателното постановление не е и обжалвано, са официални свидетелстващи документи, чиято обвързваща формална и материална доказателствена сила нито е оспорена, нито е оборена в хода на процеса от страна на жалбоподателя, поради което правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд. Обстоятелствата, установени от визираните документи, се подкрепят и от останалите представени с преписката на СДВР доказателства, както и от удостоверение № УРИ Г15192/26.06.2017 г. на СДВР, ОПП.

От приетото наказателно постановление се констатира и че за виновно допуснатите от жалбоподателя нарушения на ЗДвП при процесното произшествие: на нормата на чл.42, ал.1, т.1 ЗДвП поради неосигурено достатъчно разстояние между неговото и изпреварваното ППС, на задълженията му като участник в ПТП по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП и на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП, поради това че не носи свидетелство за управление на МПС от 3 съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, на водачът Н. Г. А., ЕГН ********** са наложени три административни наказания – глоби в общ размер от 410,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aa642e7-7f93-4bfd-a707-898926bcac36