Протокол № 117 от 12.07.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 117 гр. Бургас, 10.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Е. Янч. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за възобновяване № 20232000600110 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Искателят, осъденото лице М. М. Х., редовно призован, не се явява.

За него се явява упълномощеният защитник за настоящото производство адв. Г. К. от АК-Б..

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Ч..

Съдът докладва постъпило в деловодството на Апелативен съдБургас на 23.06.2023 г. заявление от искателя Х., с което декларира, че не желае да присъства лично при разглеждане на делото, а да бъде представляван от адв. К..

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и взе предвид докладваното заявление на осъденото лице, намира, че няма пречка за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Пристъпва към изслушване на съдебни прения.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло депозираното пред Вас искане за възобновяване на наказателното дело. В самото искане подробно съм изложила аргументите и основанията, на които считам, че следва да се възобнови делото, като съвсем кратко ще изложа пред съда становището на защитата, без да влизам в подробности, които много подробно съм анализирала. Считаме, че е нарушено правото на защита на М.

Х. по време на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, като въобще не е била дадена думата на единия от упълномощените му защитници да вземе отношение по въпросите, които се разглеждат в разпоредително заседание, не му е бил назначен преводач, без съдът да се е уверил сам, че лицето владее или не владее български език, наличието на противоречие в мотивите към атакувания акт, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Всички тези основания считаме, че представляват основания за възобновяване на делото и връщането му на първоинстанционния съд на фаза разпоредително заседание, за да могат да бъдат отстранени допуснатите съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.

Алтернативно сме поискали и прекратяване на делото в хипотезата, изложена в искането.

Моля за Вашето произнасяне в този смисъл, като уважите изцяло искането.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам искането за възобновяване за процесуално допустимо, тъй като предмет на същото е акт, който попада в хипотезата на чл. 419 НПК, а именно влязла в сила присъда на 21.02.2023 г. Подадено е в законоустановения шестмесечен срок от влизане на същата в сила на 21.02.2023 г., но по същество считам, че искането е неоснователно.

В молбата, с която се иска възобновяване се претендира съществено нарушение на процесуалните правила, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Помоему, не са налице такива пороци. Съображенията 2 ми за това са следните: от осъденото лице се твърди, че при проведено разпоредително заседание на 04.05.2022 г. неговата защитничка – адв. С., при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК, е била прекъсвана няколкократно от прокурора, което й е попречило да вземе отношение по въпроса посочен в т.

5. Претендира се нарушено право на защита, тъй като защитникът не е могъл да вземе отношение и по въпроса за преводач. Твърди се, че такова нарушение е във връзка и с недаване думата на другия защитник - адв. Я. да изрази становище по 248, ал.1 НПК. Също се твърди, че не е ясно на какво основание съдът е приел, че делото не следва да се разгледа по реда на особените правила и не е изследвал този въпрос.

Видно от материалите по делото, на основание чл. 247в, ал.3 НПК, на 16.03.2022 г. в Районен съд-Нова Загора е входирано писмено становище, което съдържа отговор на всички въпроси по чл. 248, ал.1 НПК, което изхожда и от осъденото лице и от неговите двама защитници, като е подписано от тях. В същото изрично е посочено, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, както и не са налице основания за назначаване на преводач. В разпоредителното заседание адв. С. взема същото становище, че не са налице основания за разглеждане по реда на тези особени правила. По никакъв начин не е нарушено правото на защитата с невземане на устно становище в разпоредително заседание от адв.

Я., тъй като явно не е желаел да стори това, предвид взетото отношение от него по други въпроси и той това е направил в своя писмен отговор.

Не е ясно според осъдения, как съдът е решил, че не е необходимо да му бъде назначен преводач, тъй като той е чужденец, тъй като в хода на разпоредителното заседание не е било ясно, дали владее или не български език, а подсъдимият не е присъствал в разпоредителното заседание и това той счита за грубо нарушение на правата.

Както подчертах, подсъдимият е представил пред съда свои писмени отговори на въпросите по чл. 248 НПК, като се е възползвал от това свое право. Неприсъствието в разпоредително заседание не е било процесуална пречка за даване ход на делото, а негов личен избор е да не присъства и от това не следва да черпи дивиденти.

Според показанията на полицейските служители разпитани в ДП, от показанията им ясно е изразено становище, че при проверка на осъдения Х., 3 последният е говорил правилно български език, разбирал е всичко, какво го питат и е отговарял точно на зададените въпроси, като е обяснил, че дълги години живее в България и работи като преводач. Правилно съдът е кредитирал тези техни твърдения, не е налице основание да не е така.

Видно от материалите по делото, приложеният граждански договор и най-вече техническа спецификация, в т.2, и двата документа са подписани от осъдения, изрично е посочено, че негово задължение е да води техническата и методическа документация, което помоему категорично води на извод, че той владее писмено български език, за да се задължи да направи това. Всичко това е било налице още на фазата на ДП.

Твърди се съществено противоречие в мотивите, тъй като един път съдът е приел, че подсъдимият допуска писмени грешки дължащи се на ограничените му граматически и езикови познания, от друга страна, че знае български език. В мотивите липсва това твърдение „ограничените“, а е записано „отдава го на граматическите и езикови познания на подсъдимия“, така е записал съдът, което е разбираемо, предвид установеното, че той не владее на перфектно ниво български език, за да не допуска и писмени грешки.

Последно, като процесуално нарушение е посочено, че в атакувания акт на съда не е изяснено, липсват мотиви, защо е приел, че подсъдимият собственоръчно е записал „приемам показанията“, а всъщност не знае българската азбука. В мотивите на л. 3 по т. 2 съдът подробно е обяснил, защо и въз основа на какви писмени и гласни доказателства е приел, че по делото е безспорно установено, че осъденият владее български език и може да се изразява говоримо, както и да пише. Тези доводи изцяло споделям, като следва да ги допълня с обстоятелството, че в съдебно заседание проведено на 07.09.2022 г., при лично явяване на подсъдимия и даване на обяснения заявява: “две-три думи, написах ги там на документите“, които са му дали полицаите „разбирам български, да, мога да чета бавно“.

Следва да се подчертае и приетото от въззивната инстанция обстоятелство, че подсъдимият притежава българско свидетелство за правоуправление, т.е., решавал е листовки на български език, т.е. изпитът и целият курс е проведен на този език, който води до извода за владеене на същия. Не на последно място и първата и въззивна инстанция са придобили непосредствени впечатления за степента на владеене на български език от 4 осъденото лице.

На последно място, в проведеното на 13.02.2023 г. пред въззивен съд заседание, осъденият е заявил, че собственоръчно е написал в протокола „приемам показанията на дрегера“. Тези факти са достатъчни да оборят твърдението, че липсват мотиви, защо съдът е приел това за достоверно.

Не са налице законовите предпоставки по чл. 304 НПК за оправдаване на осъдения, каквото е следващото алтернативно искане, тъй като авторството е категорично доказано по делото от субективна и обективна страна.

Присъдата, чието възобновяване се иска в осъдителната й част, потвърдена и от въззивната инстанция, помоему е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание не е явно несправедливо, правилно е определено, като е съобразено с обществената опасност и на деянието и на дееца. Не са налице основания за използване на посочените в чл. 55 НК възможности, като въззивният съд се е обосновал, защо е така.

Предвид горното, считам, че следва да се отхвърли искането за възобновяване на наказателното дело.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5