Решение № 237 от 02.03.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Пазарджик, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220103712 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от С. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, ул. .............................., чрез адвокат А. А. А. от АК Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. ..............., против „.................. АД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, р- н ..................................., с представител: П. Н. Д., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ищеца, че договор за паричен кредит PLUS-21040169, сключен между страните е недействителен, поради заобикаляне на закона и ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 459,25 лева, платени при начална липса на основание по недействителен договор.

В исковата молба ищецът твърди, че на 11.04.2025 г. между страните е сключен договор за паричен кредит PLUS-21040169, с размер на заемната сума от 5200 лева, срок на кредита - 48 месеца, ГЛП 24,43 % и лихвен процент 20,60 % /липсвал ГПР/, с общо дължима сума в размер на 9173,76 лева, с крайна дата на плащане 15.04.2029 г..

Посочва, че в кредита е предвидена и такса административни дейности в размер на 130 лева, която според т.5 от Условията по договора за кредит се удържа от предоставената сума, като така реално са предоставени 5070 лева.

Предвидена е и застрахователна премия в т.3 в размер на 1479,84 лева. Премията е разсрочена на вноските на кредита, като е включена като перо разход в погасителния план.

Вноската е определена в размер на 191,12 лева и се превежда от кредитора на застрахователя след заплащането от кредитополучателя с всяка месечна погасителна

1 вноска по кредита.

Посочва, че в общата сума на кредита в размер на 9173,76 лева се включва застрахователната премия. Излага твърдения, че ищецът е платил сумата в размер на 5529,25 лева.

Счита, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не е посочен точен размер на ГПР. Смята, че в него е следвало да се включи и застрахователната премия, която представлява разход по кредита. По този начин размерът на ГПР ще е значително по-голям от посочения в договора. Цитира съдебни решения на ВКС и СЕС.

Посочва, че таксата административни дейности е реално предоставяне на по-малък финансов ресурс. Увеличаването на общия размер на кредита (главницата) без реално да се предоставя възможност на потребителя да се разпорежда с тази сума и начисляването на ГПР и ГЛП върху „обновения“ размер на кредита заблуждава потребителя за реалния размер на ГПР, който de facto се изчислява въз основа на само и единствено реално предоставените суми!

В процесният договор кредиторът заблуждаващо посочил, че общият размер на кредита е в размер на 5200 лева, като съгласно чл.2 от същият е предвидил, че потребителят дължи такса за административни дейности, която се заплаща от кредитополучателят, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „такса административни дейности“ от общият размер на кредита. По силата на тази уговорка заемателят е усвоил 5070 лв. поради извършената удръжка на 130 лева такса административни дейности.

Твърди, че не са спазени и изискванията на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като договорът не съдържа размера на лихвения процент на ден. Твърдението в т.18 от Условията по Договора, че лихвения процент на ден е равен на лихвения процент, записан в договора, но разделен на 365 дни, е неясно за потребителя.

Счита, че и застрахователният договор е нищожен поради липсата на основание да съществува. Застраховката е уговорена с цел да бъдат защитени плащанията на кредитополучателя по договора за потребителски кредит. Типичната и непосредствена цел на застрахователния договор е да се обезпечи изпълнението на задълженията по процесния кредит. Тази цел не е осъществена поради обстоятелството, че договор за кредит не съществува в правния мир. Нищожен е й поради противоречие на добрите нрави.

С оглед изложеното за недействителността на договора за потребителски кредит, твърди, че ищецът е направил общо плащания в размер на 5529,25 лева при предоставени средства в размер на 5070 лева. По този начин ответникът е получил сумата от 459,25 лева при липса на основание, поради което е длъжен да я върне на ищеца.

В проведеното съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат А. А. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Депозира писмена защита.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата 2 молба.

Оспорва, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР.

Посочва, че застраховката е сключена по желание на клиента. Изрично в СЕФ били посочени разходите по предложения кредит, в т.ч. и за такса ангажимент. Било посочено и че застраховката не е задължителна и не е предпоставка за получаване на кредита. Цитира клаузи от договора за кредит в подкрепа на горните твърдения.

На следващо място посочва, че сам ищецът е избрал да плаща застрахователната вноска заедно с вноската по кредита.

Твърди, че в процесния договор е включена ясна информация по какъв начин е формиран ГПР. Потребителят е изрично уведомен, че годишното оскъпяване се формира от възнаградителна лихва и такса ангажимент, като застрахователната премия не се включва, тъй като тя не е свързана с условията по кредита и неговото предоставяне.

Смята, че посочената практика не е относима към настоящия казус.

Оспорва, че таксата административни дейности представлява предоставяне на помалък финансов ресурс.

На първо място, следвало да бъде отбелязано, че видно от стр.2, т.6, от представеното с исковата молба споразумение за пълно предсрочно погасяване – 115,58 лева от таксата ангажимент са възстановени на кредитополучателя като са приспаднати от сумата за окончателно погасяване на заема.

Независимо от горепосоченото, смята, че дали клиентът ще получи 5200 лева, при лихвен процент 20.60% и ще внесе по банков път или на каса 130 лева или ще получи 5070 лева с лихвен процент 20.60%, но от тях бъде удържана дължимата такса от 130 лева, няма никаква финансова разлика за патримониума на потребителя.

Смята, че ищецът е уведомен, че таксата административни дейности е включена в ГПР.

Твърди, че е напълно неоснователно твърдението за нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК, тъй като изчисляването на лихвения процент на ден било въпрос на елементарно пресмятане.

Намира за напълно бланкетно и необосновано твърдението за нищожност на застрахователния договор.

Оспорва размера на предявената претенция. Сочи подробни съображения.

По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното последно съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Депозирал е молба, с която моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

3

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства договор за потребителски паричен кредит PLUS-21040169 от 11.04.2025 г., Условия по договор за кредит, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че „.........................“ ЕАД /правоприемник, на което дружество е ответникът по делото/ е предоставил на ищцата кредит в размер на 5200 лева, като сумата била отпусната от кредитора за срок от 48 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 191,12 лева, при уговорен годишния процент на разходите – 24,43 % и годишния лихвен процент – 20,60%, посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че общата сума на плащанията на ответника е в размер на 9173,76 лева, в която е включена такса ангажимент в размер на 130 лева и застрахователна премия в размер на 1479,84 лева.

В договора е инкорпориран и погасителен план, в който е посочено, че първата дължима вноска е на 15.05.2025 г., а последната на 15.04.2029 г..

Съгласно чл.3 и чл.4 от договора размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент, а посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Уговорено е, че сключването на застраховката не е задължително условие за получаване на кредита и/или получаването му при договорените в настоящия договор условия.

Видно от приложените по делото Сертификат № PLUS 21040169 „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България се съгласили да застраховат сключения с ищцата като кредитополучател по процесния договор за кредит по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“. Приложени са и Общите условия за застраховката.

От приетото по делото като писмено доказателство споразумение за пълно предсрочно погасяване на договор за паричен кредит PLUS-21040169 от 24.07.2025 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за предсрочно погасяване на горепосочения потребителски кредит. Видно е, че ищцата е предплатила сумата в размер на 4602,64 лева и е останало задължение в размер на 353,25 лева, което е заплатено на 24.07.2025 г. /видно от приложеното на л. 34 от делото преводно нареждане/.

Видно е от приложеното по делото извлечение за състояние по кредит от 14.07.2025 г., че ищцата е направила плащания в общ размер от 576 лева /три вноски по кредита в размер на по 192 лева./.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява какви суми е заплатил ответника в полза на „Кардиф общо застраховане“ АД – клон България и „Кардиф животозастраховане“ АД – клон България. Вещото лице е посочило, че ищцата е погасила застрахователни премии в размер на 92,49 лева. Установява се, че при предсрочното погасяване на кредита от дължимата сума е приспаднати такса в размер на 115,58 лева и сумата в размер на 4602,64 лева /предплатена/.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.

Съдът счита, че не следва да обсъжда останалите писмени доказателства и в частност представени от ответника договори за кредит, сключени с различни от ищцата лица.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

РС Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

4

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото и заключението на СИЕ се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за паричен кредит PLUS-21040169, с размер на заемната сума от 5200 лева, срок на кредита - 48 месеца, ГПР 24,43 % и лихвен процент 20,60 %, с общо дължима сума в размер на 9173,76 лева, с крайна дата на плащане 15.04.2029 г.. Не е спорно, че ищцата е получила заемната сума, както и че кредитът е предсрочно погасен.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответното дружеството е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице кредит за общо ползване, като не са налице изключенията по чл.4 ЗПК. При така установеното съдът приема, че действителността на клаузите на процесния договор следва да се съобразят с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 от ЗПК във вр. чл.143 148 от ЗЗП. Съгласно ТР № 1/2020 г. /27.04.2022 г. по тълк. д № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл.7, ал.3 ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди валидността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност.