Решение № 2800 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2800 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20242120108750 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Ж. А.

Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** срещу „Пулс фарма“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от К.Р.К., с искане за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 6/22.10.2024 г. на управителя на ответното дружество, като незаконно, възстановяването й на заеманата отпреди уволнението длъжност *****, осъждане на ответното дружество да й върне здравната книжка. Иска се осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 407,52 лева, дължимо за периода от 01.10.2024 г. до 09.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава от 25.11.2024 г. до 20.12.2024 г. в размер на 4,01 лева, обезщетение за неизползван платен отпуск в размер на 15 дни за 2024 г. в размер на 1057,11 лева, ведно с обезщетение за забава от 25.11.2024 г. до 20.12.2024 г. в размер на 10,41 лева, осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение в размер на 640,39 лева за недопускане до работа в периода от 10.10.2024 г. до 24.10.2024 г., осъждане на ответното дружество да й заплати обезщетение за оставане без работа за шест месеца поради незаконното уволнение в размер на 2123,40 лева за периода от 25.10.2024 г. до 10.12.2024 г., както и обезщетение в размер на 4949,23 лева за периода 11.12.2024 г. до 25.04.2025 г. (разлика в заплатата, получавана в 1 ответното дружество и при новия работодател), ведно със законната лихва върху всички главници, считано от 20.12.2024 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че по силата на безсрочен трудов договор, сключен на **** г., изменен с последващи допълнителни споразумения, е работила като ***** в „Пулс фарма“ ЕООД при договорено възнаграждение от 1339 лева брутно възнаграждение месечно, включващо и допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит с място на полагане на труда аптека в гр. Бургас. На 29.09.2024 г. е депозирала предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, по което нямало движение до 09.10.2024 г., а на 10.10.2024 г. не била допусната до работа, като й било съобщено, че е дисциплинарно уволнена. Поради това, в периода от 10.10.2024 г. до 15.10.2024 г. не се явявала на работа. На 18.10.2024 г. с нарочна покана й били поискани писмени обяснения, каквито тя депозирала, а на 25.10.2024 г. й била връчена заповедта за уволнението. Поискала си здравната книжка, но същата не й била върната от работодателя, комуто била предадена при постъпване на работа. Поддържа, че уволнението й е незаконно и моли за уважаване на исковете, както и за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът чрез процесуален представител е оспорил предявените искове. Счита уволнението за законосъобразно осъществено, като излага подробни доводи. Сочи, че на 10.10.2024 г. след разговор с управителя на ответното дружество по повод липсващи суми от аптеката ищцата самоволно е напуснала работното си място. Поради това предявява насрещен иск при условията на евентуалност – в случай на уважаване на първоначалните да осъди ищцата да заплати на „Пулс фарма“ ЕООД обезщетение при дисциплинарно уволнение, възлизащо на 3970,20 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.04.2025 г. до окончателното му изплащане.

Моли се за отхвърляне на предявените искове.

Д. е оспорила насрещния иск поради незаконното й уволнение.

Главните искове са с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл. 108 ЗС, а насрещният – чл. 221, ал. 2 КТ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

С определението на съда по чл. 146 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството относно наличие на трудово правоотношение между страните.

Това обстоятелство се установява и от приложения трудов договор № 6/05.08.2019 г., сключен между „Пулс фарма“ ЕООД и Ж. А. Д., с който Д. е назначена на длъжност ***** в аптека на дружеството в гр. Бургас, ж. к. ***** със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя и основано месечно възнаграждение в размер на 560 лева. Уговорен е срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор в размер на 3 месеца.

На **** г. е сключен нов трудов договор за неопределено време с място на работа в аптека в ж. к. **** и основно трудово възнаграждение 610 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,60 % и срок на предизвестие 3 месеца. С допълнително споразумение от 15.08.2022 г. е определено място за изпълнение на задълженията аптека на ул. С***, а основното месечно възнаграждение е определено в размер на 1300 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 1,80 % (23,40 лева) с падеж за плащане до 25-то число на следващия месец.

Представено по делото е писмо, адресирано до управителя на ответника, от Ж. Д. с искане за разглеждане на молбата й за прекратяване на трудовото правоотношение, подадена на 29.09.2024 г., но няма данни същата да е получена от адресата. Цитираната в писмото молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие е входирана в дружеството на 13.10.2024 г., като в същата е посочено, че се иска прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 29.09.2024 г., или същата да се счита за едномесечно писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ.

Ж. Д. е получила покана от управителя на „Пулс фарма“ ЕООД за явяване на ул. ***** в 3-дневен срок от получаване на поканата за даване на обяснения защо не се е явила на работа от 10.10.2024 г. до 17.10.2024 г. с указание, че при неявяване или неполучаване на обяснения ще бъде освободена от работа. Приложени от ищеца са писмени обяснения на Д., като върху тях е положен вх. № 49/22.10.2024 г.

Със заповед № 6/22.10.2024 г. на управителя на „Пулс фарма“ ЕООД на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и молба 3

№ 6/22.10.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.10.2024 г. поради неявяване на работа два последователни дни.

Посочено е на лицето да се изплати обезщетение за неползван отпуск от 15 дни в размер на 1059,87 лева. Заповедта е връчена на работника на 25.10.2024 г. – обстоятелство, прието за безспорно с определението по чл. 146 ГПК.

Представен е трудов договор от 11.12.2024 г., сключен между „****“ ЕООД и Ж. Д., при 2-часов работен ден с основно трудово възнаграждение в размер на 233,25 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6 %.

Представена е справка от ТД на НАП – Бургас, видно от която на 11.12.2024 г. Д. е сключила трудов договор с „****“ ЕООД, действащ към 25.04.2025 г.

Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че последното начислено трудово възнаграждение на ищцата преди прекратяване на трудовото правоотношение е за месец септември 2024 г., в който е начислено брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец в размер на 1491,66 лева. Брутното трудово възнаграждение, служещо за определяне на обезщетението за оставане без работа и неизползван платен годишен отпуск по КТ, се формира от основна заплата и клас прослужено време и е в размер на 1339 лева, тъй като останалите два компонента „нощен труд“ и „офиц. празник“ не са част от елементите, посочени в чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Брутното трудово възнаграждение на ищцата, изчислено за периода от 01.10.2024 г. до 09.10.2024 г., възлиза на 407,52 лева. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск от 15 дни възлиза на 1057,11 лева.

Вещото лице е посочило, че обезщетението за оставане без работа за 6 месеца от 25.10.2024 г. до 25.04.2025 г. се определя по следния начин: при наличието на втори трудов договор от 11.12.2024 г. обезщетението за оставане без работа следва да се изчисли за два периода: за периода от 25.10.2024 г. до 10.12.2024 г. по чл. 225, ал. 1 КТ и за периода от 11.12.2024 г. до 25.04.2025 г. по чл. 225, ал. 2 КТ. Обезщетението е изчислено при месечно БТВ при ответника в размер на 1339 лева и месечно БТВ при втория работодател от 234,65 лева. Обезщетението за оставане без работа за периода от 25.10.2024 г.

4 до 10.12.2024 г. възлиза на 2123,40 лева. Обезщетението за оставане без работа за периода от 11.12.2024 г. до 25.04.2025 г., изчислено като разлика в заплатите, възлиза на 4949,23 лева. Общият размер на обезщетението за периода 25.10.2024 г. - 25.04.2025 г. възлиза на 7072,63 лева.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Г. е посочила, че е била колега с Ж. Д. и са работили заедно в аптека в ж. к. *****.

Обичайното й физическо работно място било на каса, където влизат посетителите. Била свидетел на случка, в която Ж. дошла на работа и не била допусната - К. сложила ръка пред нея и не я допуснала да влезе зад касата. Не е чула какво са си говорили. После Ж. си тръгнала. Не отишла на работа в следващите дни и свидетелката не я виждала.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като същите са колебливи, уклончиви, свидетелят не е отговорил на много от зададените му въпроси.

Свидетелката К. е посочила, че е работила в ответното дружество в обекта в *****, бл. **** в **** аптека „Пулс“ и е била колега с Ж. Д.. На 29.09.2024 г. двете били дежурни в аптеката от 08 ч. сутринта до 8 ч. вечерта.

В девет часа сутринта видяла Д. да попълва молба за предизвестие към работодателя за напускане. Подписала я и я оставила на мястото, където оставят всички документи и фактури, които пристигат към фирмата, и счетоводителката минавала веднъж или два пъти седмично да ги вземе.

На 10.10.2024 г., когато отишла на работа в 18 ч., знаела, че трябва да е на смяна с Ж., но тя не била там. След това управителката К* й разказала как Ж. Д., когато е дошла на работа за втора смяна, от 14 часа, тя й е препречила входа, откъдето трябва да влезе, и не я е допуснала до работното й място. Казала, че я е уволнила и повече нямало да работи в аптеката. След този ден Ж. не е идвала на работа. Преди този ден Ж. идвала редовно на работа.

Свидетелката Г. е посочила, че работи в ответното дружество на длъжност компютърен оператор в обект в *****, ****-ми блок. Познава Ж., с която работили година и няколко месеца.

Работното място на свидетелката било малко зад касите, в друго помещение, но двете били свързани без врата, на близко разстояние. Запозната е с причината, поради която Ж. е била уволнена – тъй като не се е явила на 5 работа. В една първа смяна, след като си тръгнала Ж. от работа, си разменили реплики с управителя, като Ж. е казала, че си е подала молба за напускане и я оставила на място, където се оставят фактурите във фирмата. Управителката попитала свидетелката дали са виждали тази молба и дали са чули да оставя молба. Потърсили я на мястото, където оставят фактурите, но такава молба нямало. Свидетелката е присъствала на разговор между управителката и Ж. по повод липси в аптеката. Това се случило през октомври 2024 г., когато Ж. трябвало да бъде втора смяна, управителката била близо до вратата, подреждала, Г. чула Ж. казва: „колко ти дължа и как ще докажеш, че крада?“, след което затворила вратата и си тръгнала. Според свидетеля никой не е попречил на Д. да работи. Оттогава тя не била идвала на работа.

Свидетелката е посочила, че фактурите се оставят в складовата част в тавички за документи. Практиката била, че молби за отпуски, за напускане, адресирани лично до управителката и други, ги дават на управителката.

Свидетелката Н. е посочила, че от 2010 г. е счетоводител на фирмата и до днес. Разбрала се с г-жа К* да има тавичка, в която да се поставят фактурите за стоката, която да е само за счетоводителя и тя ходи два пъти в месеца да ги взима. Това, което е свързано с работниците, всичко се предавало лично на К*. Когато отива да взима фактурите от тавичката, ги слага винаги в торба, носи ги в офиса и когато има време, ги изважда. Когато ги изкарали след няколко дни, колежката на свидетелката видяла, че има молба – това била молбата на Ж.. Звъннала веднага на К*, но тя казала, че Ж. я няма от няколко дни на работа и трябва да я освободят.