Решение № 167 от 19.08.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 722/2020
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 19.08.2021
- В сила
- 19.08.2021
- Състав
- Красимир Аршинков, Диана Узунова, Атанас Маскръчки
Цитирани разпоредби
- чл.28,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.48 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- чл.4 · Закон за лицата и семейството
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.129,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.129,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.12,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.55,ал.1,т.2,б."б" · Наказателен кодекс
- чл.60 · Наказателен кодекс
- чл.63,ал.1,т.3 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334,т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 167 гр. Благоевград , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Красимир Аршинков
Атанас Маскръчки
Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградГеорги Василев Мадолев (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201200600722 по описа за 2020 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна жалба на адв.Я. от БАК като защитник на подсъдимия по НОХД № 858/19г. по описа на Районен съд- Петрич- Х.М. против по становената по цитираното дело осъдителна присъда.
Сочи се във въззивната жалба, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, постановена при съществени процесуални нарушения и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска да бъде отменена и жалбодателят –признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129,НК. Иска се още да бъде отхвърлен като недопустим предявения против подсъдимия граждански иск, тъй като е приет за съвместно разглеждане в наказателното производ ство в противоречие с разпоредбите на 1 чл.28,ал.2,ГПК и чл.4,ЗЛС. С жалбата се правят доказателствени искания- за очни ставки между част от разпитаните от първостепенния съд свидетели и за нова СМЕ.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбодателят се явява лично и поддържа жалбата, не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.
Защитникът му- адв.Я. поддържа жалбата по съображенията в нея, както и направените с нея доказателствени искания. Пледира за оправдателна присъда, като сочи, че не се доказва по несъмнен начин както авторството на деянието, така и умисъла. Твърди още, че са налице предпоставките на чл.12,ал.1,НК или по преценка на съда- на чл.15,НК.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград предлага присъдата на ПРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата на подсъдимия- оставена без уважение като неоснователна. Излага доводи, че авторството и механизма на деянието се доказват по несъмнен начин от показанията на свидетелите-очевидци и съдебно-медицинската експертиза и медицинската документация на името на гражданския ищец.
Гражданският ищец Д.Н. не се явява, не се пред ставлява от повереник, не сочи доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:
С обжалваната присъда състав на РС-Петрич е признал за виновен подсъдимия Х.М., затова че на 14.04.2019 година в центъра на с.М., пред заведение „Караваната“, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи по стъпките си, чрез нанасяне на удар с крак в областта на дясна подбедрица, умишлено е причинил средна телесна повреда на Д. С. Н. от с.М., общ.Петрич, изразяваща се в открито спираловидно счупване на костите на дясната подбедрица в долната й трета, довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период около 7-8 месеца, за което пре стъпление по чл.129,ал.2 във връзка с чл.63,ал.1,т.3 от НК и на основание и чл.55,ал.1,т.2,б.”б”,НК го е осъдил на наказание “ПРОБАЦИЯ” като съвкупнос т от следните мерки за контрол и въздействие:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, два пъти 2 седмично за срок от 8 (осем) месеца.
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 (осем) месеца.
Със същата присъда жалбодателят е осъден да заплати на гражданския ищец Н. сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на престъплението – 14.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди над уважения размер като неоснователен и сумата от 3490 лева имуществени вреди от деянието на подсъдимия, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска - 21.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Подсъдимият е осъден да заплати и сторените разноски в хода на ДП в размер на 241.92 лева, както и по сметка на РС - Петрич сумата от 299.60 лв., представляваща 4% държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, сумата от 156.60 лв. сторени разноски в съдебното производство и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
За да постанови този си съдебен акт, първо степенният съд е приел следната фактическа обстановка, възприета и от настоящата съдебна инстанция:
Жалбодателят М. е понастоящем *-годишен /а към инкриминираната дата – 14.04.2019г. бил на * години/, български гражданин, неосъждан. С добри характеристични данни, според психолога на училището, в което завършил средното си образование – св.К. -не е конфликтна личнос т и няма противообществени прояви, редовно посещава учебните занимания. През 2019г. в свободното си време с разрешението на родителите си работел като сервитьор. Приятел е със свидетелите Б. Г., А. П., К. Б., К. Е. М. и Д. Х. Ч..
На 14.04.2019г. през деня свидетелите Б. Г., К. М. и Д. Ч. пили кафе в коктейл-бар “Рай“ в гр.Петрич, на която среща първият споделил, че св.Д. Г. от с.М. пише в социалната мрежа „фейсбук“ на приятелката му Е. С. и това го притеснява. В присъствието на свидетелите М. и Ч. св.Г. позвънил на св.Г. и си уговорили среща за по-късен час същия ден на площада в с.М.. След това св.Б.Г. позвънил и на останалите си приятели- подсъдимия и свидетелите П., Б. и М. и се разбрали да тръгнат вечерта с лекия автомобил на св.П.. В 3 уговорените време и място шестимата приятели потеглили от кв.Шарон за с.М. с л.а. марка и модел „Фолксваген голф 4“ с рег. №*, управляван от св.П. като до него на предната седалка седнал свидетеля К. Б., а останалите четирима - на задната седалка.
По същото време св.Г. седял в заведение „Караваната“, намиращо се в център на с.М. заедно със свидетелите Д. Т., И. Й., баща му Д Й. и Х. К. и подсъдимия. Всички те забелязали, че св.Г. че сто разговаря по телефона и той им споделил, че две момчета от Петрич /свидетелите Г. и Ч./ пътуват за селото и го заплашват с бой. След около 15-20 минути жалбодателят и свидетелите Г., Ч., П., Б. и М. при стигнали в центъра на с.М. и св.П. паркирал автомобила си на улицата до магазин „Кооп“. Св.П. и св.Б. о станали в автомобила, а подсъдимият и останалите трима свидетели тръгнали към площада, като междувременно св.Г. позвънил на св.Г. да излезе и да се разберат. Последният излязъл от заведението, последван от свидетелите Н. и К..Впоследствие излезли и други хора от заведението сред които свидетелите И. Й. и Д.Т..
В близос т до автомобила на св.П. свидетелите Г. и Г. се срещнали и започнали да разговарят, но в следващия момент почнали да се карат и дърпат. Тогава св.К. се намесил и ударил св.Г.. Последният по ставил на ръката си метален бокс и ударил с него свидетелите Г. и К.. В този момент подсъдимият, който стоял зад св.Г., се намесил, като се опитал да удари св.Г., а пострадалият- св.Н. пък се опитал да ги разтърве, но бил избутан от под.М., загубил равновесие и паднал на земята, където жалбодателят го изритал под коляното на десния крак, след което избягал в посока на магазин „Кооп“. Там обаче го настигнали останалите приятели на св.Г. /К., И.Й. и Т./ и удряйки го, го вкарали насила в лекия автомобил на св.П., заедно със свидетелите Б. и Г..
Св.М. още при пристигането им на площада, си тръгнал и о станал да чака приятелите си в края на селото, а св.П. така и не излязъл от автомобила си и видял само, че неговите приятели и по-възрастни от тях хора от с.М. се бият, както и че непознат нему човек от селото пада, държейки се за крака и викайки, че му е счупен.
Всички приятели на гражданския ищец видели счупения му крак, който бил увиснал надолу, а свидетелят Д Й. спрял случайно преминаващ автомобил, в който настанили пострадалия и го закарали в Спешен център 4 към МБАЛ „Югозападна Болница“ ООД, гр. Петрич. По спешнос т била извършена оперативна интервенция, след което лечението му продължило до 22.04.2019г. в УМБАЛ „Света Ана” АД, гр. София, където също била извършена операция.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производ ство от вещото лице д-р К. Ч. съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на нанесения удар Д.Н. е получил открито спираловидно счупване на костите на дясна подбедрица, в долната й трета в резултат на дей ствието на твърд тъп предмет със значителна по интензитет травмираща сила, като по механизма на удар от такъв предмет и по своя вид, локализация и морфологична характеристика е възможно да е получено в резултат от нанесен удар с крак в областта на подбедрицата по начин и време, както се съобщава в свидетелските показания. Според вещото лица травмата е получена при директен удар. Вещото лице е посочило още, че при падане или стъпване накриво под въздей ствието на собственото тегло на по страдалия, най-често се получават счупвания в областта на глезените. Направен е извод, че описаното открито счупване на костите на дясна подбедрица, в долната й трета реализира критериите на медико - биологичен признак трайно затруднение на движението на десен долен крайник за период от време 7-8 месеца.
Както се посочи, такава фактическа обстановка е приета от районния съд и възприета и от настоящия състав на БлОС, с изключение на об стоятелството, свързано с държане и ползване от подсъдимия на метален бокс. Същият отрича да има такъв и да е удрял с него когото и да е било в инкриминираната вечер и тъй като данните по делото относно този факт са противоречиви, а и в медицинската документация касателно пострадалия липсват данни за наранявания по лицето му вследствие на удар в обла стта на ухото му от метален бокс, респ.- св.К. въобще не се е освидетелствал, то въззивният съд прие за достоверна тезата на подсъдимия, че всъщност с часовника с метална верижка, който е носил същата вечер, е ударил някого от неговите и на св.Г. нападатели.
Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия, че липсва анализ на доказателствения материал и респ.- мотиви към атакуваната присъда, с което е накърнено правото на защита на жалбодателя. Напротив, 5 районният съд е изложил подробни съображения кои доказател ствени източници кредитира и на кои не дава вяра и въззивната инстанция се съгласява с тези доводи. Несъмнено е, че по делото има три групи гласни доказателства: показанията на свидетелите М., П., Д.Й., К. и М.; тези на свидетелите Б., Г. и Ч. и обясненията на самия подсъдим и от друга страна – показанията на свидетелите Н., К., Г., И. Й. и Т.. Чрез показанията на свидетелите К. и М. се установяват характеристични данни за подсъдимия, като тези гласни източници са еднопосочни и неопровержими от други доказателства /напротив- подкрепят се от справките от ИДПС и за съдимо ст, декларацията за семейно, имотно и материално състояние на подсъдимия и автобиографията му/, поради което законосъобразно съдът ги е кредитирал.
Св.Д Й. не е очевидец на събитията, а единствено свидетелства за състоянието след деянието на пострадалия и че е спрял случайно преминаващ автомобил, в който настанили св.Н.. Показанията пък на св.М. и П. са в насока кога и кои са отишли до с.М., като вторият удостоверява, че през панорамното стъкло на автомобила си е видял, че неговите приятели и непознати нему хора от селото са се били, че в следващ момент някакъв мъж се държи за крака, който видимо изглеждал счупен и че приятелите му били натикани насилствено в автомобила му от хора от с.М..
Свидетелите Ч., Г. и Б., както и самият Н. в обясненията си отричат да е имало съприкосновение между подсъдимия и по страдалия, напротивтвърдят, че подсъдимият бил гонен и удрян пред магазин „Кооп“ от приятели на св.Г., сред които и св.К., а гражданският ищец най-вероятно е паднал при гонитбата, сблъсквайки се с приятелите си /тук следва да се отбележи, че, разпитан непосредствено след инцидента, които му показания са четени по предвидения процесуален ред в с.з., св.Б. отрича да е излизал от автомобил, откъдето наблюдавал, че „станало меле“, но че не видял кога е паднал пострадалия и дали някой го е ударил/. В насока, че именно подсъдимият в опит да помогне на приятеля си –св.Г. - е избутал по страдалия, който паднал на земята /асфалта/ и там бил ударен с крак в дясната подбедрица под коляното отпред от подсъдимия, са показанията на свидетелите Г., Т., К., И.
Разпечатката съдържа 32 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6aa1f388-12a8-4eb3-85c1-849cc0e673b3