Решение № 630 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20225300503025 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, вх. № 30838/23.11.2022 г. по описа на ПОС, подадена от Я. П. Н. с ЕГН:**********, длъжник по изпълнително дело № 20158240400717 на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 8 24 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, чрез пълномощника си адв.Д. Б. от АК-Пловдив, срещу решение

№3347/18.10.2022 г. по гр.д.№711/2022 г. на РС-Пловдив, 4 гр.с. , с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБ- ДЯВАНЕ ЕАД като погасени по давност сумите: 492.89 лв., представляваща стойност на консумирана и неплатена електрическа енергия за периода 04.02.2011 г. - 04.07.2011 г., обезщетение за забава в размер на 166.13 лв. за периода 16.04.2011 г. -04.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 05.09.2014 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 325.00 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.11.2014 г. по ч.гр.д. №13292/2014 г., XVII гр.с. на РСПловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 717/2015 г. на ЧСИ Константин Павлов и което решение е осъден ищецът да заплати на ответникът сумата 150 лв.- направени деловодни разноски пред ПРС.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи иска. Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приложил Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и не е направил разграничение между прекъсването на перемпцията и прекъсването на давността. Счита, че давността не може да 1 бъде прекъсната без длъжника да узнае за това. Излагат се следните факти: На 11.8.2015 г. взискателят е поискал от ЧСИ извършване на изпълнителни действия, поради което е била прекъсната перемпцията, но не и давността, защото длъжникът - жалбоподател не е бил уведомен за това. С разпореждане от 18.1.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника, с което действие е прекъсната перемпцията, но не и погасителната давност, тъй като същият не е бил уведомен за насрочения опис. С молба от 27.9.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, с което е била прекъсната перемпцията, но не и погасителната давност. С разпореждане на ЧСИ от 3.6.2019 г. е насрочен опис на движими вещи на длъжника и вписана възбрана върху имот, собственост на длъжника, с което отново не е прекъсната давността, тъй като длъжникът не е бил уведомен за тези действия. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият– „ЕВН България ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, гр.Пловдиввзискател по изпълнителното дело, чрез юрк.К. А. е подал отговор, с който счита жалбата за неоснователна; иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Счита, че в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено на 26.6.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява и нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето валидно изпълнително действие. Съгласно т. 10 от цитираното ТР, прекъсване на давността е предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, от което следва, че от значение за прекъсването на давността са датите, на които взискателят е поискал съответното изпълнително действие. Счита, че в изпълнителното дело регулярно са извършени такива искания, водещи до прекъсване на погасителната давност, не съществува изтекъл 3-годишен давностен срок, поради което вземанията на взискателя не са погасени по давност. Не са направени доказателствени искания за събиране на нови доказателства. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Приложено е и копие от изпълнителното дело.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, останало недоволно от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

Предявен е иск с пр.осн. чл.439 ГПК във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК -отрицателен УИ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Я. П. Н. не дължи на ответника поради погасяване по давност процесните суми, за събирането на които е било образувано по молба на взискателя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД до ЧСИ Константин Павлов, рег. № 8 24 на 25.02.2015 г. изпълнителното дело № 20158240400717, въз основа на издаден на 17.11.2014 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 13292/2014 г. по 2 описа на ПРС, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 10.09.2014 г.

В ИМ се твърди, че сумите по ЗИ са недължими поради погасяването им по давност след издаване на ИЛ от 17.11.2014 г. Излага доводи, че вземането за доставена ЕЕ има периодичен характер и на осн.чл111,б.“в“ ЗЗД и се погасява с изтичането на 3-годишната погасителна давност; тъй като вземането е станало изискуемо на 10.08.2011 г. и от този момент е започнала да тече ПД по чл.114,ал.1 ЗЗД, която е изтекла на 10.08.2014 г. Ищецът се позовава и на чл.112 ЗЗД /в сила от 02.06.2021 г./, където е казано, че с изтичането на 10 годишна давност се погасяват парични вземания срещу ФЛ, независимо от прекъсването й.

По отношение на довода, че е вземането за доставена ЕЕ има периодичен характер и на осн.чл.111,б.“в“ ЗЗД и се погасява с изтичането на 3-годишната погасителна давност която е изтекла на 10.08.2014 г., ПОС намира, че доводът е неоснователен, тъй като съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД, когато вземенето е установено със съдебно решение /както е в случая, т.к. вземането на ЕВН е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, която е съдебно изпълнително основание/, срокът на новата давност всякога е 5 години, а съгласно чл.439,ал.2 от ГПК –искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване насъдебното дирене в производстовото , по което и е издадено изпълнителното основание. Следва да се вземе предвид и че давностният срок по ИД №717/2015 г. на ЧСИ К.Павлов не е текъл до постановяване на ТР №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС след като в т.10 на ТР е обявено, че предходното Постановление №3/18.11.1980 г. е изгубило действието си, тъй като тълкувателните актове имат обратно действие, но не и в хипотезата, когато спрямо същата тълкувателна материя вече е било постановено задължително тълкуване, което се изменя с ново тълкувателно решение.

В тази насока е и съдебната практика – р.170/17.9.2018 г. по гр.д.2382/2017 г. на 4 ГО докладчик съдията Димитър Димитров; р.51/21.2.2019 по д.№2917/2018 на ВКС,ГК 4ГО, където в производството по чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980, извършена с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г.- от датата на постановяване на т.д.№2/2013 г. До 26.6.2015 г. е в сила тълкуването, дадено с ППВС №3/18.11.1980 г. на ВС и то задължава съда да приеме, че докато трае изпълнителното производство давността за вземанията, предмет на ИД не тече.

Следователно, даденото с т.10 от ТР №2/26.6.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК разрешение се прилага от датата на обявяването му - 26.06.2015 г. и то само по отношение на висящите към този момент ИД, но не и към тези, които са приключили преди това.

Неоснователен е и довода на въззивника за изтекла абсолютна 10 год.давност на чл.112 ЗЗД, тъй като следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 112 ЗЗД , на която е основано възражението за давност на жалбоподателя, съгласно общото правило на чл. 5, ал. 5 КРБ се прилага от влизането й в сила на 02.06.2021 г. (изрично в този смисъл цитираното в жалбата решение № 4 от 20.04.2021 г. по к. д. № 1/2021 г. на КС), а преходната разпоредба на § 2 ЗИДЗЗД (обн. ДВ, бр. 102 от 01.12.2020 г.), с която е предвидено обратно действие на разпоредбата на чл. 112 ЗЗД (тоест приложение за периоди преди влизането й в сила), е 3 обявена за противоконституционна с цитираното решение на КС, от което пък следва, че предвидената в чл. 112 ЗЗД десетгодишна давност поначало няма как да е изтекла към датата на подаване на ИМ по чл.439 ГПК-20.01.2022 г., нито към настоящия момент.

Съгласно чл.116,б.“в“ от ЗЗД и разясненията, дасени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ прекъсващи давността са: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ; давността се прекъсва с насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана /от момента на вписането на възбраната в Агенцията по вписвания/, с присъединяването на кредитор, с насрочването и извършването на публична продан и изпълнителните действия след нея до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети ЗЛ.

В тази връзка, ПОС намира, че по ИД 717/2015 г. на ЧСИ К.Павлов са извършени следните изпълнителни действия, които прекъсват давността:

От приложеното ИД се установява, че с молба от 25.02.2015 г. за образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника да направи справки, и да определи начина на изпълнението.

Първото изпълнително действие, прекъсващо давността след 26.6.2015 г. е: На 11.08.2015 г. с молба вх. № 44432 взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи и вземания от трети лица, а следващите и.д. са:

С Разпореждане от 18.01.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на собствени на длъжника движими вещи, находящи се на адреса му в гр.Пловдив, ул.***.

На 27.09.2017 г. с молба вх.№ 77929 взискателят е поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки и наличности в сейфове в банки;

С Разпореждане от 03.06.2019 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на длъжника на адреса му в гр.Пловдив, ул.***, а на 07.08.2019 г. по искане на съдебния 4 изпълнител е вписана възбрана върху имоти, собственост на длъжника.

С молба от взискателя от 23.08.2019 г. и от 15.10.2020 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и насочване на изпълнение върху тях, запор върху трудово възнаграждение на длъжника, възбрана въру недвижими имоти и насочване на изпълнение върху тях чрез публична продан, запор и изнасяне на продан на МПС и движими вещи.

С вл.с.решение по в.гр.д.№3144/2020 г. на ПОС, 6 гр.с. съдът е оставил без уважение жалбата на длъжника против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство поради настъпване на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.