Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 298 от 09.11.2023, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Административно наказателно дело 897/2023
Вид
Решение № 298
Подписан
09.11.2023
В сила
08.12.2023
Състав
ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Монтана, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20231630200897 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. С. А., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 000668/02.09.2022г., издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 1800 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП С жалбата се иска отмяна на процесното постановление, като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно обвинение, несъответствие в правната квалификация в АУАН и НП. В подадено допълнително становище се твърди, че автор на вмененото с обжалваното НП нарушение е различно от жалбоподателя лице, управлявало процесното пътно превозно средство е деня и часа на нарушението, за което представят писмени доказателства.

Алтернативно се застъпва становище, че случаят е маловажен. Иска се да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Подадени са писмени бележки, в които са изложени подробни и обстоятелствени доводи за отмяна на наказателното постановление. Моли съда да отмени обжалвания акт.

1

Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява от юрк. Каролина Маринова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като издадено при спазване на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми. Изтъква, че пред админситративнонаказващият орган не са били представени никакви доказателства относно самоличността на лицето, което е управлявало процесното ППС. Излага, че нарушението е извършено с тежкотоварно превозно средство, от категорията на последните, които рушат в най – голяма степен пътната настилка. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, от фактическа страна установи следното:

На 15.03.2022 г., в 08.45 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, е пристигнало пътно превозно средство per. № РВ8147СМ. вид Влекач, марка и молел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с обща техническа допустима максимална маса 39000 кг, управлявано от жалбоподателя А. С..

След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 13.03.2022 г.. в 12:11:44 часа, горепосоченото пътно превозно средство е засечено на 13.03.2022 г. в 12:11 часа, по път 1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Като място на нарушението е посочен път 1. км 110+539, за който се събира такса за изминато разстояние - гол такса, съгласно Приложение към т.

1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февр\ари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.

За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) № 000668/13.03.2022г. от електронната система по чл. 167а. ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и или динамични изображения видеозаписи, представлява доказателство за отразени ге в не! о обстоятелства 2 от носно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10211) - част от системата.

За извършеното административно нарушение св. Д. Д. съставила АУАН № 000668/15.02.2022 за извършено нарушени на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, в присъствието на св. В. М.. АУАН бил предявен на жалбоподателя А. С., който го подписал без възражения. Такива не са постъпили и в предвидения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 000668/02.09.2022г, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лв., за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д. С. Д.

- актосъставител и В. М. М.и, както и от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № 000668/13.03.2022/15.03.2022 г. и разписка - 2 стр. - оригинал;

Заповед № РД-11-486/ 20.04.2021 г. - 13 стр. заверено копие; Заповед РД-11167/08.02.2021 г. - 2 стр. заверено копие; Заповед ЧР-СП622/11.08.2022 г. - 1 стр. заверено копие; Заповед РД-11-760/19.08.2022 г. - 1 стр. заверено копие;

Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167а. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. І79, ал. 3 – 3в – извлечение; Статично изображение във вид па снимков материал на пътно превозно средство с рег. № ххх - 2 бр. снимки; Наказателно постановление № 000668/02.09.2022 г. - оригинал - 4 стр.; Писмо с изх. № 94- 0018643/07.09.2022 г. - оригинал - 1 стр.; Свидетелство за регистрация Ч I;

Договор за наем на МПС от 04.01.2022г.; Трудов договор № 00004332/29.12.2020г. и трудов договор № 00004110/18.06.2020г. Известие за доставяне ИД РЅ 161 8 00Ѕ9КН Z – оригинал, както и допълнително постъпилата справка-извлечение от дигиталния тахограф на превозно средство с рег. № ххх..

При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на 3 показанията на разпитаните по делото свидетели, като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото обстоятелства.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показанията на свидетелите, доказателствен запис с приложения към него снимков материал и съставения АУАН се установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката и на констатираното нарушение.

От приобщените в хода на съдебното следствие в първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а именно свидетелство за регистрация ЧI и договор за наем на МПС от 04.01.2022г. (л.45-46 от а.н.д.№ 1218/2022г.), се установява собствеността на процесното превозно средство от „КЗТ З.“ООД, както и ползването му в процесния период от ЮЛ „П.А.

БГ“ЕООД. От представения и приобщен към доказателствения материал пътен лист и трудов договор (л. 50-51 и л.52 от а.н.д. №1218/2022г. по описа на РС – Монтана) се установява, че в на 13.03.2022г. ППС е управлявано с поставена пътна карта на лице с неустановена по делото самоличност Н. М.

М..

При така установената фактическа обстанова, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от 4 жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното постановление е издадено от оправомощено на основание чл.

189е, ал. 12 ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед № РД-11-167 08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11 -760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.

При направен извод за извършено нарушение, за което се налага определеното в чл. 179, ал. 3а ЗДвП наказание, св. Д. Д. е съставил АУАН в съответствие с регламентирания в ЗДвП ред, доколкото с разпоредбите на чл.

189е, ал. 1 – ал. 11 на ЗДвП изрично е предвидено правомощие на контролните органи да съставят АУАН при установяване на извършено нарушение на чл.179, ал. 3-3в ЗДвП.

С необходимата конкретика е посочена датата и мястото на санкционираното нарушение, предвид това че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 13.03.2022 г. в 12. 11ч. на път 1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно посочената в АУАН и НП санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, субект на нарушението е водача, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че в деня на съставяне на процесния АУАН - дата 15.03.2023г., в 08.45 часа, именно жалбоподателят е управлявал посоченото в АУАН и НП, пътно превозно средство per. № РВ8147СМ. вид - Влекач, марка и молел МЕРЦЕДЕС АКТРОС, с допустима техническа маса 18000кг., брой оси 2,в направление излизане от територията на Република България на ГКПП Капитан Андреево, 5 когато е спрян за проверка и е установено, че на 13.03.2022 г., в 12:11 часа ППС е управлявано по път 1, км 110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Обстоятелството, че жалбоподателят е спрян на излизане от територията на страната със същия товарен автомобил на 15.03.2022 г. на ГКПП Капитан Андреево, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение два дни по рано, а именно на дата 13.03.2022 г. Липсват данни на 13.03.2022 г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата.

Приетите по делото писмени доказателства - извлечението от дигиталния тахограф на превозно средство с рег. № ххх – пътен лист Серия, установяват, че на 13.03.2022 г., в часовия диапазон от 00.00. часа до 23.59 часа, превозното средство е управлявано с поставена пътна карта на различно от жалбоподателя лице, с неустановена по делото самоличност – Н. М., като по делото не са представени доказателства, които да опровергават съдържащите се в тези извлечения данни. От друга страна по делото е приобщено като писмено доказателство трудов договор

№

00004110/18.06.2020г., видно от който Н. М. М. е бил назначен на длъжност „шофьор“, в „П.А. БГ“ ЕООД - дружеството стопанисвало управляваното ППС в процесния период.

Следва да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената дата.