Решение № 2727 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2727 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110150455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба вх. № ........... г. на „........ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ............, срещу „............ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ..........., с която са предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняване на ищеца, в размер на сумите, както следва: 1./ 353,05 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. .........., за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, 2./ 45,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.05.2023 г. до 19.05.2025 г., 3./ 35,89 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, 4./ 7,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.05.2023 г. до 19.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29799/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

Ищецът „........ ЕАД твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. ........... Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи, че въпреки отправените 1 покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвала такава през исковия период се е обогатил за сметка на ищеца. Съгласно чл.

40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. За непогасените суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава изцяло предявените искове по основание и размер. Заявява намерение в срок до първото открито съдебно заседание да заплати претендираните суми, за което ще бъдат ангажирани доказателства пред съда. Оспорва единствено искането на ищеца за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от установяването на следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Съгласно изричното правило на чл. 154 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи позитивното кумулативно осъществяване на гореизброените елементи от фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга на падежа.

С отговора на исковата молба ответникът изрично признава предявените против него искове.

С оглед на процесуалното поведение на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 164/05.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 11.02.2026 г. първо по делото открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените вземания.

В проведеното на 11.02.2026 г. първо по делото открито съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на решение при признание на иска, в случай, че са налице предпоставките за това.

Съдът намира, че не са налице пречките за постановяване на решение при признание на иска по чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на 2 добрите нрави и е такова, с което ответникът може да се разпорежда.

Съобразно изложеното и предвид направеното от ответника признание на предявените искове, налице са предпоставките за постановяване на решение, основаващо се на признание на иска, съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК, като съдът не излага мотиви по съществото на спора.

По разноските:

При този изход на делото, право на разноски за производството има ищцовата страна.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, или общо 75,00 лева, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят.

В исковото производство ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 75,00 лева, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, възлиза на 100,00 лева, или общо за исковото производство следва да му се присъди сумата от 175,00 лева.

Съдът намира за неоснователно позоваването на ответника на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото последният нарочно е възразил срещу дължимостта на задълженията по чл. 414, ал. 2 ГПК, като въпреки изявената воля да заплати претендираните от него суми до приключване на съдебното дирене пред настоящия състав не се ангажираха доказателства за това.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в производството парични претенции и уважените такива с крайния акт от лева в евро съобразно официалния валутен курс Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „........ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ............, срещу „............ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. ..........., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „............ ЕООД, ЕИК ......

ДЪЛЖИ на „........ ЕАД, ЕИК .........., следните суми, с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на обедняване на ищеца, както следва: 180,51 евро, с левова равностойност 353,05 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. .........., за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, 23,21 евро, с левова равностойност 45,39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.05.2023 г. до 19.05.2025 г., 18,35 евро, с левова равностойност 35,89 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение 3 за период от 01.04.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2025 г. до изплащане на вземането, 3,63 евро, с левова равностойност 7,04 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.05.2023 г. до 19.05.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29799/2025 г. по описа на СРС, 29 състав.

ОСЪЖДА „............ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр.

..........., да заплати на „........ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.

............, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 38,35 евро, с левова равностойност 75,00 лева – сторени разноски в производството по ч. гр. д. № 29799/2025 г. по описа на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 89,48 евро, с левова равностойност 175,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. № 50455/2025 г. на СРС, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „ДАЛСИЯ“ ООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4