Акт № 40253 от 30.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40253 гр. София, 30.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110122178 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявен иск по чл.

45 от ЗЗД от Х. С. Г. ЕГН ********** срещу ответника Д. П. К., ЕГН **********, да заплати 2 000.00 евро, ведно със законна лихва от датата на извършване на деликт на 03.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като непозволеното увреждане представлява и престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, за което е осъден с влязла в сила присъда № 257/23.04.2026 г., постановена по НОХД № 14642/2025 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в.

В исковата молба са налице твърдения, че с влязла в сила присъда № 257/23.04.2026 г. постновена по НОХД 14642/2025 г, по описа на 22- ри с-в на СРС Д. П. К., бил признат за виновен за това, че на 03.12.2023 година, около 00.20 часа, гр. С, в сграда, находяща се на ул. „ О., извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление — с едната си ръка хванал Х. С. Г. в областта на външните й полови органи /вулвата/, а с другата си ръка я хванал и стиснал в седалищната област, по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст - Х. С. Г., чрез употреба на сила - чрез получилия се захват, направен от подсъдимия К. на Г., с които действия той задържал тялото на Г. до своето тяло и преодолял възможна съпротива от нея и които действия имали функция по упражняване на принуда спрямо Г. и функция на гореописаните блудственн действия, като виновно е извършил престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК, 1 поради което и на основание чл. 150, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1a от НК му е определено наказание ютишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, което с намалено с 1/3 и е съответно осъден наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години.

Ищцата твърди, че в наказателното производство била конституирана като частен обвинител. В същото производство предявила и граждански иск за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението, който съдът не приел за съвместно разглеждане в наказателния процес. Поради това за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по общия гражданскоправен ред. Заявява, че случилото се през нощта на 03.12.2023 г. преживяла тежко. Извършителят бил напълно непознато за нея лице, и е извън всякакво съмнение, че не е желала същият да я последва в блока, да бъде докосвана от него или да има полово общуване с него. Още в момента, в който извършителят я последвал в блока, излитала страх за физическата си неприкосновеност. След като същият предприел действията, целящи да удовлетвори половото си желание, изпитала внезапен и силен страх какво може да направи, докъде може да стигне, дали ше я нарани и с какви психически последици ще се наложи да живее след това.

През следващите дни била нащрек и се страхувала да излиза навън сама.

Била обезпокоена, че извършителят знае къде живее и може да я потърси отново в някакъв момент. Оглеждала се около себе си постоянно, като особено много я притеснявали моментите, в които се прибира отнякъде в блока, както и всяко излизане по тъмно. Тези симптоми и прояви отшумели едва 4-5 месеца по-късно, и то след като положила целенасочени усилия да преодолее страховете си и да продължи да излиза и да има социален живот, който е имала допреди престъплението.

Ищцата твърди, че скоро след като докладвала сигнала от полицията била извикана в районното управление, за да прегледа няколко записа от флизки до местопроизшествиего камери. При прегледа на видеозаписите успели да идентифицират извършителя. Оказало се, че същият я е следил в продължение на поне десет минути, което усилило психическите й 2 неразположения.

С оглед на гореизложено ищцата намира, че се установява наличието на първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане — противоправното поведение на ответника, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Установено е, че ответникът е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване, като е съзнавал, че против волята ищцата, чрез употреба на сила извършва действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление. Ето защо в настоящото производство е изключено всякакво съмнение относно наличието на противоправно и виновно поведение от страна на (угветника, като единственият подлежащ на установяване въпрос е обемът на претърпените от мен неимуществени вреди, пряката причинно-следствена връзка между тях и извършеното престъпление, както и справедливият размер на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Намира за такъвразмер на обезщетението сумата от 2 000.00 евро за претърпените неимуществени вреди изразяващи се в душевно страдание, неудобство, безпокойство и срам вследствие на извършеното от подсъдимия и подробно описано в обвинителния акт, ведно със законните лихви от датата на престъплението 03.12.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са формулирани доказателствени искания за приемане на представените писмени доказателства, както и разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдените неимуществени вреди.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Д. П. К..

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вреди от неимуществен характер и техния размер и причинната връзка между настъпилите за него 3 вреди и деянието на ответника, неговата противоправност, като вината се предполага, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му, както и да обори презумпцията за вина. По въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца е налице обвързващата сила на влязлата в сила присъда на наказателния съд /чл.

300 от ГПК/.

Между страните не са налице обстоятелства и права, които да се признават и да бъдат обявени за безспорни между страните.

Приложените към исковата молба документи са допустими като доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Основателно е и искането на ищеца за събиране на гласни доказателства за установяване на твърдените факти, с оглед връзката им с предмета на доказване и разпределената доказателствена тежест между страните.

По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че е налице изключението на чл. 140а, ал. 3, т. 4 от ГПК, а именно налице са доказателства за упражнено насилие от една от страните, поради което страните не следва да бъдат задължавани да участват в такава среща.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба.

ДОПУСКА до разпит един свидетел на ищеца при режим на довеждане за установяване на твърдените обстоятелства във връзка с настъпилите неимуществени вреди.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

4

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2026 г. от 09.40 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5