Решение № 15692 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15692 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110113514 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ........, чрез адв. Н., срещу М. С. С., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а, ал. 1 ЗЗП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждането на ответника за сумата в общ размер на 1821,78 лева, представляваща стойност на непогасените задължения по сключен между страните договор за потребителски кредит „..” от 08.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 08.03.2024 г. до окончателното изплащане на дълга.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 08.04.2022 г. сключил с ответника договор за кредит „..”, под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до стойността на одобрения кредитен лимит в размер на 1000 лева.

Ответникът усвоил заемната сума от 1000 лева, която се задължил да върне в срок до 30 дни. По искане на кредитополучателя бил заявен за ползване допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици от просрочие. Съгласно чл. 4, ал. 1, т.

1

1, срокът на процесния договор изтекъл на 08.04.2023 г., като общата стойност на непогасените задължения по кредита била в размер на 1821,78 лева, формирана, както следва: 1000 лева – главница, 121,72 лева – договорна лихва, дължима на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 207,25 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, дължима на основание чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 49,35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 49,35 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за липса на задължения, съгласно чл. 15, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 195,92 лева – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит, съгласно чл. 15, ал. 1, ал. 2 и ал.

3 от договора, начислена за периода от 08.06.2022 г. до 08.04.2023 г., 150 лева – такси за ограничаване на негативните последици при просрочие, дължими на основание чл. 20, ал. 4 от договора, за периода от 08.07.2022 г. до 08.04.2023 г., 28,44 лева – законна лихва за забава върху просрочени текущи задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущо задължение по кредита, на основание чл. 20, ал. 3 от договора, начислена за периода от 08.07.2023 г. до 08.04.2023 г., както и мораторно обезщетение в размер на 119,76 лева, начислено върху стойността на главницата за периода от 08.04.2023 г. до 08.03.2024 г. С оглед наличието на непогасени изискуеми вземания по договора, ищецът претендира осъждането на ответника за заплащането на процесните задължения, в общ размер на 1821,78 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Обективира искане за присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. К., е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по процесния договор, усвояването на заемната сума, както и ползването на твърдените услуги от дружеството.

Излага доводи относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Сочи, че не са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 2

ЗПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

По делото е приложен неподписан договор за потребителски кредит „..” от 08.04.2022 г. между ..... и ответника М. С. С. за сума под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 1000,00 лева за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 %. Съгласно чл.4, ал.1, т.2.2 от договора, кредитодателят – настоящ ищец се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят – настоящ ответник заплаща „такса ангажимент“ в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. Съгласно чл.15, ал.1 от договора, до 5 дни от подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно задължение. Съгласно чл.15, ал.4 и 5 от договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение, кредитополучателя следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл.87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на предходното се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница. По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема за обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице е констатирало, че по договора е усвоена сума в размер на 900 лева, като е начислена договорна лихва в размер на 132,82 лева, такса ангажимент за фиксирана лихва в размер на 226,15 лева, неустойка за несъгласие за директен дебит в размер на 212,98 лева, неустойка липса на удостоверение за адрес в размер на 53,24 лева, неустойка липса удостоверение за задължения – 53,25 лева, такса по тарифата за просрочие – 155 лева, както и законна лихва в размер на 28,58 лева. Вещото лице е установило, че по длъжникът е извършил едно плащане по договора в размер на 60 лева. Вещото лице е изчислило, че ГПР по договора е 40,20 %, като е включило в него фиксираната лихва и такса ангажимент.

3

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР: За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че между ищцовото дружество и ответника е възникнало облигационно отношение по процесния договор за кредит от разстояние, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга. Претендираното от ищеца вземане произтича от твърдения за сключен между страните договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (в действащата редакция към м. 02.2016 г., като към настоящия момент същият е с изменено заглавие – Закон за 4 електронния документ и електронните удостоверителни услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит от 08.04.2022 г., като за договора се твърди, че е потвърдено от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на кредиторовото дружество. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП).

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП носител с възможност да бъде възпроизведено, т.е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит, както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Характер на електронен документ има и сключеният между страните договор за кредит, за който се твърди, че е генериран при спазване на нормативната уредба в областта на електронните документи. Ищецът не твърди електронната заявка, попълнена от ответника, нито приетият договор за кредит, да съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕП, който да е положен от ответната страна. Не са и представени доказателства за това. Ето защо следва да се приеме, че електронната заявка, в случай че действително е съставена, както и електронно генерираният договор за кредит, са подписани с обикновен електронен подпис. Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, каквато уговорка е налице в 5 случая /чл. 1, т. 3 от договора/. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о. Ответната страна не е оспорила облигационната връзка между страните, като с оглед и на представеното по делото преводно нареждане, съдът намира, че ищецът е доказал изпълнение на задължението си да предостави уговорените средства под формата на кредитен лимит. Съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.