Решение № 13561 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13561 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20261110104574 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявени от Г. С. А. (ищец) срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 45/03.08.2022г. на работодателя, както и признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Акт за прекратяване № ......./03.08.2022г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „зам. Генерален директор/администрация и международна дейност“ при ответника по допълнително споразумение № ..../09.05.2022г., както и възстановяване на длъжността ръководител, отдел в транспорта/международна дейност“ по силата на трудов договор № .........../31.01.2019г.

Ищцата твърди, че работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ по силата на трудов договор № ........../31.01.2019г. С допълнително споразумение № ........./09.05.2022г. към договора, преминала на длъжност „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“, в условията на срочно трудово правоотношение, до провеждане на конкурс. Поддържа, че в т.4 от допълнителното споразумение било 1 изрично посочено, че след назначаване на титуляр на длъжността, ищцата че продължи да изпълнява задълженията си по предходната длъжност „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“. Допълва, че със заповед № 45/03.08.2022г. е прекратено допълнително споразумение № ........../09.05.2022г. и е отразено, че ищцата продължава да изпълнява задължения си по основания трудов договор. Посочва, че с Акт за прекратяване № ......../03.08.2022г., считано от 04.08.2022г., е прекратено правоотношението с ответното дружество на основание чл.328, ал.2 КТ, поради сключване на договор за управление № ВД-28/16.05.2022г.

Счита, че заповед № 45/03.08.2022г. е издадена в нарушение на материалния закон.

Излага съображения, че доколкото с процесното допълнително споразумение е уговорено да изпълнява длъжността „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“ до провеждане на конкурс, същото не може да бъде едностранно прекратено от работодателя, а следва да се прекрати, с оглед провеждане на конкурс и сключване на договор със спечелилия конкурса. Твърди, че работодателят не е провел конкурс, съответно оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Ищцата оспорва и Акт за прекратяване на трудов договор № ............/03.08.2022г., при съображения, че основанието на което е извършено уволнението – чл.328, ал.2 КТ е приложимо спрямо лица от ръководството на предприятието. В тази насока твърди, че заеманата от нея длъжност - „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, не е ръководна по смисъла на пар. 1, т.3 от ДР към КТ. В допълнение посочва и че към момента на прекратяване на трудовия договор, тази длъжност е изпълнявана от друг служител. Пояснява, че с оспорената заповед № 45/03.08.2022г. е възстановена на предишната си позиция - „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, но едновременно с това е прекратен трудовия договор. Навежда твърдение, че считано от 12.05.2022г. не заема длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, съответно не е била част от ръководството на предприятието към момента на прекратяване на трудовоправната връзка с ответника. Твърди, че няма данни да е налице бизнес програма, респективно да е утвърждавана бизнес-задача от страна на УС на ответното дружество за новия мандат на генералния директор, съобразно сключения с него договор за управление № ВД-26/16.05.2022г. Излага съображения, че с издаването на заповед № 45/03.08.2022г. работодателят практически е взел решение да остави ищцата на длъжност „Ръководител, отдел“ след като е сключен нов договор за управление, съответно е неприложима разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ. В допълнение към горното счита, че доколкото ответното дружество не е същинско стопанско предприятие, също обуславя неприложимостта на цитираната норма, въз основа на която е прекратено трудовото правоотношение. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението на ищцата по двете заповеди, както и да възстанови ищцата на заеманите до уволнението длъжности. Претендира разноски.

2

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 КТ, с който оспорва исковете. Твърди, че подписаното допълнително споразумение № ............/09.05.2022г. не е довело до промяна на трудовото правоотношение на ищцата и преминаване към друга длъжност - „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“, доколкото същото е сключено на осн. чл.259, ал.1 КТ – по вътрешно заместване на отсъстващ работник/служител, а такъв не е имало. Посочва, че горното обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на споразумението, видно от което ищцата следва да изпълнява длъжността - „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“ до назначаване на титуляр, след провеждане на конкурс. Излага съображения, че в процесния случай срочен трудов договор не е сключван, а по силата на допълнително споразумение е предвидено ищцата да продължи да изпълнява длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ след назначаване на титуляр на позицията „зам. Генерален директор/ Администрация и международна дейност“. По изложените аргументи счита, че допълнителното споразумение като нищожно не е произвело действие, съответно липсва правен интерес от оспорването на заповед № 45/03.08.2022г. от страна на ищцата, с което същото е прекратено. Оспорва твърдението на ищцата, че заеманата от нея длъжност - „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ няма ръководен характер. В тази насока твърди, че предвид регламентацията, съдържащата се в длъжностната характеристика за длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“, несъмнено се установява, че лицето заемащо посочената позиция има ръководна функция по отношение международната дейност и ангажиментите на компанията. В подкрепа на тези си съждения ответникът посочва, че не случайно длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/ Международна дейност“ е на пряко подчинение единствено на Генералния директор. Допълва, че длъжността има организационни и ръководни функции, както по отношение на изпълнението на стратегическите задачи на компанията, така и по отношение постигането на добри икономически показатели. Ответникът оспорва твърдението, че няма поставена бизнес- задача към Генералния директор, както и бизнес-програма, която да се изпълнява. Позовава се на обстоятелството, че неразделна част от подписания договор за възлагане на управлението № ВД-28/16.05.2022г. е писмена Концепция за развитие на предприятието. Ответникът заявява, че с посочената концепция се поставят задачи към Генералния директор, респективно същата има характера на бизнес - задача.

Допълва, че неизпълнението на заложените икономически показатели е основание за прекратяване на договора за управление. Позовава се на одобрена бизнес - програма за ответното дружество за периода 2021г. – 2025г., която следва да бъде изпълнявана от Генералния директор, в която връзка твърди, че на същият е предоставено правото да сформира екип за постигане на поставените задачи, съответно му е предоставено и правото по смисъла на чл.328, ал.2 КТ. Моли да бъдат отхвърлени исковете като 3 неоснователни. Претендира сторените разноски.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „Ръководител, отдел в транспорта/Международна дейност“ при ответника ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с Акт за прекратяване № ........../03.08.2022г., считано от 04.08.2022г. Обстоятелствата се доказват от трудов договор №...../31.01.2019г., и допълнителни споразумения към него, както и Акт № ...../03.08.2022г. на Генералния директор на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Г. С. А..

От представено по делото Допълнително споразумение № .../09.05.2022г. към трудов договор № ...../31.01.2019г., изхождащо от Генералния директор на ответното дружество се установява, че страните са постигнали съгласие в изискуемата се писмена форма /съгл. чл.119 КТ/, считано от датата на подписване на същото, ищцата да премине на длъжност – „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност” с код по НКПД 1120 7012, клас Р. Видно от текста на посоченото допълнително споразумение, същото има срочен характер, тъй като действието му е обвързано до назначаването на титуляр за длъжността след провеждане на конкурс. Съгласно изричното отбелязване в т.4 към подписаното от страните споразумение, след назначаване на титуляр, ищцата Г. С. А. продължава да изпълнява длъжността „Ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“ по основен трудов договор.

По делото се установява, че на ищцата е връчена длъжностна характеристика за длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност”, видно от собственоръчно положения подпис и изписване трите имена, на дата 12.05.2022г., от който момент съдът намира, че ищцата е била преназначена на посочената длъжност.

От приета по делото заповед № 45/03.08.2022г., издадена от ответника и връчена на ищцата се извежда, че работодателят е прекратил действието на допълнителното споразумение № .........../09.05.2022г., с което на практика е извършено възстановяване на ищцата на заеманата позиция – „Ръководител отдел в транспорта/Международна дейност“ по основното действащо между страните трудово правоотношение към дата 03.08.2022г.

Ищцата е оспорила законосъобразността на вътрешния акт на работодателя, с аргумент за липса на представени доказателства за извършване на конкурсна процедура и назначаване на служител на длъжността „Заместник генерален 4 директор/Администрация и международна дейност”, съответно липса на законово основание за едностранно прекратяване на сключеното допълнително споразумение.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което, ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно. Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.

В настоящия процес не е спорно, че ищецът е бил служител на ответника по трудов договор № ...../31.01.2019г., по силата на който е заемала длъжността „Ръководител отдел в транспорта/международна дейност“, както и че по силата на чл.

259 КТ страните са сключили допълнително споразумение към този трудов договор с № ....../09.05.2022г. за вътрешно съвместителство, по силата на който ищцата е приела да изпълнява до назначаването на титуляр след конкурс длъжността „Заместник генерален директор/Администрация и международна дейност“.