Решение № 225 от 16.06.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 341/2023
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 16.06.2023
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.200, ал.1, т.26, предл.1 · Закон за водите
- чл.200, ал.4 · Закон за водите
- чл.48, ал.1, т.5 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. С., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200341 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД, представлявано от управителя С.Р. против НП №17/10.05.2022г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ (БД ИБР), с което на основание чл.200, ал.1, т.26, предл.1 и чл.200, ал.4 от Закона за водите е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован за съдебно заседание се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 09.11.2021г. експерти от Дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ извършили повторна проверка във връзка с 1 изпълнението на условията на разрешително за водоползване №0709/12.12.2001г. с титуляр „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД. При извършената проверка било установено, че общественото питейно- битово водоснабдяване на гр. Н.З. и населени места от община Н.З. се осъществявало от водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група „Червенаково“. Водоснабдителната група се състояла от тръбни кладенци ТК1, ТК- 2, ТК- 3, ТК- 4, ТК- 6, шахтови кладенци ШК- 5, ШК- 7 и ШК- 8, разположени в поземлени имоти (ПИ) №№000134, 000131, 000132, 000133, 000124, 000130, 000129 и 000128, местността „Герменлика“, землище с. Б., общ. С.; шахтови кладенци ШК- 9 и ШК- 10, които били разположени в поземлени имоти №№000003 и 000007, местността „Адата“, землище с. С., общ. Т.. В поземлени имоти №№055004, 054001 и 000144, местността „Герман“ в землището на с. Б., общ. Т. били разположени шахтови кладенци ШК- 11, ШК- 12 и ШК- 13. От подземните водоизточници, посредством бункерни помпени станции водата се подавала в черпателен водоем с обем 4000 м³. От черпателния водоем посредством централна помпена станция (ЦПС) „Червенаково“ постъпвал в напорен водоем (НВ)- 5000 м³, откъдето по стоманен тръбопровод Ф- 720 милиметра достигала до населените места на община Н.З.. От напорния водоем по стоманен тръбопровод с диаметър 720 милиметра водата достигала до населените места на община Н.З. както следва:
- първо отклонение за с. Б., общ. Н.З.;
- следва отклонение при местността „Мечи камък“ за с. Съдийско поле и с. Ценино;
- преди с. К., общ. Н.З. е отклонението на тръбопровода за с. К. и с.
Асеновец;
- в землището на с. К. при удароубивателна шахта се отклонявал тръбопровод за захранване на напорен водоем с обем 6000 м³ за водоснабдяването на гр. Н.З..;
- от удароубивателната шахта започвал тръбопровод за захранване на населените места на община Н.З..
Водовземането от подземните водоизточници се осъществявало без учредена санитарно- охранителна зона съгласно изискванията и процедурата по Наредба №3 от 16.10.2000г. (обн. ДВ бр.88/2000г.). В БДИБР нямало 2 внесена процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона на водоснабдителна група „Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови кладенци, с цел на водовземане за обществено питейнобитовото водоснабдяване на гр. Н.З. и населени места в община Н.З..
Към момента на проверката отново не били предприети действия за учредяването на санитарно- охранителни зони на съоръженията за питейнобитово водоснабдяване от подземни води от титуляра на разрешително за водоползване №0709/12.12.2001г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол №Сл 391/09.11.2021г.
Свидетелката А. Г. приела, че дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите. За това нарушение съставила акт за установяване на административно нарушение на дружеството, а колежката й, св. А. Г.- М. като очевидец, присъствала при установяване на нарушението се подписала при съставянето и връчването на акта.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие директорът на
Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ (БД ИБР) възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.200, ал.4, вр. ал.1, т.26, предл.1 и от Закона за водите му наложил наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения 14- дневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са частично основателни. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства извършеното от жалбоподателя нарушение на Закона за водите. Действително при извършената проверка на 09.11.2021г. се установило по несъмнен начин, че няма учредена санитарноохранителна зона на водовземните съоръжения на водоснабдителна група „Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци и 8 бр. шахтови кладенци, с цел на водовземане за обществено питейно- битовото 3 водоснабдяване на гр. Н.З. и населени места в община Н.З.. Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите вменява на водоползвателите- титуляри на разрешителни задължението да предприемат действия за определяне на санитарно- охранителна зона на съоръженията за питейно- битово водоснабдяване. Разпоредбата на чл.5 от Наредба №3 от 16.10.2000г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно- охранителни зони около водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди забранява експлоатацията на водоизточник и/или съоръжение независимо от формата на собствеността му без установена санитарно- охранителна зона. За неизпълнението на това задължение законодателят е предвидил глоба, съответно имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева освен ако не подлежи на по- тежко наказание физическото или юридическото лице, което експлоатира водовземни съоръжения за питейно- битово водоснабдяване или за минерални води без изградена санитарно- охранителна зона.
В настоящия случай „Водоснабдяване и канализация- С.“ ООД е титуляр по разрешително за водоползване №0709/12.12.2001г., издадено от Министерството на околната среда и водите. Като водоползвател търговското дружество извършвало водовземане от подземни води на водоснабдителна група без да е подало до съответния орган по чл.38, ал.2 от Наредбата заявление за учредяване на санитарно- охранителна зона. Въпреки това дружеството жалбоподател експлоатирало въпросните водовземни съоръжения без да е предприело действие за определяне на санитарноохранителна зона, което обуславя извода за съставомерност на изпълнителното деяние. Като е експлоатирало водовземните съоръжения за питейно- битово водоснабдяване без да е учредена санитарно- охранителна зона съдът счита, че дружеството жалбоподател е нарушило от обективна страна състава на нарушението по чл.48, ал.1, т.5 от Закона за водите и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Безспорно се установи, че нарушението е осъществено от жалбоподателя посредством неправомерно поведениебездействие, доколкото санкционираното юридическо лице е било длъжно да осъществи определено активно поведение по предприемане на действия за определяне на санитарноохранителната зона. Не се събраха данни по делото това противоправно 4 поведение да е било преустановено към момента на проверката 09.11.2021г.
Липсата на установена санитарно- охранителна зона несъмнено и категорично е била установена в процеса на проверката от св. А. Г., осъществена на 09.11.2021г., от което следва, че именно тази е датата, на която са станали известни, както нарушението, така и нарушителя. Съдът счита, че неправилно е била определена наложената на търговското дружество „Имуществена санкция“, а именно в размер от 2000 лева за деяние извършено от жалбоподателя при повторност. Съдът счита, че не са налице условия за квалифициране на деянието като повторно. Неправилно е прието от наказващия орган, че с наказанието наложено на търговското дружество жалбоподател по наказателно постановление №88/12.08.2021г., влязло в сила на 30.03.2022г. се обуславя повторността по настоящото производство. Видно е, че съгласно разпоредбата на параграф 1, т.22 от допълнителните разпоредби на Закона за водите „ повторно“ е нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Видно е, че наказателно постановление №88/12.08.2021г. е влязло в сила на 30.03.2022г., т. е. към датата на извършване на деянието по настоящото производство това наказателно постановление не е било влязло в сила. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят не следва да отговаря за нарушение, извършено в условията на повторност, а за нарушение по чл.200, ал.1, т.26, предл.1 от Закона за водите. Съдът счита, че санкция в минимален размер от 1000 лева ще се явява съобразена с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и би спомогнала за реализиране целите на генералната и специалната превенция. Съдът намира, че не са налице условия, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, разкриващи по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи от същия вид. Нарушените правни норми регулират значими обществени отношения свързани с управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс в интерес на обществото и осигуряване опазване здравето на населението. В случая неспазването на изискването за учредяване на санитарно- охранителни зони е довело до водовземане от съоръжения без осигурена защита от постъпване на замърсители във водоизточниците, без гаранции за качеството на водата и състоянието на водоизточниците, 5 позволяващо ползването им съгласно условията на разрешителното.
Обстоятелството, че извличаната вода е била предназначена за питейнобитово водоснабдяване на гр. Н.З. и населени места от общ. Н.З. допълнително обосновава извод за липса на маловажност на случая.
Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно подробно и ясно с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба. Ето защо съдът счита, че атакуваното наказателното постановление следва да се измени на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН като вместо наложеното наказание по чл.200, ал.4, вр. ал.1, т.26, предл.1 от Закона за водите „Глоба“ в размер на 2000 лева на жалбоподателя следва да се наложи на основание чл.200, ал.1, т.26, предл.1 от Закона за водите наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо дружеството жалбоподател „Водоснабдяване и канализация-С.“ ООД следва да се осъди да заплати на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.