Определение № 503 от 05.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. София, 05.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно гражданско дело № 20221110152921 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от процесуалния представител на длъжника E. Д. З. - адв. Т.

Р. П., САК, с искане за допълване на определение № 10971 от 22.03.2023г. в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за оказаното процесуално представителство по настоящото дело.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от заявителя. Излага съображения в насока недължимост на претендираното адвокатско възнаграждение, съответно намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът намира, че искането е процесуално допустимо, доколкото същото е направено от легитимирана страна в преклузивния срок. По същество е неоснователно по следните съображения:

Настоящото производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на ..... срещу E. Д. З.. На 14.10.2022г. е издадена заповед за изпълнение. Същата е редовно връчена на длъжника на 08.03.2023г., който в срока по чл. 414 ГПК е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и е направил искане за присъждане на разноски за осъщественото безплатно процесуално представителство.

Същевременно с молба с вх. № 68054/13.03.2023г. заявителят е посочил, че задължението, предмет на издадената заповед за изпълнение е погасено, поради което моли делото да бъде прекратено с оглед липса на правен интерес от продължаване на производството.

С определение № 10971 от 22.03.2023г., съдът е прекратил производството по по настоящото ч.гр.д. № 52921/2022г. по описа на СРС, 81 състав.

В хипотезата на обезсилване на заповедта за изпълнение, по-нататъшно исково производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. Изключение обаче от това правило е налице в случай, че искът не е бил предявен, поради плащане от страна на длъжника. В настоящия случай с оглед становището на заявителя за плащане след образуване на заповедното производство и прекратяване на производството, по което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, исков процес по чл. 422 ГПК не може да се развие. С извършеното плащане длъжникът е признал дължимостта на вземанията по заповедта за изпълнение 1 по чл. 410 ГПК, съответно същият е дал повод за завеждане на делото, поради което разноски не му се следват.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК от 01.09.2023г. на адвокат Т. Р. П., САК, пълномощник на длъжника E. Д. З., ЕГН **********, с искане за допълване на определение № 10971 от 22.03.2023г., по описа на СРС, 81 състав, в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв. Т. П..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2