Решение № 158 от 17.05.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Смолян, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500134 по описа за 2023 година

Производството е по чл.2 58 –чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№236/30.01.2023 от Е Т „Мичо Порязов - ТВ" с ЕИК ***, с адрес град Рудозем, ж.к. Възраждане, община Рудозем, област Смолян, представлявано от М.В.П., и от „Вехрус" ЕООД с ЕИК **, с адрес град Рудозем, бул. България 9, община Рудозем, област Смолян, представлявано от Т.Х.Б. - управител, двамата действащи чрез пълномощника адв. М.О. против решение № 4/19.01.2022г., постановено по гр.д. № 239/2022г.по описа на районен съд Мадан, с което е обявена за недействителна спрямо Държавата, по предявените искове от К.Р.С.- старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив с ЕИК ** и адрес: гр. Пловдив против „ВЕХРУС“ ЕООД с ЕИК**, представлявано от Т.Х.Б., със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, и ЕТ „МИЧО ПОРЯЗОВ - ТВ“ с ЕИК***, представляван от М.В.П. с адрес: гр. Рудозем, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК, осъществената с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том I, рег. № 2036, дело № 119 от 2017 г от 25.10.2017г. по описа на нотариус Семир Бозов, рег. № 356 на НК, с район на действие районен съд - Мадан, сделка, с която ВЕХРУС ЕООД с ЕИК ** е прехвърлило в полза на ЕТ Мичо Порязов – ТВ с ЕИК *** собствеността върху недвижим имот: УПИ II (втори)- МТС в квартал 47 (четиридесет и седми) по регулационния план на с. Елховец, общ. Рудозем, одобрен със заповед № 209/25.05.1992 г. на Кмета на община Рудозем, застроен и незастроен с площ от 2410.00 (две хиляди четиристотин и десет) кв.м. съгласно скица № 374/03.11.2009 г. на Община Рудозем, презаверена на 1

23.10.2017 г. и удостоверение № 4900/24.10.2017 г. на Кмета на Община Рудозем при граници на имота на изток – горски фонд, запад – УПИ I в квартал 47, на север УПИ I в квартал 47-и на юг – улична регулация, заедно с построените в имота сгради, а именно: двуетажна масивна сграда, състояща се от 3 гаражни клетки, 3 канцеларии, работилница, съблекалня и сервизни помещения с обща застроена площ 140 квадратни метра, и МАСИВНА ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА, състояща се от работилница и гараж със застроена площ от 56 (петдесет и шест) квадратни метра срещу продажна цена от 13 328 лева, от която 9 008 лева е стойността на поземления имот, а 4 320 лева е стойността на сградите. Със същото решение са осъдени „ВЕХРУС“ ЕООД и ЕТ „МИЧО ПОРЯЗОВ - ТВ“ да заплатят в полза на ТД на НАП Пловдив сума в размер на 300 лева –юриск. възнаграждение, както и сумата от 250 лева депозит за съдебно-оценъчна експертиза, а в полза на районен съд –Мадан да заплатят сума в размерна 131,12 лева - държавна такса по делото. Считат ,че обжалваното решение е изцяло, неправилно и незаконосъобразно и молят въззивния съд да го отмени и да постанови свой съдебен акт, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Считат ,че районен съд - Мадан неправилно е приел, че са налице всички общи предпоставки, визирани в чл.216 ал.1 ДОПК в редакцията му към датата на изповядване на оспорената сделка, тоест преди 01.01.2021г.Считат ,че за да е изпълнен фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 216 ДОПК е необходимо да са налице следните предпоставки- 1) длъжник по установено публично задължение, 2) който е извършил разпоредително действие със свое имущество, 2.1) след датата на установяване на задължението или 2.2.) респективно след връчване на заповедта за ревизия. Твърдят ,че разпоредбата на чл. 216 ДОПК изисква отчуждителните действия да са извършени след датата на установяване на публичното задължение. За да е приложима нормата считат ,че е необходимо да е налице установено публично задължение.Намират ,че ВКС е формирал задължителна практика по чл. 290 ГПК, според която публичният изпълнител не може да основава иска си по чл. 216 ДОПК на вземане, установено по декларация от страна на длъжника.

Считат ,че публичното задължение трябва да бъде установено с влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение. Според съда, съгласно чл. 108 ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, респективно се считат за установени след изтичането на петгодишния срок за започване на ревизия по чл.109 ДОПК. Публичното вземане, на което ищеца основава отменителния си иск, следва да е установено в стабилен властнически акт или съдебно решение. Считат ,че в подкрепа на този аргумент е и изменението на правната норма чл.216 ДОПК, направено от законодателя със Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обн. ДВ бр.105/2020г. , в сила от 01.01.2021г., изразяващо се в допълнението му с израза „след датата на деклариране или на установяване" на публичните задължения. Счита ,че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични 2 задължения..." Пълномощникът на жалбоподателите твърди ,че едва след влизане в сила на направеното изменение може да бъдат обявявани за недействителни и сделки, сключени след датата на деклариране на публично з а д ъ л ж е н и е , като до

31.12.2020г. включително задължителна предпоставка за установяване на такава недействителност е публичните задължения на прехвърлителя да бъдат установени с влязъл в сила административен акт, респективно съдебно решение, каквато намира ,че е практиката на ВКС. Считат ,че всички публични задължения на първия ответник по делото - „Вехрус" ЕООД, са установени с подадени от дружеството декларации, а не с ревизионен акт и/или съдебно решение.

Поради това атакуваната от ищеца сделка счита ,че не е извършена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, и исковете намират ,че са неоснователни само на това основание - липсата на една от общите предпоставки по чл.216 ал.1 от ДОПК.

Считат ,че разпоредбата на чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК, в редакцията и,действаща към датата на оспорваната сделка - 25.10.2017г. гласи, че „Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, - възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значителнонадхвърля по стойност полученото." Ищецът твърди, че при сделката между ответниците, изповядана на 25.10.2017г., даденото значително надхвърля полученото по следните съображения:

1. занижена стойност на получената сума за притежаваното от длъжника имущество - продажната стойност (13 325,00 лв.) е по-малка от данъчната оценка на имота (14 063,50 лв). Твърдят,че това е разлика между двете суми в размер едва на 738,50 лева, равняваща се на почти 1/19 от данъчната оценка на имота, което е незначителна разлика между двете суми и не надхвърля значително полученото по смисъла на чл.216 ал.1 т.2 ДОПК.

2. продажната цена е по-ниска и от задължението на лицето по посочените в нотариалния акт фактури за покупки.Твърдят ,че цената за продажбата е заплатена чрез прихващане с дължими суми по 11 броя фактури, издадени от Едноличен търговец „Мичо Порязов - ТВ" на „Вехрус" ЕООД на обща стойност 13 328,00 лева. Фактурите са издадени за доставки, извършени 21 месеца преди прехвърлянето, които поради финансови затруднения на получателя не са били заплатени към 25.10.2017г. По всяка от фактурите към датата на прехвърлянето твърди, че е била натрупана лихва за забава. Към 25.10.2017г. изброяват размера на законната лихва за забавено плащане по фактури като общият размер на лихвите за забава е 2566,52 лева Твърдят ,че освен лихвите по прихванатите вземания, към датата на прехвърляне „Вехрус" ЕООД е било в забава за плащането и на още 11 фактури, издадени от негово име , които също са били просрочени и със забавено плащане.

Невъзможността да бъдат платени с парични средства поради затруднения на получателя, дългият период на забавата и трайните търговски отношения 3 между двамата търговци са все обстоятелства, които счита ,че са повлияли на вземането на решението за съществените елементи на покупко-продажбата размер на продажната цена и начин на плащането и.

3. друг недвижим имот в същото населено място е апортиран на значително по-висока стойност от продажната цена на процесния недвижим имот.

Ищецът има предвид имот, находящ се в село Елховец, който не е идентичен нито по площ, нито по стойност с придобития от него . Площта на купения от „Вехрус“ЕООД имот е 2 410,00 кв.м., а тази на апортирания – 5 630,00 кв.м.два пъти и половина повече. Твърдят ,че застроената площ на първия имот е едва 206кв.м., а този на втория - 2316,00 кв.м., или 10 пъти повече.

Освен това, твърдят ,че значителна е разликата в състоянието на двата имота, тъй като купеният от него имот е в изключително тежко функционалното състояние и се е нуждаел от спешен ремонт, за да не се разруши, докато апортираният от първия ответник имот е бил добре поддържан и работещ обект.

Категорично оспорва извода на районен съд - Мадан, че сделката е осъществена с намерение да се увреди публичният взискател. Твърди че не съществува презумпция за съществуване на такова намерение, и то подлежи на доказване в процеса с всички доказателствени средства, като доказателствената тежест е на ищеца. Твърди ,че в производството пред районен съд - Мадан не са били представени доказателства за наличие на намерение за увреждане на публичния взискател у прехвърлителя. Напротив, твърди ,че от събраните доказателства се установява, че прехвърлителната сделка не е осъществена с цел увреждане на публичния взискател и осуетяване на принудително изпълнение. Твърди ,че след датата 25.10.2017г.

„Вехрус" ЕООД не е преустановило търговската си дейност, нито е възпрепятствало постъпването на суми по изпълнителното дело №597/2014г..

От представената от ищеца справка твърди ,че се установява, че за периода от 31.12.2017г. до 02.08.2022г. по делото са постъпили суми в общ размер на 292 259,49 лева, от които 46 000,00 лева са преведени доброволно от длъжника „Вехрус" ЕООД. Счита ,че е нелогично дружество, което цели избягване плащането на публичните си задължения, да прехвърли имот на стойност 28 331,00 лева дори да се кредитира заключението на СТЕ, с тази цел, и след това да преведе доброволно на публичния изпълнител сумата от 46 000,00 лева, а отделно от нея да разполага с имущество, от което в резултат на принудителното изпълнение е събрана сума от още 246 259,49 лева. Твърди ,че освен това прехвърленият имот не е цялото имущество, с което търговецът е разполагал. Счита ,че е установено по делото ,че до датата 06.03.2020г., в патримониума на „Вехрус" ЕООД е бил включен и недвижим имот -Бар „Кристал" в град Рудозем, чиято стойност към 25.10.2017г. е била 137

110,00 лева. Твърдят ,че това са две години и половина, броими от датата на оспорената сделка, в които длъжникът е продължавал да притежава имот на стойност, равняваща се на пет пъти стойността на имота, прехвърлен на ЕТ „Мичо Порязов - ТВ".

Твърди ,че ако у „Вехрус" ЕООД е съществувало намерение за увреждане,най-логичната проява на това намерение би била да прехвърли 4 имота на по-висока стойност, вместо имота в село Елховец. След като е безспорно, че такова прехвърляне не е извършено две години и половина след атакуваната сделка, то твърдението на ищеца за наличие на намерение за увреждане у длъжника е опровергано .Намира ,че пречка за такова прехвърляне не е съществувала поради наличието на вписана договорна ипотека върху имота. Както се установява от представеното Удостоверение № 2007-10-00175 от „Банка ДСК" АД, съществуващите три кредитни сметки на „Вехрус" ЕООД са били окончателно закрити на датите 25.08.2015г., 22.12.2014г. и 15.02.2012г., тоест най-късно след 26.08.2015г. не е съществувало кредитно задължение, за чието обезпечение да е била учредена договорната ипотека, и счита ,че е нямало пречка имотът да се прехвърли без тежести. А освен всичко останало,счита ,че няма пречка и за прехвърляне на имот, върху който е учредена договорна ипотека. Твърди ,че при липса на доброволно плащане по издадени 22 броя фактури от страна на „Вехрус" ЕООД, за него като търговец е напълно приемливо придобиването на недвижим имот, вместо получаването на парични средства, тъй като по този начин вземането му ще остане удовлетворено, вместо да остави вземането несъбираемо. Твърди ,че преди изповядването на покупко-продажбата е била направена справка в имотния регистър, от която е видно, че по отношение на придобивания от него имот няма вписани възбрани, искови молби и каквито и да било тежести. Твърди че изобщо не е знаел за съществуването на публични задължения на прехвърлителя, още по-малко за техния произход, размер и обезпеченост, нито у него не е имало намерение за увреждане на публичния изпълнител.