Решение № 1226 от 17.11.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

**226 гр. П., 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20221720103973 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Делото е образувано по предявен иск изменен по реда на чл.214 от ГПК от К. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „П." ** чрез адв. И. М., срещу ОД на МВР-гр.П., ЕИК 129009856, с адрес на управление: гр. П., ул. „С.“ **, с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 752.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изработен, но незаплатен извънреден труд, за периода от 12.07.2019 г. до 10.07.2020 г., сумата от 50.00 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата, считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане (26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен) в периода - 12.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 12.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като му се присъдят сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който е оспорил пасивната си процесуална легитимация да отговаря по така предявените искове. При условията на евентуалност ответникът възразява, че на ищеца са изплатени всички дължими се суми за положения от него труд. Ответникът възразява, че е налице законова забрана за парична компенсация на извънреден труд над 70 часа на тримесечие. Ответникът възразява, че по приложимата за процесния период нормативна база няма изрична уредба, която да предвижда възможност за преизчисляване на дължимото възнаграждение с коефициент.

1

В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от адв. М., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по делото писмена защита чрез гл.ю.к. В., оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Не се спори по делото, а и от приложените по същото доказателства е видно, че ищецът К. М. А. е бил служител на Първо районно управление – П. при ОДМВР – П. за периода от 01.04.2004 г. до 08.09.2020 г., което се установява от приложеното към исковата молба удостоверение от 08.07.2022 г., издадено от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.142 от ЗМВР, служителите на МВР са: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, т.е. служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със ЗДС и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по КТ.

В процесния случай ищецът е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директора на ОД на МВР- гр.П..

Ответникът е противопоставил възражение за липса на пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения иск, което възражение е неоснователно, ОД на МВР- гр. П., притежава пасивната процесуална легитимация да отговаря по процесния иск, доколкото същата дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца за процесния период. В този смисъл е и Решение № 99/03.07.2019 г. по дело **876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза наличието на пасивна процесуална легитимация на ОД на МВР се извличат и от Решение № 311/08.01.2019 г. по гр.д. **144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което ОД на МВР е осъдено да заплати обезщетение на ищеца за положен извънреден труд.

Съдът намира, че аргументи в подкрепа на това, че ответникът е работодателя, а не органа по назначаването могат да се извлекат и от Тълкувателно решение ** от 30.03.2012 г. на ВКС по т. д. **/2010 г., ОСГК, независимо че същото касае трудово, а не служебно правоотношение.

По основателността:

Няма спор между страните, че К. М. А. държавен служител в МВР за периода от 01.04.2004 г. до 08.09.2020 г.

По делото е изслушана приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза от вещото лице В. В., изготвена от експерта след извършена проверка в 2 счетоводството на ответника. От заключението се установява, че ищецът е работил в ОД на МВР П. през процесния период, като взаимоотношенията по между има са уредени по ЗМВР. К. М. А. е работел на часови работни смени, съгласно утвърден месечен график за дежурства. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период. В заключението вещото лице е посочило, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов период, а работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, се компенсира с: допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждения за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа за тримесечен период, за служителите работещи на смени; извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. За положения труд от служителите, работещи на смени се изготвяли протоколи.

Извънредния труд е заплащан с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, което възнаграждение на ищеца за периода от 12.07.2019 г. до 31.12.2019 г. е в размер на 900.00 лева, съобразно което извънредния труд е в размер на 8.13 лева на час.

За периода от 01.01.2020 г. до 10.07.2020 г. е 990.00 лева, съобразно което извънредният труд е в размер на 8.91 лева на час.

Съгласно протокол за отчитане на отработеното време между 22:00 часа и 06.00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници във Първо РУ МВР П., за периода от 12.07.2019 г. до 10.07.2020 г., Т.Ф. има общо брой часове време от 584 часа между 22:00 часа и 6:00 часа.

Допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е изплащано месечно по 0.25 лева на час за периода от 14.06.2019 г. до 31.01.2020 г., и по 1.00 лева на час за периода от 01.02.2020 г. до 10.07.2020 г. За периода отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч., К.

М. А. има общо брой часове време - 584 часа, за които ежемесечно са му изплатени суми за нощен труд, но по 0.25 лева и по 1.00 лева на час или общо за процесния период са изплатени суми за положен нощен труд в размер на 368.00 лева.

Вещото лице е установило, че на ищеца не са преизчислявани часовете нощен труд чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време .

Превръщането на изработените нощни часове 584 часа в дневни чрез коефициента за превръщане е в размер на 84 часа в дневни за извънреден труд. По часове и периоди преизчисляването вещото лице е посочило в таблица неразделна част от заключението, като за целия процесен период преизчислените часове са 82 часа.

При тези данни, вещото лице е изчислило, че положения нощен труд от 584 часа е превърнат в дневен труд от 84 часа извънреден труд. Дължимото се възнаграждение за извънредния труд е в размер на 715.54 лева. На ищеца вече са изплатени 368.00 лева, като неплатени остава разликата от 347.54 лева.

3

Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за процесния период ищецът е бил държавен служител във Първо РУ на МВР при ОДМВР- гр.П.. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142, ал.2 от ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 часа до 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-часови смени, 12-часови смени или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл.187, ал.5 от ЗМВР.

Доколкото процесния период е от 07.02.2020 г. до 01.06.2022 г., то относима към правния спор е редакцията на чл.187 от ЗМВР, преди и след изменението и, обнародвано в ДВ, бр. 60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г.

Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР , в посочената редакция, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 -, 12 или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период. Ал. 5, т. 2 на същата разпоредба предвижда, че работата извън редовното работно време за служителите, работещи на смени се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. По силата на чл.187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Чл.187, ал.9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

От значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето 4 на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.

**50/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. Понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.