Решение № 1320 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1320 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100503801 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 17085 от 20.10.2023г., постановено по гр.д. № 42718/2021г. по описа на СРС, 65. състав, Н. Б. М., ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“******** е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 162,79лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год., ведно със законната лихва от 21.07.2021год. до окончателното й заплащане, сумата в размер на 29,07лв., мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 05.07.2021год., сумата в размер на 28,93лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода м.06.208год. – м.04.2019год., ведно със законната лихва от 21.07.2021год. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 678,43лв., представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от исковете.

С решението е отхвърлен предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Н. Б. М., ЕГН : **********, с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 7,02лв., мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение, за периода 31.07.2018год. до 05.07.2021год. като неоснователен.

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, с която предявените искове са уважени, е подадена в срок въззивна жалба от ответника Н. Б. М. чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, в която са развити съображения неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд относно качеството потребител на топлинна енергия на ответника, тъй като не било доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна 1 енергия. Не били представени актуални писмени доказателства за правото на собственост относно топлоснабдения имот. Ангажираният по делото нотариален акт бил от преди повече от тридесет години, а от представеното удостоверение за наследници не можело да се направи категоричен извод, че ответникът е наследил правото на собственост на своя наследодател или последният се е разпоредил със своята идеална част докато е бил жив.

Напълно недоказано било облигационното правоотношение и с фирмата за дялово разпределение. След като договорът, сключен с ЕС бил с изтекъл срок, етажните собственици не дължали заплащането на услугата дялово разпределение. Освен това, решението за сключване на договора било взето след като същият вече бил сключен от лица, които не са били упълномощени за това.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване.

От приетия в първоинстанционното производство нотариален акт за собственост върху жилище № 171, нот.дело № 571/1979год. се установява, че В.А. М.а и Б.Н. М. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, апартамент № ******** в 2 кв.Западен район, който съгласно Удостоверение от „ГИС – София“ЕООД е идентичен с адрес ж.к.“********, вх.А,Б,В,Г и Д.

Видно от ангажираното по делото Удостоверение за наследници от 18.11.2021год., Б.Н. М. е починал на 11.09.1983год. и е оставил наследници - В.А. М.а /починала на 05.12.2005год./ - съпруга и Н. Б. М. - син.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 58, дело № 668/20.01.1994год., В.А. М.а е дарила на Н. Б. М. собствената си ½ идеална част от имота.

Така, след нейната смърт през 2005г., ответникът се легитимира като собственик на целия топлоснабден имот. Установява се от ангажираните писмени доказателства, че през 1985г. същият е депозирал пред ищеца молба партидата на процесния имот да бъде вписана на негово име. По делото липсват каквито и да било данни преди или в хода на процесния период ответникът да се е разпоредил с имота.

Ето защо, изводът на СРС, че правото на собственост на ответника е доказано по делото, е правилен и обоснован. При това положение потребител на топлинната енергия за имота през процесния период е именно жалбоподателят Н. Б. М.. За този извод е без значение дали същият е обитавал и ползвал топлоснабдения имот, тъй като облигационното правоотношение произтича от правото му на собственост.

Неоснователно е и оплакването относно избора на фирма за дялово разпределение за процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е ангажиран договор от 2001г., сключен между ЕС на процесния адрес и третото лице – помагач, за извършване на топлинно счетоводство. Ангажиран е и протокол от проведеното общо събрание на етажните собственици, който действително е от 2002г., но за който няма данни по делото да е бил оспорван по приложимия към датата на приемането на решението ред чл. 13 ПУРНЕС /отм./. Ето защо, решенията на етажната собственост имат задължителна сила за всички собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, независимо дали са гласували за тях. Следва да се приеме, че действията по сключване на договора за топлинно счетоводство са потвърдени и последният обвързва етажните собственици. Що се касае до изтеклия срок на договора от 2001г., следва да се съобрази, че от 03.06.2020г. самото топлопреносно предприятие е възложило изпълнението на услугата на „Техем Сървисис“ ЕООД, съгласно представения по делото договор по чл.

139в ЗЕ от същата дата. Освен това, видно от уредбата, съгласно чл.61 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия и етажните съсобственици имат задължение за заплащането й.

На следващо място от приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което въззивната инстанция кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че през процесния по делото период задълженията на абоната за ТЕ за сградна инсталация са в размер на 164,55лв., ТЕ за отопление на имот – 227,31лв., ТЕ за подгряване на топла вода – 57,43лв. или в общ размер от 449,29лв. като е налице разлика от прогнозни данни в размер на 280,92лв. за доплащане.

Според вещото лице, топлинната енергия за отопление на имота е определена в съответствие с приложимите нормативни правила и актуални цени на топлинната енергия за периода.

Вещото лице е установило, че технологичните разходи за абонатната станция са приспаднати за сметка на топлопреносното предприятие, а топломерът в абонатната станция е преминал периодична метрологична проверка през 2021г. и е бил технически изправен.

Задължението за дялово разпределение, съгласно справка за издадени фактури, за процесния период възлиза на 28,93 лв. Видно от експертното заключение по СТЕ и предоставените от третото лице – помагач индвидиуални справки за дялово разпределение и документи за главен отчет, услугата е предоставена през процесния период. Съгласно приложимите общи условия на ищеца потребителите заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно произнасянето на 3 първоинстанционния съд по размера на претенциите, а и същият се установява от обсъдените доказателства, като в частта относно главницата за незаплатена топлинна енергия правилно съдът се е произнесъл при съобразяване на диспозитивното начало в процеса и е уважил иска до сумата от 162,79 лв. – за колкото искът е бил предявен.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания за цена на топлинна енергия, доставена през период от май 2018 – април 2019г. са приложими общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София /ОУ/, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Ето защо при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. С оглед на това, жалбоподателят е изпаднал в забава за плащане на главницата за цена на доставена топлинна енергия и в жалбата липсват конкретни оплаквания относно размера на мораторната лихва, поради което съдът приема, че нейният размер е правилно определен от първоинстанционния съд по реда на чл. 162 ГПК и правилно е присъден при съобразяване на диспозитивното начало.