Решение № 920 от 05.05.2021, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№920 гр. Пловдив, 05.05.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на пети февруари, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1132 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по предявена искова молба от П.Н.Г. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 20 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на предварително задържане в Следствен арест –Пловдив за два отделни периода, както и задържане за изтърпяване на наказания лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, също за два отделни периода, в резултат от нарушения по чл.3 от КЗПЧОС. По депозирано уточнение по исковата молба, в съдебно заседание от 06.07.2020 г. е допуснато изменение на първоначално предявените искове, като са конкретизирани следните претенции – за неимуществени вреди, причинени при задържане на ищеца в Ареста Пловдив за три отделни периода, както следва: за периода от 24.08.2001 г. до 09.01.2002 г. в размер на 500 лева; за периода от 13.09.2005 г. до 24.10.2005 г. в размер на 500 лева и за периода от 26.08.2011 г. до 29.12.2011 г. в размер на 2000 лева, както и неимуществени вреди, причинени при престоите в Затвора Пловдив за периода от 09.01.2002 г. до 12.12.2004 г. в размер на 3000 лева и за периода от 29.12.2011 г. до 28.05.2020 г. в размер на 14 000 лева. Всяка от сумите се претендира ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи преживени унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания. Нарушенията по чл.3 от КЗПЧОС, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди според ищеца са се изразили в следното: в Затвора Пловдив - в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; липса на вентилация и достатъчно свеж въздух, водещо до задух и кашлица; лоши битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на водата и липса на вода в периода юни-юли 2019 г., което препятствало къпането; липса на достатъчно осветеност в помещенията поради малкия размер на прозорците и на достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица; наличие на мухъл в помещенията поради преминаване на канализационни тръби през помещението по пребиваване на ищеца; липса на външна изолация на стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки от затворническата администрация; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна дезинсекция, водещо до нападения от насекоми и получаване на обриви по тялото; непровеждане на индивидуална и корекционна работа, довело до поведенческа и личностна криза; неосигуряване редовен престой на открито; липса на достатъчно шкафове за ползване от лишените от свобода; недобра хигиена във връзка с отпадъците, изхвърляни от лишените от свобода и организацията по съхранението им; в Следствен арест – пренаселеност, липса на достатъчна осветеност; наличие на мухъл и инсекти; липса на санитарен възел в килията при първия от престоите; липса на достъп до течаща вода; лошо състояние на санитария възел при следващите престои.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа исковите претенции и моли да се уважат като доказани, като съдът приеме наличие на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от ЗА.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му. Изрично е направено възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за всички периоди, посочени от ищеца, преди 2015 г.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност на исковете, като моли същите да се отхвърлят.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковите претенции са допустими. С оглед на съдържанието на исковата молба и приетото изменение по уточняващата я такава се касае до няколко съединени иска за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът Г. претендира вреди от посочените нарушения за няколко отделни периода на задържането му в Следствения арест – Пловдив, както и такива в Затвора Пловдив.

Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквито са и Следствен арест, и Затвора – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ /Ареста - Пловдив е подразделение в ОСИН - Пловдив/ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът П.Г. *** три пъти в периодите от 24.08.2001 г. до 09.01.2002 г. от 13.09.2005 г. до 24.10.2005 г. и от 26.08.2011 г. до 29.12.2011 г. Установява се от писмените доказателства, че преди 2009 г. арестантските помещения в Пловдив са се намирали в сградата на служба „Полиция“ на ет.6 и ет.7, като няма представени данни относно тяхната големина и битовите условия, а единствено относно осигуряването ползването на тоалетна, каквато е имало по една на всеки от етажите. След м.юни 2009 г., когато е открита новата сграда на ареста, находяща се на територията на Затвора Пловдив, ищецът е бил настаняван в помещения при спазване на изискванията за 4 кв. метра на един лишен от свобода, разполагащи със санитарен възел с мивка и течаща вода, съответна на броя на лицата мебелировка, изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност, отваряеми прозорци, като в помещенията са били извършвани периодични дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация.

В Затвора Пловдив ищецът постъпил на 29.12.2011 г. по изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от пет години и шест месеца, след което продължил да изтърпява второ наказание лишаване от свобода за срок от девет години, считано от 12.09.2016 г., което, без прекъсване, търпял и към момента на депозиране на исковата молба 28.05.2020 г. В периода от постъпването си на 29.12.2011 г. ищецът бил настаняван в различни спални помещения съответно на пост 5 в стая ОП2, с квадратура без тази на санитарния възел, от 24,84 кв. метра, разполагаща със санитарен възел, с два прозореца на помещението и един на санитарния възел; в стая 57 с квадратура, без тази на санитарния възел, от 27,11 кв. м., със собствен санитарен възел, два прозореца в помещението и един в санитарния възел; на пост 6 в стая 17, с площ от 28,75 кв. м., без площта на санитарния възел, със собствен санитарен възел, един прозорец на помещението и отдушник в санитарния възел, на пост 6 в стая 7 с площ от 28,78 кв. м., без площта на санитарния възел, със собствен санитарен възел, с два прозореца в помещението и един в санитарния възел; на пост 3 в стая 27 с площ от 39,02 кв. м., без площта на санитарния възел, със самостоятелен санитарен възел, два прозореца в помещението и един в санитарния възел, на пост 3 в стая 22 с площ от 26,50 кв. метра, без площта на санитарния възел, със собствен такъв, с един прозорец на стаята и един на санитарния възел и на пост 3 в стая № 33 от 29,60 кв. метра, без площта на санитарния възел, със самостоятелен такъв, два прозореца на помещението и един на санитарния възел.

Междувременно, в рамките на периода от 12.06.2013 г. до 14.08.2013 г. ищецът бил преместен от затвора и настанен в ЗО „Хеброс“ при Затвора Пловдив, откъдето обаче извършил бягство на 14.08.2013 г. и бил задържан на 28.12.2013 г. От 05.02.2014 г. режимът му бил заменен от общ на строг, като следователно и тогава бил преместен отново в Затвора Пловдив. В периода, за който били запазени данни относно броя на лишените от свобода, настанени по помещения, а именно от 01.01.2017 г. занапред, ищецът бил настанен в стая № 33, в която заедно с него до 28.05.2020 г. били настанявани различен брой лишени от свобода в порядъка от 6 човека до 11 човека в различни периоди от време, като средно най-много лишени от свобода се помещавали в това помещение през 2019 г. и 2020 г. За всеки лишен от свобода имало осигурено легло и шкаф. По време на престоя си в Затвора Пловдив ищецът Г. бил устроен на работа в мебелния цех на територията на Затвора Пловдив, считано от 26.01.2016 г. и работел включително и до датата на предявяване на исковата молба в съда.

Ищецът бил многократно награждаван за показана добра работа и примерно поведение с удължени свиждания, извънредни хранителни пратки и писмени похвали.

През 2012 г. бил изготвен план на присъдата, като препланиране било осъществено през 2014 г. и през 2019 г., а в периода 02.06.2015 г. до 03.09.2015 г., съгласно негова молба, ищецът Г. бил включен в групова работа по проект „Всичко е възможно“, който завършил успешно, във връзка с което и по предложение на екипа психолози към проекта бил награден. Във всеки санитарен възел в стаите на затвора било осигурено наличието на течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята на затвора, съгласно утвърдени графици за използването й по два пъти седмично, а като работещ по време на изтърпяване на наказанието си ищецът Г. имал право да ползва банята ежедневно след приключване на работа. Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по график, а почистването на спалните помещения се извършвало от съответния дежурен лишен от свобода. През лятото на 2019 г. водоподаването било спирано за кратко във връзка с авария, като вода за пиене лишените от свобода закупували от магазина при затвора. Отоплението в затвора се осъществявало посредством парно отопление, като за целта в спалните помещения имало монтирани радиатори. По време на престоя в Затвора – Пловдив за ищеца били регистрирани оплаквания от медицинско естество, за които се наложила консултация и преглед от ревматолог по повод болки в раменните стави и било проведено лечение в медицинско заведение по повод на рана на пръстите на ръката. През време на престоя на ищеца в Затвора Пловдив предоставяната му храна била съответна на предвиденото в утвърдените от Министъра на правосъдието и съгласувани с Министъра на здравеопазването таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, както и заменителната таблица, като предлаганата храна била разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на утвърдените таблици, като всички количества на хранителните продукти достигали необходимата дневна дажба с изключение на киселото мляко за зима - пролет 2020 г., зима 2019 г. и пролет 2016 г., както и зеленчуците през пролетта на 2016 г., когато приемът на посочените храни бил леко занижен.