Определение № 17 от 16.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20255000600552 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по повод постъпил частен протест от прокурор от ОППловдив срещу постановеното определение по ЧН дело № 2308 по описа за 2025 годна на ОС-Пловдив, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 568/2023 г. на отдел „ИП“ при ОД на ММВР-Пловдив, водено за престъпление по чл. 319б, ал. 1 от НК.

С протеста с иска да бъде отменено атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди постановлението от 20.08.2025 година за прекратяване на наказателното производство. Излагат се доводи, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на НП, подадена от Й. К., е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, тъй като същият не притежавал качеството на пострадал по см. на чл. 74, ал. 1 от НПК. Според прокурора кръгът от лица, притежаващи процесуална легитимация да обжалват постановлението за прекратяване на НП, е изрично посочен в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК. Първостепенният съд, след като е приел, че К. е претърпял вреди от престъплението, недопустимо и произволно бил разширил кръга от лицата, визирани в горепосочената норма. Намира за несъстоятелни доводите на съда, че след като К. твърди претърпени имуществени вреди от използваното на данните му от потребителския му профил в мобилното приложение „*“, такива в действителност са настъпили. Претендираната неустойка в размер на 400 лева, както и пропуснатите ползи размер на 8 775 лева, наложени му от „*“ ЕАД не представлявали по същността си реално претърпени имуществени вреди, тъй като за тях се водело гражданско дело в, което не 1 било приключило. Доброволно заплатената сума от К. на колекторска фирма в размер на 160,22 лева, според прокурора, произтичала от облигационни отношения и не би могло да се обвърже пряко с извършеното деяние по чл.

319б, ал. 1 от НК. Извън гореизложеното, доводи касаещи активната легитимация на жалбоподателя, се навеждат и твърдения по същество, според които К. лично е извършил регистрацията в приложението „*“, със своите лични данни, имейл и свидетелство за правоуправление на МПС на мобилния апарат на св. Г., която от своя страна била предоставила данните на своята дебитна карта. Сочат се противоречия в показанията на разпитаните по ДП свидетели, но акцент се поставя върху факта, че пътуването е било само едно, а именно на 04 срещу 05.12.2022 година, а и св. К. не твърдял, че преди или след тази дата имало неправомерно ползване на потребителски му профил в мобилното приложение.

Срещу частния протест са постъпили писмени възражения от Й. К., чрез адв. К., в които подробно се излагат мотиви за правилността и законосъобразността на протестираното определение на ОС-Пловдив.

Акцентира се върху допустимостта на жалбата, по повод на която е образувано първоинстанционното производство, както и върху претърпените от К. имуществени вреди, които били в резултат на действията на лицата, ползвали МПС през регистрацията му в мобилното приложение на „*“ без негово знание и съгласие. Оспорва се и тезата на прокурора, че заплатената от К. сума от 160,22 лева е недължимо платена, като се обсъжда приложената към ДП покана от колекторска фирма, получена по ел. поща. Във възражението са обсъдени събраните по ДП доказателства, като е направен краен извод, че няма каквото и да било съмнение, че всъщност има две пътувания с автомобили, като при второто такова св. А. Г. без знанието и съгласието на св. К. е използвала потребителското име и парола, които са били запаметени в мобилния й телефон, с цел да активира МПС чрез мобилното приложение и да го управлява, без да притежава свидетелство за правоуправление. При последващите събития, довели до прекратяване на регистрацията на управляваното от св. Г. МПС за срок от 6 месеца и последващите претенции от собственика на лекия автомобил- „.*“ ЕАД по отношение на К. в размер на 400 лв. неустойка и 8775 лв. обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва за забава, е изведен извод, че деянието съставлява немаловажен случай, за разлика от извода, до който е достигнал наблюдаващият прокурор. Изразено е несъгласие и с поддържаното от прокурора, че деянието е извършено поради проявено лекомислие от страна на св. Г.. Иска се от съда да бъде потвърдено определението на ОС-Пловдив, с което е отменено постановлението за прекратяване на НП, както и да се проведе обективно и всестранно разследване.

Апелативен съд-Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение намира, че протестът е процесуално допустим – депозиран е в предвидения от закона срок и от легитимирано лице да атакува постановения съдебен акт, a разгледан по 2 същество е неоснователен, като съображенията в тази насока са следните:

На първо място е необходимо да се обсъди притежава ли Й. К. качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК и попада ли в кръга от лицата, които биха имали правото да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл.319б, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, като е приел, че К. притежава активна процесуална легитимация и попада в кръга от лицата, визирани в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК, който извод изцяло се споделя и от настоящата инстанция. В посочената норма лимитативно са изброени лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство - обвиняемият, пострадалият и неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Несъмнено отговорът на въпроса дали К. би могъл да има качество на граждански ищец и частен обвинител в едно бъдещо съдебно производство е положителен и този извод се налага предвид претърпените от него имуществени вреди в резултат на действията на ползвалите от негово име, без знанието и съгласието му, на лек автомобил под наем.

Във връзка с горното, настоящият въззивен състав приема, че ако нито общият обект на посегателство, нито непосредственият обект, както е в конкретния случай, не насочват директно към защита на индивидуална правна сфера, то е необходимо да се анализира конкретния фактически състав. В случай, че бъдат установени общественоопасни последици, накърняващи непосредствено нечии права, тогава съдът следва да приеме, че от съответното престъпление има пострадал. Относно престъплението по чл.319б, ал. 1 от НК настоящият въззивен състав намира, че може да има пострадало лице, тъй като от диспозицията на нормата може да бъде направен извод, че наред с общия и непосредствен обект на престъплението, е налице и допълнителен обект- лицето чиито права са пряко засегнати от деянието.

Обстоятелството дали престъплението е формално (на просто извършване), каквото несъмнено е това по чл. 319б, ал. 1 от НК, също не изключва възможността при този вид престъпления да възникне фигурата на пострадал, със следващите от това процесуални права по чл. 74 и следващите от НПК.

Това е така, защото от значение е не дали общественоопасните последици са предвидени от закона като съставомерен престъпен резултат, а дали конкретното престъпление може да засегне пряко отделни лични или собственически права. В този смисъл, лицето, чиито права са накърнени пряко се явява пострадал от деянието, макар и претърпените вреди да са несъставомерни. Предвид изложеното, частният протест в тази си част е неоснователен.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел фактическа обстановка, изложена от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, 3 а именно:

Досъдебно производство № 568/2023 г. по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР – Пловдив е образувано на 08.01.2024 г. и е водено за престъпление по чл.319б, ал.1 от НК за това, че на 05.12.2023 г. в гр.*, в немаловажен случай, неправомерно са използвани компютърни данни от потребителския профил на Й. Г. К. в мобилното приложение „*“, без негово знание и съгласие, за да бъде използван ел. автомобил VW up-e, рег. № *, предоставен от „*“ ЕАД.

Към 04.12.2022 г. свидетелите Й. Г. К. и В. С. К. били приятели и излизали заедно. Св. А. С. Г. и св. И. В. Б. също познавали св. К., като се били засичали в обща компания с него. На 04.12.2022 г. четиримата свидетели били на разходка в МОЛ Пловдив и около 20:00 ч. решили да наемат лек автомобил „*“. Св. К. въвел данните от своя потребителски акаунт в приложението „*”, със своите лични данни, имейл и свидетелство за управление на МПС, на мобилния телефон на св. Г., която предоставила данните на своята дебитна карта, с която следвало да бъде заплатено пътуването. Посредством това приложение можело да се наемат и ползват електрически автомобили.

Задължително условие било ползвателят да има валидно свидетелство за правоуправление на МПС, каквото трите момичета не притежавали. По този начин получили достъп и активирали лек автомобил на „*“, марка и модел „WV e-up”, с рег. номер *. Св. К. управлявал автомобила, а свидетелите Г., Б. и К. били пътници в същия. След около един час оставили автомобила на същото място, от където го били взели, предали го и св. К. се прибрал в дома си.

Същата вечер, св. В. К., св. А. Г. и св. И. Б., решили отново да наемат и използват същия автомобил, през профила на св. К. в „*“, който останал активен. Св. Г. активирала автомобила чрез мобилното приложение на телефона си около 22:34 ч. и се качила да го управлява, като св. К. и св. Б. отново се возели. Св. К. не бил информиран за това пътуване, което според данните по делото e продължило до около 01:30 ч. на 05.12.2022 г., когато св.

Г. била спряна за полицейска проверка в гр. *, на бул. „*“. Св. Г. била санкционирана по административен ред за управление на МПС без СУМПС, а регистрацията на автомобила била прекратена за срок от 6 месеца, на осн. издадена заповед за налагане на ПАМ. На 05.12.2022 година, в 02,39 ч., св. К. получил имейл със съдържание „Вашето Спарк пътуване не беше заплатено“, като е посочена сумата от 51 лв. Същият сменил паролата за профила си в приложението „*“ на същата дата в 05,10 ч. В последствие това задължение било прехвърлено на колекторска фирма, като с начислените такси и лихви последната е претендирала сумата от 160,22 лева, които са били заплатени от К.. На 12.01.2023 година последният получил уведомление от „*“, че дължи на дружеството сумата от 400 лева, представляваща неустойка, съгласно Общите условия на договора, за нарушаване на забраната да не предоставя на трето лице, различно от ползвателя на акаунта, управлението на автомобила. На 4

31.01.2023 г. е била издадена фактура за посочената сума. През месец април 2023 г. К. е получил уведомление-покана, че дължи на дружеството собственик на автомобила и сумата от 8775 лв., за това, че дружеството собственик не може да използва автомобила, поради прекратената регистрация. За последните суми са предявени претенции по исков ред срещу К. пред СРС, ведно със законната лихва.

Прокурорът е приел, че несъмнено, по см на чл. 93, т.22 от ДР към Общата част на НК, са използвани „компютърни данни“. Това е така, защото посредством данните от профила на св. К. в мобилното приложението “*”потребителско име, парола, лични данни и такива за свидетелството му за правоуправление е приведена в изпълнение програмата и чрез нея е активиран взетият под наем автомобил. Деянието категорично е извършено неправомерно от страна на св. Г., К. и Б.. Не могат да се споделят доводите на прокурора, че не е налице обективния признак „неправомерност“ на престъплението по чл. 319б, ал. 1 от НК, защото К. доброволно е предоставил използваните компютърни данни, не ги е заличил впоследствие и не бил взел мерки да не се достъпват от други лица. Фактът, че св. К. е предоставил данните си от профила при първоначалното активиране на на приложението „*“, не би могло да обоснове правомерност в действията на свидетелите при последващото му използване Несъмнено е установено, че при последното е използван профила на К., без негово знание и съгласие, при това с ясното съзнание от страна на Г., К. и Б., че нито една от тях не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Неприемлив е и изводът, че деянието се дължи на „лекомислие в постъпката на св. Г. и другите две момичета“, доколкото Г. и К. към датата на деянието са навършили пълнолетие. Именно с „лекомислието“ на свидетелките е обоснована маловажност на случая, без да се обсъдят всички обстоятелства, при които е извършено деянието, както и конкретните неблагоприятни последици, които са настъпили в следствие на същото. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от НПК, т.е. прието е от прокурора, че деянието не съставлява престъпление, но от мотивите на обжалваното постановление се налага извод, че същият е приел несъставомерността му от обективна страна със спорни и неприемливи доводи, което води до неговата необоснованост. Извън изложеното, по ДП производство са налице противоречия в свидетелските показания, както и по отношение на приобщените ВД, които са констатирани и обсъдени подробно от първоинстанционния съд. Не е от правомощията на съда да дава указания за правна квалификация на престъплението, за което следва да се води разследването, защото това е само и единствено от правомощията на прокурора, но след пълното и обективно изясняване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за правилното приключване на делото следва да се изгради обоснован краен извод за последващото развитие на наказателното производство.