Решение № 103 от 15.11.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Провадия, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря М.Я.М. в присъствието на прокурора С. Ст. К. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Частно наказателно дело № 20243130200380 по описа за 2024 година

Производството е на основание чл.156 и сл. от ЗЗдр.

Образувано е въз основа на постъпило искане от прокурор при Районна прокуратура – Варна, за настаняване и лечение на лицето М. Ф. Б.: с ЕГН ********** от гр.Провадия, в лечебно заведение за психиатрична помощ, при преценка за наличието на основанията на чл.155 от Закона за здравето.

В искането прокурорът сочи, че М. Ф. Б. имал психично заболяване и злоупотребявал с алкохол, като няколкократно бил настаняван в психиатрични заведения. През последните месеци състоянието му се влошило, като поведението му създавало реална опасност както за него, а така и за близките му. В искането се излага и, че с оглед установеното състояние на Б., са налице предпоставките за настаняването на същия по реда на чл.156 и сл. от ЗЗдр.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура –Варна, поддържа искането.

Назначеният служебен защитник на М. Ф. Б. – адв.Г. Н. от АК- Варна изразява становище, че следва да бъде уважено искането за настаняване на ВРП на Б.., доколкото същото е изцяло в интерес на лицето.

От събраните по делото доказателства,съдът приема за установено следното:

Осв. Б. имал Синдром на алкохолна зависимост, като проблемите му с алкохола датирали от 1986 г. Същият многократно бил хоспитализиран в психиатричен стационар на доброволен и задължителен принцип. След изписването подновявал употребата на алкохол. Не приемал назначеното поддържащо лечение. През последните месеци поведението на същия станало много агресивно спрямо околните, видно от показанията на св.Х. св.М. и св.Кашлалъ - често влизал в конфликти, заплашвал, хвърлял патерицата си по 1 минувачи, чупил с нея чужди вещи, като най-често проявите му се провокирали при отказ за алкохол и цигари.

Видно от извършената в хода на съдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза, осв. Б. страда от личностово разстройство – „Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип“, което има характера на „тежко личностово разстройство“, а така и „Синдром на алкохолна зависимост“ с дългогодишна давност. Според вещото лице, разстройството се характеризира с емоционална нестабилност и липса на контрол над влеченията, с чести изблиците на насилие или заплашително поведение, особено когато е налице критика от страна на другите. Сочи се, че с оглед характеристиките на установеното личностово разстройство и данните за чести агресивни прояви през последните месеци, както и предвид актуалното състояние на осв.Б., понастоящем е налице повишен риск същият да извърши действия, с които да застраши своето здраве и това на околните, което и предвид липсата на критичност у същия предпоставя нуждата за провеждане на задължително лечение.

От изложените факти съдът намира, следното от правна страна:

Съгласно разпоредбите на чл. 155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение подлежат лица с психични разстройства, които могат да бъдат от една страна психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, а от друга - лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, както и лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда (чл. 146, ал. 1 от ЗЗ). Изискване на закона е освен лицата да страдат от заболяванията описани в чл.146, ал.1, т.1 и т.2, да е налице и възможност тези лица да осъществят определено общественоопасно поведение, поради своето заболяване. Това поведение се изразява в извършване на престъпление, което би представлявало опасност за близките им, за околните, за обществото или би застрашило сериозно здравето им. От изложеното следва извод, че законодателят е въвел два критерия – медицински и социален, които следва да бъдат едновременно налице по отношение на лицето, чието настаняване и лечение се иска.

Към настоящия момент у осв. Б. е налице психично разстройство по смисъла на Закона за здравето, а именно – тежко личностово разстройство, предвид установеното психично заболяване „Емоционално нестабилна личност, импулсивен тип“, видно от изготвената и кредитирана изцяло от съда СПЕ, поради което съдът счита, че е изпълнен медицинският критерий за задължително настаняване и лечение, каквото е законовото изискване. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели и видно от обясненията на лицето, чието настаняване се иска, съдът намира, че пълната липсата на осъзнатост на осв.Б. към собственото му заболяване, поведението на същия, начинът му на живот – всичко това съчетано с употребата на алкохол, то същото и обосновава наличието на заплаха за собственото му здраве и живот, а така и разкрива потенциален риск от попадане в конфликтни ситуации и създаване на непосредствена опасност както за самия него, така и такава за здравето на околните.

С това съдът, намира че е налице и социалният критерий за 2 задължително настаняване на лечение, поради което съдът счита, че следва да уважи искането на РП-Варна и да постанови задължително настаняване и лечение на Б. в специализирано здравно заведение.

Съдът счита, че следва да уважи предложения от вещото лице срок за лечение и лечебно заведение. Лечението следва да бъде проведено във Държавна психиатрична болница – Карвуна, като намира, че срокът на същото следва да е от предложеният такъв от три месеца. Предвид заключението на СПЕ съдът приема, че освидетелстваният не може сам да дава информирано съгласие по смисъла на чл. 162, ал. 3 от ЗЗдр, поради което следва да се определи и назначи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението му, като съдът счита, че такова лице следва да бъде определено от кмета на Община Балчик, където е местонахождението на специализираното лечебно заведение, в което следва да бъде хоспитализиран и настанен освидетелстваният.

Като съобрази конкретния случай, на основание чл. 163, ал. 2 от ЗЗ, съдът намира, че следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта му досежно задължителното настаняване и лечение.

Предвид изложеното и на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ М. Ф. Б. с ЕГН

********** в лечебно заведение за психиатрична помощ – Държавна психиатрична болница – с.Карвуна, общ.Балчик.

ОПРЕДЕЛЯ форма на лечението – СТАЦИОНАРНА.

ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението - ТРИ МЕСЕЦА.

НАЗНАЧАВА определено на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗдр лице от, Кмета на Община Балчик, на основание разпоредбата , което ДА ИЗРАЗЯВА ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ за лечението на М. Ф. Б. : с ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето, предварително изпълнение на настоящото решение в частта му досежно задължителното настаняване и лечение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд-Варна в 7-дневен срок от днес, като на осн.чл.162, ал.3 от Закона за здравето, обжалването му НЕ СПИРА неговото изпълнение.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на Държавна психиатрична болница с с.Карвуна, общ.Балчик за привеждането му в изпълнение Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3