Определение № 355 от 28.04.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 355 гр. Шумен, 28.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500104 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1574/16.02.2026 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт С.С., против разпореждане № 317/05.02.2026 г., по ч.гр.д.№ 111/2026г. на НПРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. Н. А., за следните суми: 27,08 евро главница, представляваща разлика между уважения размер от 323,87 евро до претендирания 350,95 евро; 63.52 евро договорна лихва върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 5.56 евро договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 1 Кредит”; 0.19 евро договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 1 Уред”; 83.63 евро обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 7.33 евро обезщетение за забава върху застраховката „BANK Пакет 1 Кредит” и 0.25 евро обезщетение за забава върху застраховката „BANK Пакет 1 Уред“. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в ЗПК била уредена възможност за включване на застраховки в договора за кредит. Независимо дали се касаело за кредитиране на стока, застрахователни премии или получаване на сума потребителят не ги заплатил чрез свои средства, а премиите били платени чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс. В ЗПК изрично застрахователните премии били посочени като вид услуга, която може да бъде задължителна или избрана от потребителя, като от това зависило дали същите ще бъдат включени в ГПР. „Общи разходи по кредита“ били всички разходи по кредита, известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит и по-специално 1 застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В конкретният случай допълнителните услуги – застраховки, които потребителят избрал и чието финансиране било поето от ищеца не били задължително условие за получаване на сумата по кредита, поради което сумата по застраховките законосъобразно не била включена в ГПР като разход по кредита, тъй като тя била част от самия кредит и взета предвид и отчетена в ГПР като част от кредита.

Застраховката не била едностранно сключена. За сключването й е било необходимо волеизявление и активност от страна на потребителя. В чл.19 от Договора за кредит изрично било посочено, че потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Застраховките в договора за кредит не били такси или разход, а отпуснат допълнителен финансов ресурс – главница. В чл.7 от договора ясно бил описан размерът на отпуснатия финансов ресурс и било направено разграничение, че той включва както сума, отпусната за общо ползване /сума за заплащане на стока/, така и сума за заплащане на застрахователни стоки. Съгласно чл.7.2.2 от договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита представляващи дължимата за конкретната застраховка сума, се превеждали на кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично декларирал избора на тази допълнителна услуга – застраховка, а в чл.7.2.2 от договора изрично възлагал на кредитора да преведе частта от средствата на съответния застраховател. По този начин получавал висока степен защита срещу различни рискове, като ползвал покритието без да трябва да заплати наведнъж дължимата премия.

Допълнителната услуга кредитополучателят имал право сам да „включи“ или да „изключи“ на всяка една стъпка от процеса на онлайн кандидатстване и преди одобряването на кредита, както и след като бъде одобрен, видно от екранните снимки в жалбата. Идентична възможност била предвидена и при сключването на договора на хартия. Договорът бил изготвен на разбираем език и отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. ГПР бил в размер на 5 пъти размера на законната лихва уреден в чл.19, ал.4 ЗПК към момента на сключването му. В чл.10 от договора били посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР. Както националният закон и Директива 2008/48/ЕО не изисквали в договора да се включат компонентите на ГПР. Той следвало да бъде посочен като процент в договор за кредит, а от друга страна в договора да бъде посочена и общо дължимата сума от потребителя. Преследваната от законодателя легитимна цел била не потребителят да бъде информиран до степен сам да пресметне ГПР /още повече, че формулата за това изисквала специални математически знания, каквито средния потребител не притежавал/, а да се информира за това колко реално ще струва ползването на паричния ресурс при надлежно изпълнение на договора. Потребителят бил осведомен, че размера на кредита включва отпуснатата сума за лично ползване /или за закупуване на стока/, както и отпусната сума за заплащане на застрахователни услуги, които се превеждали на трето лице. В заповедното 2 производство липсвала възможност да се докажат в пълна степен посочените по-горе факти, както и да се назначи ССЕ която да провери, че размерът на ГПР е коректно посочен и СТИ, която да установи стъпките и съгласията, които потребителят давал при кандидатстване онлайн, с оглед характера на производство. Подаденото заявление и извлечение от счетоводните книги имали всички необходими реквизити и законово съдържание, за да се направи преценка потребителят дължи ли претендираните суми и дали да подаде възражение или не. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането на НПРС в неговата отхвърлителна част и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените от заповедния съд суми, както и в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д.№ 111/2026 г. по описа на НПРС е образувано по заявление по чл.417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против длъжника Н. Н. А., за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: hлавница 382.75 евро, ведно със законна лихва от 20.01.2026 г.; Дoговорна лихва 69.27 евро за периода от 25.02.2025г. 25.11.2025г. и мораторна лихва 91.21 евро за периода от 25.02.2025 г. 08.01.2026г.. Посочено е, че заявлението се основава на извлечение от счетоводните книги на банката и че се касае за сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника договор за потребителски кредит. Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на банката; договор за потребителски кредит, съдържащ и погасителен план; заявление декларация, сертификат за застраховка, общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“, общи условия за ползване на допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето предоставени от MEDIGUIDE INTERNATIONAL към застрахователна програма „Защита на кредита“ на кредитополучателите.

С разпореждане № 131/20.01.2026 г. заявлението е оставено без движение с подробни указания към заявителя описани в него, досежно конкретизиране на претендираните вземания според техния вид – главница, застраховки, лихви и пр. С уточняваща молба заявителят е посочил, че претендираната главница в общ размер на 382.75 евро включва:

350.95 евро чиста стойност на преведената на кредитополучателя сума, 30.74 евро е размера на застраховката „BANK Пакет 1 Кредит“ и 1.06 евро е размера на застраховката „BANK Пакет 1 Уред”. Претендираната договорна лихва в общ размер от 69.27 евро се състои от:

63.52 евро договорна лихва върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 5.56 евро договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 1 Кредит” и 0.19 евро договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 1 Уред”. Претендираното обезщетение за забава в общ размер от 91.21 евро се състои от 83.63 евро обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 7.33 евро обезщетение за забава върху застраховката „BANK Пакет 1 Кредит” и 0.25 евро обезщетение за забава върху застраховката „BANK Пакет 1 Уред”. Заявителят е посочил в таблица, че длъжникът е извършвал плащания по договора за кредит, в общ размер от 90,40 евро /176,82 лв./, с които са погасени главница – 63,33 евро /123,86 лв./ и договорна лихва - 27,08 евро /52,96 лв./.

В приложеното извлечение от счетоводните книги на банката е отразен размер на сумата съгласно Договор за потребителски кредит №..., сключен на 22.11.2024 г. – 627,85 3 евро, начало на договора – 22.11.2024 г., краен срок на договора – 25.11.2025 г., брой вноски по договора – 12, падеж на задълженията – 25-то число на месеца; брой платени вноски – 2; брой оставащи дължими вноски - 10; Посочено е, че размерът на задълженията към 08.01.2026г. възлиза на 382,75 евро – изискуема главница; 69,27 евро изискуема договорна лихва за периода 25.02.2025 г. – 25.11.2025 г. и 91,21 евро - обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 25.02.2025 г. – 08.01.2026 г., общо задължение – 543,23 евро.

С атакуваното разпореждане № 317/05.02.2026 г., по ч.гр.д.№ 111/2026г. на НПРС, съдът е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника Н. Н. А., за следните суми: 27,08 евро главница, представляваща разлика между уважения размер от 323,87 евро до претендирания 350,95 евро; 63.52 евро договорна лихва върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 5.56 евро договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 1 Кредит”; 0.19 евро договорна лихва върху застраховката „BANK Пакет 1 Уред”; 83.63 евро обезщетение за забава върху стойността на преведената на кредитополучателя сума, 7.33 евро обезщетение за забава върху застраховката „BANK Пакет 1 Кредит” и 0.25 евро обезщетение за забава върху застраховката „BANK Пакет 1 Уред”, както и в частта за разноските: за разликата от 6,47 евро до платените и претендирани 10,86 евро ДТ, и за разликата от 45,72 евро до претендираните 76,69 евро за възнаграждение за юрисконсулт.

В мотивите съдът е приел, че в общия размер на кредита не следва да се включат разходите по кредита. Сумата на застрахователните премии не е включена в ГПР и не може да се смята част от усвоена сума. Клаузата относно общия размер на сумата, която потребителят следва да плати е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Дължима е претенцията за главница в размер на чистата сума на кредита, а не както е посочено в чл.7 от договора. Налице е несъответстващ на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, ГПР, който се оказва по–висок от посочения в договора, което нарушава чл.19, ал.4 ЗПК и прави сключения договор за кредит недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Не се дължат сумите за договорна лихва и мораторна лихва. Единствено дължима е чистата сума за главница, след приспадане на недължимо платена сума от 27,08 евро, което е разликата между уважения размер от главницата от 323,87 евро до претендирания 350,95 евро.