Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 04.03.2026, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Административно наказателно дело 110/2025
Вид
Решение № 5
Подписан
04.03.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Славка Бисерова Гемишева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 45 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63б · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.79б, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.103 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Чепеларе, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20255450200110 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Б. В. С., с ЕГН ********** от гр.С., против Наказателно постановление №25-0373-000590/19.08.2025 год. на Началник РУ-Чепеларе към ОДМВР – Смолян, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец. Жалбоподателя твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено.

Оспорва фактическите твърдения на административно наказващия орган, като твърди, че не спрял на подадения сигнал със стоп палка, тъй като се намирал на главен път където нямало аварийна лента или отбивка, а движението било интензивно, поради което спирането не било безопасно. Навежда възражение за неправилно посочване мястото на нарушението, както и че при съставянето на наказателното постановление не са взети предвид неговите възражения. Алтернативно моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощеният юрк. Н. Ш., който изразява становище за прекратяване на производството по отношение на наложеното наказание глоба, поради наличието на предпоставките на чл.72б ал. ЗАНН, като оспорения административен акт подлежи на контрол само по отношение на наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС.

Счита, че жалбата и наведените в нея възражения са неоснователни, като развива подробни доводи за това. Моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че от страна на жалбоподателя са осъществени обективните и субективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение, което се подкрепя от събраните по делото доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Доколкото нарушителят оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, съдът счете, че не са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно производство по смисъла на чл.63б от ЗАНН.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 29.07.2025 г. св. И. У. и И.

Р. – полицейски инспектори в РУ Чепеларе осъществявали контрол на пътното движение на територията на к.к.Пампорово. Около 19,24 часа св.У. и св.Р. се намирали на паркинг „Студенец“, на път III – 8641 при км.1+700, където забелязали движещият се в посока от гр.Смолян към гр.Чепеларе без включени светлини лек автомобил марка „*******“ с рег.№ *********. Когато автомобилът приближил, св.Р. подал сигнал със стоп палка за да го спре, 1 като му посочил мястото за спиране в близост до входа на паркинга, който се намирал от дясно на пътното платно на движещият се автомобил. Автомобилът намалил като включил аварийни светлини, но подминал мястото на отбивката. В този момент св.Р. му направил ясен знак с палката да се върне назад, но автомобилът не спрял и продължил по пътя.

Полицейските служители изчакали няколко минути и след като автомобилът не се върнал те тръгнали със служебния автомобил в посока гр.Чепеларе за да го настигнат, като за това уведомили и дежурния наряд. Преди гр.Чепеларе полицейските служители настигнали посочения по-горе автомобил и го последвали. Водачът на автомобилът ги забелязал и след като влезли в града на път II -86 при км.79+500, в близост до кръстовището на ул. „Васил Дечев“ и ул. „Панорама“, спрял вдясно, а след него спрял и патрулният автомобил. При извършената проверка полицейските служители установили, че водач на автомобила е жалбоподателя, който пътувал сам в него. Последния им обяснил, че преди това в к.к.Пампорово не спрял, защото нямало къде. Свидетелят У. съставил на С. за допуснатото от него нарушение АУАН серия GА № 150470/29.07.2025 г., за това, че на 29.07.2025 г. около 19,43 часа в гр. Чепеларе, на 30 метра след кръстовище образувано от ул. „Васил Дечев“ и ул. „Панорама“ (път II – 86, 79.500 км.) в посока на движение от гр.Смолян към гр.Пловдив, управлява лек автомобил „******“ с рег.№ ********, собственост на М. А. Л. от с.Д., обл. С. и допуска следното нарушение: като водач на горепосоченото МПС, не спира плавно на посоченото място, а имено на паркинг Студенец в к.к.Пампорово или в най – дясната част на платното на движение при подаден ясен и своевременен сигнал за спиране със стоп палка по образец от мл. инсп. И. Р. в 19,24 часа ба 29.07.2025 год. на път III – 8641, 1.700 км., като продължава своето движение към гр.Пловдив, което съставлява нарушение на чл.103 ЗДвП.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля Р.. Същият бил предявен на Б. С. и той го подписал без възражения.

Срещу съставения АУАН било подадено писмено възражение от С. в срока по чл.44 ЗАНН, с което възразил срещу констатациите в акта. Така депозираното възражение е разгледано от административно наказващия орган, който е приел, че същото е неоснователно и за извършеното нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната фактическа обстановка била възприета по идентичен начин, а на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. На 04.12.2025 год. наложената с наказателното постановление глоба била платена онлайн в 15:14:28 часа, а самото НП било връчено на жалбоподателя на 08.12.2025 год.

Така установената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели У. и Р., чиито показания съдът кредитира изцяло, както и от писмените доказателства представени по делото – АУАН, заповед №8121з-1632/02.12.2021 год. на МВР, материалите от административната преписка по жалба с № 373000-2704/30.07.2025 год., справка нарушител/водач, справка от АИС АНД, които съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в предвидения от закона срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява частично допустима, а разгледана по същество, в частта в която е допустима същата се явява основателна, поради следните съображения:

По допустимостта:

Съгласно разпоредбата на чл.79б, ал.2 от ЗАНН /ДВ бр.109 от 2020 год./ в случай, че нарушителят заплати наложеното му наказание глоба, наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Според ал.3 на същата разпоредба, в случай, че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока за обжалване е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл.63г ЗАНН.

2

Ето защо, в частта в която се обжалва наложеното наказание глоба, наказателното постановление е влязло в законна сила, поради което жалбата се явява недопустима и производството по делото следва частично да бъде прекратено.

По основателността:

За да се произнесе по същество на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно – наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване, за които съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, съставен от компетентен орган, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. Наказателното постановление също е съставено от компетентен орган - началник РУ – Чепеларе, съгласно приложената заповед №8121з1632/02.12.2021 год. на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на ППС, е длъжен да спре плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посочваното от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От събраните доказателства по делото съдът приема, че от обективна и субективна страна Б.

С. е извършил вмененото му с обжалваното наказателно постановление нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за липса на вина при извършване на нарушението, тъй като не било безопасно спирането на посоченото от полицаите място. И двамата свидетели сочат, че в момента не е имало интензивен трафик и че вдясно от пътното платно е имало достатъчно място където автомобилът е могъл да спре. Освен това от свидетелските показания се установява, че жалбоподателя е възприел подаденият му сигнал, като е намалил и включил аварийни светлини, но въпреки това продължил по пътя. Свидетелите сочат, че дори е имало възможност да спре по-надолу по пътя и безопасно да направи маневра назад до мястото където е трябвало да отбие и спре, но и това не е направил. Дори и да се приеме тезата на жалбоподателя, че не е било безопасно спирането, следва да се отчете, че той не предприел такива действия и след мястото на нарушението, където имал достатъчно възможности да спре плавно в най-дясната част на платното за движение без да създава опасност за ПТП или да се върне. Същият спрял едва в град Чепеларе, след като полицейските служители го настигнали и го последвали. Тези действия безспорно говорят за виновното поведение на водача. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му може да осуети евентуална проверка от страна на служителите на РУ - Чепеларе и е целял именно настъпването на тези последици, с оглед на което съдът приема, че деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл.

Според състава на съда обаче в производството по налагане на административното наказание е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на 3 чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая в издаденото наказателно постановление не е посочено ясно и недвусмислено мястото на извършеното нарушение. Първо се сочи, че е извършено в град Чепеларе на път II-86 при км 79+500, на 30 метра от кръстовище образувано от ул. „Васил Дечев“ и ул. „Панорама“, а след това се сочи, че нарушението е допуснато в к.к.Пампорово на път III-8641 при км 1+700. От показанията на свидетелите се установява, че нарушението е установено в к.к.Пампорово, а в гр.Чепеларе е извършена фактическата проверка, което обаче не става ясно от посочените обстоятелства в АУАН и НП. Посочването на две различни места на нарушението води до неясно фактическо формулиране на административно наказателното обвинение. Този порок в съдържанието на НП е съществен, тъй като се отнася до неговите основни и задължителни реквизити, поради което и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като нарушава правото на защита на нарушителя срещу постановлението, включващо и правото му да разбере всички фактически параметри на вмененото му във вина нарушение, в които се включва и точното място на неговото извършване. Предвид санкционния характер на производство, описанието на нарушението, времето и мястото на извършване не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката или от събраните пред съда доказателства, а извеждането на обективните и субективните признаци на нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и наказателното постановление.