Определение № 370 от 21.10.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Сливен, 21.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20212200500468 по описа за 2021 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от В. ИВ. Д. и Г. АС. С. чрез пълномощника им адв. М.Х. против Разпореждане №5573 от 08.10.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3848/2021г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане и върната искова молба вх.№7157/25.08.2021г., подадена от В. ИВ. Д. и Г.

АС. С., с която е поискано прекратяване на настаняването на детето В.И. В. в приемно семейство и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявената претенция.

Жалбоподателите считат, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно. Посочват, че въпреки изтичането на срока на мярката, няма данни тя да е прекратена или да е предприета нова мярка за закрила. Заявяват, че съдът е органът, упражняващ контрол върху актовете и действията на ДСП. Съдът е следвало да събере необходимите доказателства, да установи релевантните обстоятелства и едва тогава да прецени дали е налице недопустимост на производството. Поради това молят съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с молба, подадена от В. ИВ. Д. и Г. АС. С., с която е поискано прекратяване на настаняването на детето В.И. В. в приемно 1 семейство. Посочили са, че те са родители на детето, но заминали да работят в Италия, като оставили детето на грижите на сестрата на ищеца Д. – Т.Д. Преди две години разбрали, че детето е настанено в специализирана институция. Към момента се установили да живеят в България, като създали добри условия за отглеждането и възпитанието на децата си и изразяват желание да поемат грижите за детето В.

С Решение №356/11.04.2018г. по гр.д.№1239/2018г. по описа на СлРС спрямо детето В.В. И. родено на 26.03.2012г. с родители: баща В. ИВ. Д. и майка Г. АС. С., е предприета мярка за закрила в извънсемейна среда, като е настанено в специализирана институция ДМСГД – Сливен за срок от една година. Решението е влязло в сила на 20.04.2018г.

С разпореждане от 26.08.2021г. по гр.д.№3848/2021г. районният съдия е оставил молбата без движение, като е указал на молителите за представят удостоверение за раждане на детето В.И. В..

По искане на молителите, СлРС е изискал служебно удостоверение за раждане на детето В.И. В. с ЕГН **********.

От Община Омуртаг е изпратено копие от акт за раждане № 91 на детето В.В. И. с ЕГН **********, издаден на 27.03.2012г., с отбелязване, че на основание Решение №4378/24.04.2019г. на Софийски градски съд акта е обезсилен на 17.05.2019г.

Представено е съобщение за обезсилване на акт за раждане, изд. от Община София, район Триадица от 30.04.2019г., в което е посочено, че акт №91 от 27.03.2021г., съставен в Община Омуртаг е обезсилен въз основа на съдебно решение №4378 на СГС, влязло в сила на 24.04.2019г. и е съставен нов акт за раждане на 30.04.2019г. с отбелязване, че лицето е осиновено при условията на пълното осиновяване.

С обжалваното Разпореждане №5573 от 08.10.2021г. по гр.д.№3848/2021г.

Сливенски районен съд е приел, че срокът за настаняване на детето е изтекъл преди повече от три години и искът се явява недопустим, поради което е оставил молбата за прекратяване на настаняването без разглеждане и я е върнал, като е прекратил производството по делото.

Препис от разпореждането е връчено на страните, като молителите са получили преписа на 12.10.2021г. Частната жалба против него е подадена на 13.10.2021г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

2

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на молба с правно основание чл.30 от ЗЗДт, подадена от родителите на дете, настанено със съдебно решение в специализирана институция.

Безспорно, детето В.В. И. с ЕГН ********** е било настанено в специализирана институция със съдебно решение по гр. д .№1239/2018г. на СлРС, влязло в сила на 20.04.2018г., за срок от една година.

Основанията за прекратяване на настаняването на деца извън семейството са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.29 от ЗЗДт. Действително, едно от тях е с изтичане на срока за настаняване – чл.29, т.2 от ЗЗДт., но съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗЗДт в този случай настаняването се прекратява от районния съд по искане на посочените в разпоредбата правни субекти. Следователно, факта на изтичане на срока за настаняване на детето не води до недопустимост на искането за прекратяване по съдебен ред на настаняването.

В случая обаче въззивният съд констатира различни обстоятелства от тези, на които се е позовал първоинстанционния съд. От посоченото по-горе като фактическа обстановка, се установява обстоятелството, не само, че първия акт за раждане на детето В.е обезсилен и е съставен нов такъв, а и причината за това – допуснато осиновяване на детето В.В. И. с ЕГН ********** при условията на пълно осиновяване с влязло в сила решение на СГС.

Съгласно разпоредбата на чл.29, т.4 от ЗЗДт, вр. с чл.30, ал.1 от ЗЗДт в този случай настаняването на детето извън семейството се прекратява по силата на закона с влизане в сила на решението, с което е допуснато пълно осиновяване на детето, без да се развива нарочно съдебно производство по прекратяване на настаняването.

Поради това, съдът намира, че в настоящия случай, след като с влязло в сила на 30.04.2019г. решение на СГС, детето В.е осиновено при условията на пълно осиновяване, то с влизане в сила на това решение е прекратено по силата на закона /чл.29, т.4, вр. чл.30, ал.1 от ЗЗДт/ настаняването му специализирана институция.

Поради това и молбата на молителите – рождени родители на осиновеното при пълно осиновяване дете, се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

Като е постъпил по този начин, макар и по други съображения, районният съд е постановил законосъобразен, като кран резултат акт, който следва да се потвърди.

Подадената частна жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5573 от 08.10.2021г., постановено по гр.д.

№3848/2021г. по описа на Сливенски районен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4