Определение № 1637 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1637 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602713 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 270, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба, подадена от адв. Е.Й. – защитник на подсъдимата Н. З. В., срещу определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 09.04.2026 г., по НОХД № 10116/2025 г. по описа на СРС, НО, 20 с-в, с което е оставена без уважение подадената по реда на чл. 270 НПК молба за отмяна или изменение на взетата спрямо В. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.

Сочи се, че при постановяване на обжалваното определение съдът не е съобразил причините и обстоятелствата, наложили изменение на взетата спрямо подсъдимата МНО от „подписка“ в „задържане под стража“, а е обосновал изводите си единствено с наличието на опасност подсъдимото лице да извърши престъпление предвид обремененото й съдебно минало. Според защитника в процесния случай контролираният съд не е имал основание за провеждане на процедура по чл. 269 НПК, респективно за изменение на взетата спрямо В. МНО, а е следвало да анализира дали са налице данни, обосноваващи извод, че лицето може да се укрие или да осуети хода на наказателното производство, каквито се твърди, че не се установявали.

Акцентира се, че подсъдимата не се е явила на проведеното пред първоинстанционния съд открито разпоредително заседание единствено поради обективни причини, а именно задържането й за изпълнение на съдебен акт в Република Гърция, като се сочи, че съдът е следвало да положи процесуални усилия за установяването и призоваването й за съдебните заседания. Посочва се, че наложената спрямо В. мярка за неотклонение е несъответна на целите, предвидени в чл. 57 НПК, тъй като същата е майка на 1 три малолетни деца. В подкрепа на това твърдение към жалбата са представени писмени доказателства – 3 броя удостоверения за раждане на дете с посочен произход от майката – подсъдимата Н. З. В.. Отправя се искане за отмяна на обжалваното определение и за изменение на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимата, в по-лека такава.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в установения в чл. 342, ал. 1 НПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по НОХД № 10116/2025 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, е образувано по внесен на 10.07.2025 г. от СРП обвинителен акт срещу Н. З. В. за престъпление по чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.

Към датата на внасяне на обвинителния акт по отношение на подсъдимата В. не е вземана каквато и да е мярка за неотклонение, видно от посоченото в приложението към обвинителния акт (л.3 от делото на СРС), както и от материалите, съдържащи се в ДП №2543/2024 г. по описа на 04 РУСДВР, пр. пр. № 57270/2024 г. по описа на СРП. Предвид това неоснователни се явяват изложените в жалбата на защитника твърдения, че спрямо В. е действала МНО „подписка“, изменена от първоинстанционния съд в „задържане под стража“.

В проведеното на 16.12.2025 г. открито разпоредително заседание по делото предвид констатираното от съда, че считано от 14.07.2025 г. подсъдимата В. се намира в затвор в Република Гърция за изтърпяване на наложено й наказание лишаване от свобода, е прието, че производството спрямо нея следва да протече задочно на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „б“ НПК, като съдът е взел спрямо Н. В. МНО „задържане под стража“, изпълнима след влизането й на територията на Република България. Считано от 31.03.2026 г. подсъдимата В. е фактически задържана.

Определението на съда досежно взетата спрямо В. МНО не е обжалвано или протестирано в предвидените в чл. 249, ал. 3 НПК срокове. Преценката на съдебния състав относно наличието или липсата на основание за провеждане на задочно производство по реда на чл. 269 НПК не подлежи на обжалване отделно от крайния съдебен акт, респективно на преценка в настоящото производство, поради което и не следва да бъдат излагани допълнителни съображения по наведените в жалбата оплаквания в тази насока.

Атакуваното определение е постановено в проведено по реда на чл. 270 2

НПК производство, образувано въз основа на подадена молба от адв. Елеонора Петрова – упълномощен защитник на подсъдимата. За да постанови определението си, съставът на СРС е приел, че спрямо подсъдимата В. са налице основанията за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, доколкото спрямо същата е повдигнато обвинение за престъпление, явяващо се тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и е налице реална опасност лицето да се укрие и да извърши престъпление. Изводите си съдът е основал на обремененото съдебно минало на В., характеризиращо я като личност с трайно изградени престъпни навици, като видно от свидетелството й за съдимост същата е многократно осъждана, в това число и в други държави-членки на ЕС, преимуществено за престъпления против собствеността. Изложени са съображения и за опасност лицето да се укрие, предвид данните по делото, че същата не е обитавала декларирания от нея адрес на територията на Република България, тъй като по-малко от 10 дни след привличането й в процесуалното качество на обвиняема е заминала за Гърция. Прието е, че мярката за неотклонение е съобразена с обремененото съдебно минало на подсъдимата, както и че не са налице нови обстоятелства, включително от социален и здравословен характер, които да променят преценката на състава. По тези съображения първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за отмяна или изменение на взетата спрямо подсъдимата В. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебното производство.

В това производство съдът следва да направи извод дали е разколебан изводът за наличие на обосновано предположение за съпричастността на подсъдимото лице към извършено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, както и дали е отпаднала реалната опасност лицето да се укрие и/или респективно да извърши престъпление, които са били констатирани от съда, взел по отношение на подсъдимата мярката за неотклонение. Съдът, сезиран с искане по чл. 270, ал. 1 НПК, дължи да провери дали наложената към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство, в това число дали са налице други, нови обстоятелства, които налагат изменението й.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че към настоящия момент продължават да съществуват законоустановените предпоставки, които са обосновали вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимата Н. З. В., както и че не е налице промяна на обстоятелствата, които да налагат изменението й в по-лека такава.

Съображенията за това са следните:

Срещу подсъдимата Н. З. В. е повдигнато обвинение за престъпление по 3 чл. 196, ал.1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до десет години, поради което е налице и първата от изискуемите предпоставки по чл.

63, ал. 1 от НПК.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните до момента по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, при това с висок по степен интензитет, за съпричастност на подсъдимата към престъплението – предмет на повдигнатото й обвинение, поради което е налице и втората предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. В тази насока са показанията на пострадалата Н.В.Х.Ц., заключенията на видео-техническата и съдебно-оценителна експертизи.

Годността на горепосочените доказателствени източници подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде обсъждана в настоящото производство.

На следващо място по отношение на предвидените в закона алтернативно дадени опасности този съдебен състав е на мнение, че към настоящия момент и двете са реално, а не хипотетично съществуващи. Това е така, тъй като В. е осъждана многократно, преимуществено за престъпления против собствеността на гражданите, което я описва като лице със завишена степен на обществена опасност и трайно изградени престъпни навици. В това число не без значение се явява обстоятелството, че В. е изтърпявала ефективно наложени й наказания „лишаване от свобода“ в България и в Гърция, с които явно не са постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК.

Въззивният съд се солидаризира и с изложените от контролираната инстанция аргументи, че макар и подсъдимата да е декларирала постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, то са налице данни за мобилност в поведението й, изводими от факта, че В. е напуснала пределите на страната по-малко от 10 дни след като е била привлечена като обвиняема за престъплението, предмет на наказателното производство пред СРС.

Правилни и обосновани се явяват изводите на първата инстанция, че не са налице обстоятелства от семеен характер, които да обосноват смекчаване на процесуалното положение на подсъдимата, предвид факта, че към датата на инкриминираното с обвинителния акт деяние (11.10.2024г.) същата вече е била майка на две малолетни деца. Не се установят и причини от здравословно естество, препятстващи изпълнение на наложената МНО, предвид находящата се на л.81 от делото медицинска справка относно здравословното състояние на В., видно от която същата е клинично здрава.

В жалбата не се сочат други обстоятелства от естество да променят извода на съда относно мярката й за неотклонение. Не се констатира и неразумност в срока на изпълняване на мярката с оглед факта, че същата фактически се изпълнява по-малко от месец (считано от 31.03.2026 г.).

Поради изложеното, въззивният съд намира, че към настоящия момент не са налице предпоставки за изменение на взетата спрямо подсъдимата Н. В.

4 мярка за неотклонение „задържане под стража“. Същата се явява законосъобразна и пропорционална намеса в правата на В., гарантираща личното й участие в производството по делото, както и своевременното развитие и приключване на същото в разумен срок.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал.

4 НПК, СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 09.04.2026 г., по НОХД № 10116/2025 г. по описа на СРС, НО, 20 с-в, с което е оставена без уважение подадената по реда на чл. 270 НПК молба за отмяна или изменение на взетата спрямо В. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5