Определение № 589 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 589 гр. София, 12.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Петя Хорозова

Людмила Цолова като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900709 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топливо-2“ ЕООД срещу решение № 10005 от 01.02.2023 г., постановено по в.т.д. № 3396/201 9 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решение № 617/02.04.2019 г. по т.д. № 2485/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 23 състав. С потвърденото първоинстанционно решение по иск на „Топливо" АД, е признат за установен, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), фактът на нарушение от „Топливо-2" ЕООД на правата на „Топливо" АД като притежател на търговска марка с per. № 6696Y ТОПЛИВО-комбинирана, за услуги, включително от клас 35, свързани с търговия със строителни материали, чрез предлагане на такива услуги в обекти, означени със знак „Топливо", на адресите подробно посочени в решението, съставляващо използване в търговската дейност на знак без съгласие на притежателя на марката по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО (отм.). С решението на СГС, на основание чл. 76, ал. 1, т. 2 ЗМГО (отм.), ответникът „Топливо-2“ ЕООД е осъден да преустанови установеното нарушение и е постановено, на основание чл. 76, ал. 2, т. 3 от ЗМГО (отм.), разгласяване за сметка на „Топливо-2" ЕООД на решението на съда в уважената част от исковете във в."Труд" и в."24 часа" и БНТ в часови пояс от 8.00 ч. до 12.00 ч. поради

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно нарушение на материалния закон, съществено нарушение на

1 съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода, че в 18 от посочените в исковата молба търговски обекти се осъществява търговска дейност от ответника, който с оглед дейността използва въпросната търговска марка. Според касатора, от представения по делото снимков материал, както и от представените фискални бонове, издавани от ответника, не се установяват недвусмислено посочените по-горе факти. Твърди се също, че приетият за установен факт, че таблите са поставени от касатора, не се основава на никакви конкретни доказателства, а само на предположения и догадки. Излагат се доводи, че по делото липсват доказателства касаторът да е предоставял услуги от клас 35 и 39 на МКСУ, за които марката е регистрирана, и по-специално - услуги, свързани с търговия със строителни материали.

В касационната жалба се сочи, че неправилно и необосновано съдът е приел, че опасността от объркване на потребителите следва от идентичността на услугите, за които е регистрирана марката. Поддържа се, че спорните комбинирани знаци, имат ниска степен на сходство единствено поради това, че единствено споделят елемента „ТОПЛИВО". Ниската степен на отличителност касаторът обосновава с принципните положения, обективирани в решението на ВАС № 9638/27.09.2021 по адм. д. № 1701/2021 г. Твърди се, че в противоречие със задължителната практика на ВКС и на релевантната практика на СЕС, въззивният съд е отказал да обсъди оплакванията в жалбата по отношение твърдяната неотличителност на словния елемент „ТОПЛИВО" и не е обсъдил по никакъв начин представените доказателства, за липса на отличителност (намалена отличителност) на словния елемент „ТОПЛИВО" самостоятелно. В тази връзка се излагат съображения, че съдът е следвало да кредитира особеното мнение на вещото лице Миленкова по тройната експертиза, която правилно е приложила установената методика, и чието мнение се подкрепя от доказателствата по делото.

В касационната жалба се прави оплакване, че съдът не е обсъдил и не е формирал мотиви за липсата на задължителния елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение – вина, както и че не се е произнесъл по наведените във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения. Според касатора ищецът многократно се е опитвал да попълва доказателствата по делото след настъпила преклузия за тяхното приемане. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне изцяло на исковете на „Топливо" АД по чл. 76, ал. 1, т. 1, чл. 76, ал.1, т. 2, чл. 76, ал. 2 , т. З. от ЗМГО /отм./.

Претендират се разноски за всички инстанции. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на „Топливо" АД за касационната инстанция.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на 2 въззивното решение. Касаторът е формулирал следните правни въпроси:

1.„Длъжен ли е съдът да обсъди всяко прието доказателство и всеки довод на страната и дали този пропуск на съда представлява съществено процесуално нарушение?". Касаторът обосновава значимостта на въпроса за конкретния правен спор с твърдението, че въззивният състав е дал отговор само на някои от оплакванията във въззивната жалба, че е обсъдил само част от относимите доказателства и че не е направил собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. В изложението са конкретизирани ( в 11 точки) релевантните според касатора обстоятелства относно това дали извършените от него действия по използването на знака представляват нарушение на забраната по чл. 13, ал. 1 ЗМГО (отм.), за които се твърди, че не са обсъдени от въззивният съд. Допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК касаторът аргументира с противоречието с практиката на ВКС, обективирана в решение № 146/13.11.2015 г. по т.д. № 2687/2014 г. на ІІ т.о.; решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д. № 2623/2013 г. на IV г. о. ; решение № 157/08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на II т. о. и др., както и с противоречие с постановките в т.1 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; ППВС №7/65 г. и TP №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.

2. „Задължителен ли е анализът на степента на отличителност на защитените марки и тяхната разпознаваемост от потребителите при преценката за вероятност от объркване на потребителите или е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци?“. Касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че въпросът е решен в противоречие с практиката на СЕС, формирана с решение от 11.11.1997 г. по дело С-251/95 ; решение от 22.06.1999 г. по дело С-342/97; решение от 12.11.2002г. по дело С-206/01; решение от 16.11.2004 г. по дело С-245/02, решение от 06.10.2005 г. по дело С-120/04; решение от 25.01.2007 г. по дело С-48/05; решение от 11.09.2007 г. по дело С-17/06 и други. Според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 19/24.03.2021 г. по т. д. № 2824/2019 г. на ІІ т.о

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на изложението към касационната жалба от „Топливо" АД, в който се поддържа, че не са налице релевираните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че поставеният първи процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС, доколкото въззивният състав е обсъдил в тяхната съвкупност релевантните за спора доказателства в контекста на доводите на страните, от които зависи разрешаването на делото. По отношение на втория въпрос се твърди, че същият не е значим за спора, тъй като в него касаторът е включил свое 3 твърдение, неотговарящо на мотивите на първата и на въззивната инстанции, а именно - че съдът е приел, че за преценката за вероятност от объркване на потребителя е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци. Сочи се също, че въпросът не е решен в противоречие с практиката на СЕС и на ВКС. Отделно е представен отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за нейната неоснователност по съществото на спора.

Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 617/02.04.2019 г. по т.д. № 2485/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ - 23 състав, в частта му, с която по иск на „Топливо" АД е признат за установен, на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО (отм.), фактът на нарушение от „Топливо-2" ЕООД на правата на „Топливо" АД като притежател на търговска марка с per. № 6696Y Т ОПЛИВО-комбинирана, за услуги включително от клас 35, свързани с търговия със строителни материали, чрез предлагане на такива услуги в обекти, означени със знак „Топливо", на адресите : в гр.София - бул."Симеоновско шосе" 4; ул."Бойчо Бойчев" до ул."Околовръстен път" 101, кв. „Банкя", ул."Разтоварище" 19. ж.к."Бели Брези", ул. "Дойран" 19; ул."Околовръстен път" 59; ул."Околовръстен път" 28, до Ботаническа градина; бул."Сливница" 171 и ул. "Генерал Константин Константинов"; ул. "Никола Габровски" 9 товарна гара Пионер; бул."Никола Петков" 151; ул."Нешо Бончев" 28А; ул."Владайска река" 4, товарна гара Сточна гара;, ул."Самоковско шосе" № 131 (срещу СБА) и в село Мрамор, ул. "Васил Левски" 51;

Нови Искър, ул."Искърско дефиле" 143А и Драгичево 2351, главен път Е79, съставляващо използване в търговската дейност на знак без съгласие на притежателя на марката по чл. 73, ал. 1, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2, вр. чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО (отм.). С обжалваното решение е потвърдено решението на СГС и в частта, с която са уважени исковете по чл. 76, ал. 1, т. 2 и чл. 76, ал. 2, т. 3 ЗМГО (отм.) относно посочените погоре обекти. Първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната му част за обектите в Приморско, път "Бургас - Царево II" 99 и във Враца, бул."Васил Кънчов", и в тази му част е влязло в сила.

В обжалваното решение въззивният състав е възпроизвел приетата за установена от първата инстанция фактическа обстановка, а именно, че:

- ищецът „Топливо“ АД е търговско дружество, първоначално регистрирано по 4 ф.д. № 7267/1990г. на СГС. След преобразуването му от държавна фирма (част от ДСО "Топливо" отпреди 1989 г.) в „Горивни и строителни материали" ЕООД през 1995 г., правноорганизационната форма на дружеството е била променена на ЕАД с държавно имущество, както е било променено и наименованието на „Топливо" ЕАД.

Впоследствие дружеството е било приватизирано и пререгистрирано в ТР на АП през 2009 г. като негов предмет на дейност, освен другото, е вътрешна и външна търговия със строителни материали и стоки за промишлено и жилищно обзавеждане;

- дружеството е заявител и притежател на марка с наименование „Топливо", вид - комбинирана, тип - индивидуална, с изображение на марката словният елемент „Топливо", изписан със специфичен червен шрифт, с високи масивни ръкописни букви с лек наклон надясно, както и до него от ляво - фигуративен елемент, представляващ стилизирано изображение на пламък в червено и оранжево. Марката е хоризонтално разположен правоъгълник с жълт фон. Марката е с дата на заявяване 13.04.1998 г. номер на заявката 1998041825N, дата на регистрация 28.04.1998 г. - регистров номер 0006696Y, с покровителствен срок до 13.04.2028 г., с класове по Виенската класификация 01.15.05, 26.11.14, 27.05.01, съответно класове по Ницската класификация 35. търговски сделки, услуги, свързани с търговия със СМ, отдаване под наем на магазини, нафтопунктове, бензиностанции, търговско представителство и посредничество и 36. транспорт, опаковане, съхранение и спедиция на строителни и горивни материали, отдаване под наем на складове;